В последно време фондовете на Европейския съюз са истински хит. Не минава ден, информационна емисия на телевизия или радио, издание на вестник или списание без да се спомене поне няколко пъти фразата “европейски фондове”. По принцип няма нищо лошо да се дискутира усвояването, разходването, контролът на тези фондове. Проблемът е по-скоро свързан с непропорционалната важност, който се придава на тези фондове, която е или показател на неискреност, или желание да се остави добро впечатление в Европейската комисия, или пък просто начин да се избяга от въпроса за ефективността на вътрешните, български, фондове и ресурси.
Европейски фондове
Очакванията са между 2007 и 2013 година на българското правителство да бъдат отпуснати над 12 милиарда евро по програми на Европейския съюз. Разбира се, почти невъзможно е, особено имайки предвид досегашния опит на българската администрация с европейски фондове, да се използват изцяло средствата, отпуснати от ЕС. Вероятно, усвоената сума няма да надхвърли 80% /дори според някои прогнози 75% е максимумът, който може да бъде усвоен/.
Същевременно, българското правителство освен да получава пари от ЕС, ще трябва и да внася определени средства в европейския бюджет. Тези вноски най-вероятно ще надхвърлят 2 милиарда евро за седемгодишния период от 2007 до 2013 година като при тях е сигурно, че трябва да се направят, независимо доколко са усвоени отпуснатите от ЕС средства.
Не на последно място, по много програми и проекти, финансирани от ЕС, ще има нужда от българско съфинансиране. С други думи, българският бюджет ще трябва да отдели допълнителни средства, за да се получат пари от европейските фондове. Спорен е въпросът дали националното съфинансиране трябва да се приеме /изцяло или частично/ за разход и съответно с него да се намали нетният размер на финансирането от ЕС или не. За нашите цели ще приемем за разход само половината от националното съфинансиране.
След всички изчисления, нетната сума, която можем да очакваме България да получи от Европейския съюз е около 11 милиарда лева за 7-годишен период.
Държавен бюджет
През 2006 година, ако икономиката продължи да се развива с настоящите темпове, приходите в консолидирания държавен бюджет ще достигнат 20 милиарда лева. Ако допуснем умерен ръст на икономиката и инфлацията през следващите 7 година, можем да очакваме за периода 2007-2013 година приходите в държавния бюджет на България да бъдат общо около 200 милиарда лева.
Икономика
Без да сме прекалени оптимисти или песимисти, можем да допуснем, че средният номинален икономически растеж през следващите 7 години може да е около 8.5% (3.5-4.5% реален ръст и още толкова ръст на цените). При това положение, през следващите 7 години общият произведен брутен вътрешен продукт ще достигне сума от над 450 милиарда лева.
Сравнителен анализ
В най-добрия случай, при пълно усвояване на отпуснатите средства, България може да очаква 14 милиарда лева нетно финансиране от ЕС в рамките на 7 години. В по-реалистичния случай, финансирането е около 11 милиарда лева. Следователно, колкото и усилия да се вложат в усвояването на еврофондовете, максималната промяна, която може да се постигне, е около 3 милиарда лева. При това, използването на тези средства се подчинява на множество ограничения, за да се постигнат максимално целите на ЕС и те не могат да се влагат там, където българското общество има най-големи нужди.
Както показахме, приходите в държавния бюджет за същия период са около 200 милиарда лева, т.е. около 16 пъти повече от очакваните средства от ЕС. Имайки предвид колко голям дял заемат неефективните разходи в бюджета на българската администрация, една по-засилена политика на контрол и повишаване на ефективността на разходите може да доведе до поне 30 милиарда лева нетен положителен ефект.
Общият произведен брутен вътрешен продукт през периода 2007-2013 година при реалистични оценки за темповете на развитие ще възлезе на над 450 милиарда лева. Ако се извършат по-бързи и радикални икономически реформи, темповете на развитие могат да се завишат с поне 4-5 процентни пункта, както показва практиката в други страни. Едно подобно развитие би могло да донесе нетен положителен ефект за благосъстоянието на страната в размер на около 100 милиарда лева под формата на допълнителен доход.
Очевидно е, че най-големи възможности за повишаване на благосъстоянието на българските граждани могат да се извлекат от реформи, които повишават темповете та икономическо развитие. Около 3 пъти по-малък ефект може да се получи чрез повишаване ефективността на държавните разходи. Ефектът от влагане на повече усилия в усвояването на европейските фондове е около 33 пъти по-нисък отколкото ефекта от повишаване на икономическия растеж и около 10 пъти по-нисък от повишаване ефективността на държавния бюджет.
В светлината на тези данни, прекомерният акцент, който се поставя на европейските фондове, не е обоснован. Най-голямо внимание в икономическите дебати трябва да имат икономическите реформи, водещи до повишаване на растежа на стопанството и реформи, повишаващи ефективността на държавния бюджет. Няма нищо лошо да се обсъждат европейските фондове, но акцентът трябва да е преобладаващо върху икономическите и фискалните реформи.
