Европейски екорегламент застрашава българските мини и ТЕЦ

България прави общ фронт с Полша, Унгария и Чехия срещу затягането на изискванията

Европейски екорегламент застрашава българските мини и ТЕЦ

Планирана промяна в европейски екологичен регламент, която завишава изискванията към горивните инсталации и намалява пределно допустимите норми за замърсяване, обрича на затваряне българските мини и на почти всички топлоелектрически централи в рамките на само четири години. Това стана ясно по време на дискусия, организирана от Българската минно-геоложка камара във вторник, в която се включиха и зам.-министрите на енергетиката Константин Делисивков и на икономиката Лъчезар Борисов, представители на въгледобивния отрасъл и ТЕЦ-ове, както и на синдикатите.

Промяната в Референтния документ за най-добри налични техники (BREF) за големи горивни инсталации (LCP) предстои да бъде обсъдена през април от специална комисия от представители на ЕК, но срещу нея вече се обяви Европейската асоциация на въглища (Eurocoal). Документът обхваща европейските мощности над 50 МВ не само на въглища, но и на биомаса, торф, течни и газообразни горива и отпадъци.

В момента се организира фронт срещу затяганите екологични мерки между България, Полша, Унгария, Чехия и Румъния, които заедно да се противопоставят на регламента и той да не бъде одобрен. Шансовете това да се случи обаче са много ниски. Затова България търси план Б за справяне със ситуацията, която според тях би лишила страната от 3500 МВ базови и подвърхови енергийни мощности от общо 10 хил. МВ инсталирани мощности. Пряко застрашени са 10 хиляди работни места в енергетиката и още близо 25 хил. души от съпътстващи отрасли.

Резервен вариант е страната ни да иска удължаване на планирания четиригодишен преходен период, за да може да приложи новите екоизисквания, за които към момента е ясно, че не могат да бъдат постигнати с наличните технологии. Колко би струвало обновяването на отрасъла, за да покрива новите изисквания за изхвърляне във въздуха на серни двуокиси, живак и азотни окиси, и как това ще се отрази върху цените на електроенергията, все още не е ясно. На "Българския енергиен холдинг" (БЕХ) е възложена задачата да направи такъв анализ, с който да бъде защитена българската позиция срещу изискванията, заяви Делисивков. По думите му в момента се подготвя обща правителствена позиция, която да бъде защитавана от екоминистерството в Брюксел. Той обаче призна, че най-вероятно регламентът ще бъде приет и ще се стигне до закриване на енергийни мощности, тъй като те нямат средства за допълнителна екологизация.

"Приемането на новите норми би означавало ТЕЦ "Марица Изток 2", която е вложила от 2001 г. 500 млн. лв. за покриване на европейските екоизисквания, да събори всичко и на практика да строи нова централа", коментира пред журналисти Пламен Николов, зам.-директор експлоатация на държавната топлоелектроцентрала. Той допълни, че за планираните четири години няма как да се подготви проект за модернизация, да се изберат изпълнители и да се реализира промяната. Не е вариант и вносът на въглища, тъй като това би означавало смяна на котлите, което също струва пари, посочи Николов. Според него за изграждането на алтернативни мощности е много късно да се мисли. Той обърна също така внимание, че въглища с ниско съдържание на сяра могат да се осигурят от Индонезия и Южна Африка, но предвид транспорта цената им ще е висока.

В хода на дискусията стана ясно само, че инвестициите за покриване на новите екоизисквания са непосилни за българската енергетика. Освен това, дори и да бъдат реализирани, те биха повишили неимоверно цените на електроенергията до степен, в която още потребители ще минат на отопление с дърва, което според представителите на бранша има по-голям принос за замърсяването на въздуха в последните години.

"През последните 20 години емисиите на серни диоксиди са намалели с 98 процента, намаляването им с още процент-два няма да доведе до съществена промяна на атмосферния въздух", смята Боян Рашев, управляващ партньор в консултантската компания по устойчиво развитие "Декщат България". Той акцентира върху това, че на фона на всички предприети от Брюксел мерки срещу замърсяването на атмосферния въздух, проблемът става все по-тежък.

Според него причина за това е недалновидната европейска политика. "Заради досегашните рестрикции на Европейската комисия спрямо топлоелектрическите централи, които водят до увеличаване на цената на електроенергията, осем пъти се е увеличило у нас потреблението на дърва за отопление. Свидетели сме на масово обезлесяване. България е една от страните в ЕС, в която се ползва най-малко електроенергия за отопление. При драстично поскъпване на тока заради новите екоизисквания, все повече хора у нас ще минат на дърва", прогнозира Боян Рашев. По думите му "смъртта на тецовете е подписана отдавна, но този регламент я ускорява".

Според бившия детутат от ГЕРБ и председател на националния съвет на България на Световния енергиен съюз Валентин Николов държавата трябва да се бори и за осигуряване на помощ за прехода към новите изисквания. Освен това, ако няма друг избор, освен да приеме промените, страната ни трябва да подкрепи по-ниските технологични изисквания в регламента, тъй като разликата им с най-високите се оценява на 5 млрд. евро, посочи той.

Бившият енергиен министър от първия кабинет на ГЕРБ Трайчо Трайков, който в момента е говорител на формацията "Нова република", препоръча на българските представители да се свържат с лобистки организации от европейските институции, които да се опитат да променят нагласите за регламента преди окончателното му гласуване.

Енергийния експерт Атанас Тасев, който е свързан със средите на БСП, пък смята, че страната ни и вероятните ѝ съюзнички в битката срещу екорегламента по-скоро няма да успеят и затова българските политици, които в момента се борят за доверието на гласоподавателите, трябва да използват хоризонта до 2050 г. за преформатиране на енергетиката ни.

Още по темата
Още от Бизнес