Европейската сметна палата: Над 6 млрд евро изразходвани неправомерно, нужни са промени

Над 6.2 млрд. евро от общо 144 – милиардния европейски бюджет през 2014 г. са изразходвани неправомерно, обяви шефът на Европейската сметна палата във вторник. Има страни, които изостават в усвояването на евросредствата. За това е необходим изцяло нов подход при управлението на инвестициите и разходите на Европейския съюз, настоя Витор Калдейра при представянето на годишния одитен доклад пред депутатите от Европейския парламент.

България е подобрила системите си за контрол на европейските средства, но изостава значително при усвояването на средствата от финансовите инструменти, става ясно от публикувания доклад.

В България са установени само две грешки през 2014 г.

От 13 направени проверки от Европейската сметна палата у нас, само в два случая са установени допуснати грешки през миналата година.

Това е доста добър показател. За сравнение, при 60 направени проверки в Италия са установени 35 нарушения, в Германия при 57 проверки са хванати 26 грешки, а във Франция – от 51 проверки са установени 38 грешки.

България обаче изостава с удвояването на финансовите инструменти от Европейския фонд за регионално развитие. Страната ни е в една група заедно с Гърция, Испания, Румъния и Словения, които са усвоили под средното ниво за ЕС. Става въпрос за средствата от инструмента "Джесика", с който се финансират проекти в седемте големи български града към края на 2014 г.

Страната ни обаче е похвалена за предприетите коригиращи мерки по отношение на подпомагането на допустимите площи на земеделските производители. Проблемът беше установен през 2008 г. за плащане на площи без да имат право. За това България отнесе санкция от близо 66 млн. евро от ЕК. В периода 2009 – 2011 г. са предприети действия, в резултат на което проблемите са преодолени, става ясно от публикувания доклад.

Положителна оценка за същото получават още Румъния и Португалия. За сметка на това обаче Европейската сметна палата дава пример със случай в Испания, при който мотописта е обявена за обработваема земя и е получила земеделска субсидия за площ.

Земи в Гърция, Испания, Полша, Словакия, Франция и Чехия са били обявени за пасища, а в действителност изцяло или частично са били покрити с храсти, дървета и камъни.

Като пример за лоша практика у нас е посочен подборът на проекти по мярката "Добавена стойност към земеделски и горски продукти" по Програмата за развитие на селските райони. Според Европейската сметна палата подпомагането по мярката не е било коректно насочено. Всички предприятия с по-малко от 750 служители или годишен оборот по-малък от 200 млн. лв. са били допустими за финансиране. Въпреки че средствата са били достатъчни, не всички са получили финансиране, става ясно от одита.

ЕС трябва да инвестира по-добре парите си

Европейският съюз трябва да инвестира по-добре парите си, призова Витор Калдейра, председател на Европейската сметната палата при представянето на одитния доклад пред Европейския парламент.

Според него лицата, отговарящи за вземането на решения в ЕС, трябва да съгласуват по-добре бюджета с дългосрочните стратегически приоритети на ЕС и да подобрят възможностите му за реакция при кризи. Законодателите на ЕС трябва да направят така, че разходните схеми да определят ясни резултати, които следва да бъдат постигани, както и рисковете да са приемливи, каза Витор Калдейра.

Приходната част на бюджета на ЕС съответства на всички норми, докато в разходната, която възлиза на 144.5 млрд. евро са установени съществени грешки за 4.4%. Това е близо до стойността от 2013 г. (4.5%), но тревожното е, че е над прага на допустимост за ЕС от 2%, е посочено в доклада.

Процентът допуснати грешки не представлява ниво на измами, неефективност или разхищения. Той е оценка за размера на средствата, които не е следвало да бъдат изплатени от бюджета на ЕС, тъй като не са били използвани в пълно съответствие с правилата, пояснява Европейската сметна палата.

Одиторите откриват един и същ изчислен процент грешки (4.6%) както в областите, които са обект на споделено управление с държавите, така и при разходите, управлявани пряко от Европейската комисия.

Най-високи нива на грешки са установени при разходите в областите "Икономическо, социално и териториално сближаване" (5.7%) и "Конкурентоспособност за растеж и работни места" (5.6%).

Административните разходи са с най-нисък изчислен процент грешки (0.5%).

От общо около 1200 направени проверки от Европейската сметната палата, само при 22 случая е установена предполагаема измама. Те са предадени на Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ. За сравнение през 2013 г. констатираните измами са били 14.

Най-честите случаи на предполагаема измама са свързани с декларации за разходи, които не отговарят на условията за допустимост, следвани от случаите на конфликти на интереси и други нередности при обществените поръчки, както и изкуственото създаване на условия за получаване на субсидии.

Европейската сметната палата препоръчва на ЕК да вземе предвид ограниченията на капацитета в някои държави членки да усвояват европейските средства.

Размерът на неизползваните бюджетни кредити за поемане на задължения за разходите с многогодишен характер остава на много високо ниво. По-голямата част от тези неизползвани кредити за поемане на задължения са свързани с предходната многогодишна финансова рамка за периода 2007—2013 г.

Освен това Европейската сметната палата констатира прекомерни касови наличности по финансовите инструменти.

На ЕК е препоръчано да обмисли мерки, които да доведат до намаляване на неизползваните кредити за поемане на задължения, включително до по-бързото приключване на програмите за периода 2007—2013 г. и намаляване на паричните средства в брой, държани от доверени посредници.

Финансово старият програмен период изтича в края на тази година с изключение за Румъния и Словения, които получиха отсрочка до края на 2016 г. именно заради ниското усвояване на парите.

Ако ЕК се вслуша в препоръките на Европейската сметната палата, то България ще бъде сред потърпевшите страни, защото страната ни навакса с усвояването на европейските средства едва в края на програмния период. В сегашния програмен период това се повтаря, като първите две години се очертават нулеви, с изключение на програмата "Човешки ресурси".

Освен това Европейската сметната палата препоръчва на ЕК да се възприеме по-дългосрочна перспектива, в т.ч. за прогнозите, обхващащи бюджетните тавани, нуждите от плащания, ограниченията на капацитета и потенциалните отменени бюджетни кредити.