Европейската комисия продължава наблюдението на България и Румъния

Механизмът е натиск за реформи в двете страни, 70% от населението им иска да остане

Европейската комисия продължава наблюдението на България и Румъния

Европейската комисия ще продължи да наблюдава България и Румъния чрез механизма за сътрудничество и проверка. Това заяви еврокомисарят по разширяването на ЕС Щефан Фюле при дебата за бъдещето на механизма, организиран в Европейския парламент в Страсбург, предаде БТА.

През юли миналата година ЕК отчете, че някои от основните пропуски в наблюдаваните области - борбата с организираната престъпност и корупцията - са преодолени и реши да изготви доклади след по-дълъг от обичайния период от шест месеца, отбеляза той.

Междувременно събитията в Румъния, породиха съмнения за върховенството на закона в страната и наложиха изготвянето на извънреден доклад. Той показа, че има необходимост от допълнителен напредък, добави Фюле.

Докладите като натиск за реформи

Докладите са средство за реформи, каза еврокомисарят Фюле. По думите му много от изразените от Европейската комисия препоръки досега са насърчили предприетите от София и Букурещ положителни стъпки през последните пет години.

Често има нужда от дълбоки промени и не е реалистично да се очакват бързи резултати, посочиФюле. Той се позова на изследване на общественото мнение в двете страни, което показва, че мнозинството от българите и румънците отчитат важната роля на ЕС за преодоляването на проблемите в техните държави. Общо 70% от тях настояват докладите да продължат до изравняването на стандартите с останалите страни от Европейския съюз, допълни Фюле.

Той критикува подхода на някои страни от ЕС да обвържат докладите с темата за разширяването на Шенген. Европейската комисия не подкрепя този подход, каза еврокомисарят.

Ще продължим да наблюдаваме отблизо процеса на реформите в България и Румъния, за да помогнем на двете страни да постигнат целите на механизма, заяви Фюле.

Българските евродепутати призоваха за отпадане на механизма

Евродепутатът от ЕНП/ГЕРБ Моника Панайотова настоя за изготвянето на стратегия за отпадане на механизма. По нейните думи ЕК е отчела политическата воля за реформи в България, а правителството на представляваната от нея партия е подхождало винаги държавнически. Бяха изпълнени повечето препоръки, въпросът днес е какво правим с механизма занапред, той губи своето първоначално предназначение и става неефективен, смята Панайотова. Според нея механизмът често бива използван за вътрешните дебати по въпроса за Шенген, както и по темата за движението на работници в различните държави от ЕС.

Механизмът е донесъл ползи, но се е изчерпал, подкрепя я и евродепутатът от ЕНП/ГЕРБ Мария Габриел. Тя посочи, че препоръките в България винаги са били взимани под внимание, но трябва ясна позиция на Еврокомисията какво следва след декември 2013 г., когато се очаква поредния доклад за страната ни. Необходима е стратегия на ЕК, която да не подхранва схващане за "втора категория" страни в ЕС, смята Мария Габриел. Тя отбеляза, че през юли Хърватия ще бъде приета в ЕС без сходен механизъм.

Евродепутатът от ЕНП/ГЕРБ Андрей Ковачев посочи, че корупцията и организираната престъпност не са запазена марка на двете поставени под наблюдение държави. По неговите думи зачестяват оценките, че механизмът е проява на дискриминация и прилаган само за две държави е „напълно неприемлив“. Ковачев призова Европейската комисия да каже какво още трябва да се случи, за да отпадане наблюдението над България.

Илияна Йотова от групата на социалистите заяви, че механизмът не работи, защото няма ясни критерии. Постоянно се поставят нови изисквания, има двойни стандарти, добави тя. Превърнахте двете държави в прицел на евроскептиците, механизмът е удобна патерица за тези, които не искат Шенген и Европа, този механизъм е изчерпан, смята Йотова.

Румъния настоя за еднакви правила за всички

Румънският евродепутат от групата на ЕНП Мариан-Жан Маринеску определи докладите като обективни. Неговият сънародник Йон Енчу от групата на социалистите коментира, че механизмът се политизира.  

Норица Никола от групата на либералите и демократите отбеляза, че механизмът не е юридически закрепен и за неговото изготвяне не съществува методология. В Европейския съюз сме равноправни, трябват общи правила и норми за всички, не един да диктуват на другите какво да правят, каза Норица Никола.  

Независимият евродепутат от Румъния Адриан Северин заяви, че когато пациентът не отговаря на лечението, не се сменя пациентът, а лечението.

В заключителните си думи еврокомисарят Фюле определи дебата като интересен и посочи, че никой от ораторите не е говорил за срок за изпълнение на изискванията, а за график за прекратяването на механизма. ЕК ще продължи наблюдението чрез механизма, както досега, това е подходящо средство за реформи в наблюдаваните страни, заяви еврокомисарят.

Споделяне
Още по темата
Още от Европа