Европарламентът подкрепи спирането на парите за страни без върховенство на закона

Европейският парламент прие в четвъртък предложението за спиране на достъпа до европейско финансиране за държави от ЕС, които застрашават върховенството на закона. Под риск са държави, чиито политически власти се намесват в работата на независимата съдебна система и/или не водят борбата с корупцията и измамите.

Спирането на парите ще се налага с едновременно решение на Съвета на ЕС и Европейския парламент по препоръка на Европейската комисия. ЕК е натоварена да следи за "широко разпространено незачитане на принципите на правовата държава" в държавите членки.

Европейското финансиране ще бъде отпуснато отново, след като държавата коригира установените дефицити.

"Гражданите на ЕС не са съгласни данъците им да отиват към държави, които не спазват върховенството на закона", каза по-рано същия ден заместник-председателят на Европейската комисия Юрки Катайнен в интервю за БТА.

"Вярвам и се надявам, че въпросът с върховенството на закона ще има по-голяма роля при разходите по новия бюджет на ЕС до 2027 г.", посочи той.

Катайнен допълни, че властите в ЕС не могат да искат от европейските граждани да плащат данъци и тези пари да отиват в държави, където правителствата умишлено нарушават законността.

"Нарастват опасенията сред гражданите, че държавите приемат средствата от ЕС, но не спазват основните ценности, сред които е върховенството на закона. Въпросът с правната сигурност също се поставя", каза заместник-председателят.

"Знам, че някои държави не харесват нашето предложение, но пък и гражданите не са съгласни данъците им да отиват към страни, които не спазват върховенството на правото. Който няма какво да крие, когато действа по правилата и съобразно европейските ценности, няма от какво да се бои. Става дума просто за честност", обобщи той.

Катайнен отбеляза, че в Европейския парламент има силна подкрепа за предложението на ЕК нарушителите да бъдат лишавани от европейски фондове. Вижда се силна подкрепа, макар и известна съпротива, отбеляза той.

Историята

Идеята за спиране на еврофондовете се роди в началото на миналата година, а негов автор е чешкият еврокомисар по правосъдието Вера Йоурова. Тогава мишени бяха Полша и Унгария, но проблемите с правосъдието в източната част на ЕС се разшириха с Румъния. България също не е извън радара на Брюксел, въпреки последния положителен доклад на ЕК.

В края на 2017 година срещу Полша започна процедура за задействане на член 7 от Договора за ЕС, което имаше за цел да лиши от глас на най-голямата източноевропейска страна при взимането на решения в европейските институции. Повод за процедурата дадоха управляващите в Полша, които започнаха масово да сменят неудобни съдии.

Унгария обяви, че ще блокира задействането на чл. 7 срещу Полша. Месеци по-късно Европейският парламент предложи налагане на същата санкция и срещу Унгария за неспазване на основни ценности на ЕС - върховенството на закона, свободата на словото, правата на малцинствата и мигрантите. Това предизвика реципрочна реакция от Полша, която обяви, че ще наложи вето.

България също се намеси в разговора и българското правителство взе решение да гласува "против" санкциите за Будапеща, ако темата стигне до Съвета на ЕС. Темата все още не е стигнала до Съвета на ЕС.