Сравнителен анализ: Фондове, бюджет и БВП
Лева | Европейски фондове | Държавен бюджет | Икономика /БВП/ |
Очаквано развитие | 11 000 000 000 | 196 000 000 000 | 457 000 000 000 |
Възможен допълнителен ефект при реформи | 3 000 000 000 | 30 000 000 000 | 100 000 000 000 |
Източник: изчисления на автора на база данни от АИАП, НСИ, БНБ, МФ
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
10 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Материалът заслужава внимание, защото напоследък твърде много надежди и очаквания за чудеса в България се свързват с еврофондовете. За периода 2007 - 2013 г техният размер е едва около 5% от приходите в държавния бюджет за същия период. Софийската търговско-промишлена камара подкрепя ИПИ и Георги Ангелов в извода, че повече внимание следва да се насочи към увеличаването на приходите в бюджета, което може да стане чрез очакваните и препоръчвани вече години наред от ИПИ и бизнеса икономически и фискални …
реформи. Освен това Софийската камара, счита, че готовите пари действат и демобилизиращо и много от неправителствените организации загърбват своите преки задължения към членовете си и се отдават на писането на проекти, което в дългосрочен план ще доведе до отлив на членове.
Браво, точно. Бях правил подобни разчети. Напишете и следващи материали. Необходимо е. С поздрав
Статията звучи оптимистично и има доста верни неща, но си е просто теория. Някой от посочените цифри също не са верни. Първо Б-я има фиксирана вноска 500 млн. евро за ЕС + 75 % от събраните мита от трети страни. Така, че за 7 години вноските на Б-я ще са значително над цитираните 2 млр. От друга страна практиката по отношение на новоприетите стани показва доста по-ниска усвояемост на фондовете около 30% средно.Истината е, че за Б-я при това положение далеч няма някакви предимства от влизане в ЕС. …
Всички говорят за реформи в икономиката, но проблема е, че тази икономика вече следваше да е реформирана. За съжаление в повечето (всички) области ни баламосват. Истината е тревожна - пазарна икономика няма (това което е тук е някакъв хибрид между планова и административна икономика), гаранции за конкуренция няма, правосъдие (няма какво да се коментира), възможности за износ общо взето слаби, висока енергийност (от догодина Б-я ще има отрицателен енергиен баланс и никой не се нагърбва да каже как ще се компенсира това), ниска производителност и т.н.Лошото е, че ограничените управляващи не приемат ЕС като икономически съюз и възможност за облекчена търговия, а като крупен донор за близки фирми. Докато това е така не мисля, че нещата тук ще тръгнат на оправяне
Много навременна статия. Много добри са и досегашните коментари във форума. Приказката "Неволята учи" е много подходяща за сегашния момент у нас.Що се отнася за Гърция и нейното сегашно състояние, то е несравнимо с нашето. Най-притеснителното при това сравнение е, че в Гърция работят половин милион българи. И те създават част от брутния вътрешен продукт на нашата съседка. Крайно време е в България трайно да се настани европейски капитал. И то в такова количество и с такова качество, че нашия брутен …
вътрешен продукт да се влияе от него. А не да се радваме на няколко евросмелчаци, които са решили да инвестират у нас.Не толкова и не само еврофондовете, а най-вече евробизнеса е фактора за нашия напредък. И е време влизането ни в ЕС да се приема първо - като възможност на евробизнеса да се чувства по-добре у нас и чак след това да гледаме към еврофондовете.Пък и между евробизнес и еврофондове съществува връзка и това трябва да се знае и анализира. Най-малкото, стабилния и установен евробизнес у нас ще се погрижи и за повече еврофондове към България.
това че в Гърция и Португалия се е случило по един начин, ня значи че и у нас ще стане така. Там не са ги управлявали безмозъчни последователи на Плановата икономика, Маркс и Ленин!Колкото до десетките хиляди "служители" (на кого ли служат) - още по-добре - ще облекчат бюджета с разходите за тях. Имай пред вид все пак, че всички работещи им плащат и заплатите и режийните и осигурителните вноски чрез данъците. И те НЕ СА приходна, а разходна част на бюджета! Запомни - държавата, във всичките си проявления …
НЕ ПРОИЗВЕЖДА, а КОНСУМИРА!Да не говорим какъв положителен ефект върху производителността на труда в България ще има когато всичките тези "служители" бъдат принудени да се трудят и да се конкурират.Не си бил на Утопия, но много би искал, нали...
Защото, Снежи, никога не си правила бизнес с руснаци, и затова просто възприемаш хипнозата на пропагандата. Защото да правиш бизнес с руснаци е като да играеш руска рулетка с пет патрона в револвера. В пет случая от шест си излъган - няма да ти платят, или ще ти бавят плащането докато фалираш, или банката, където е отворен акредитивът, се оказва фиктивна, или ще те заплашват, или ако си уреждаш сам транспорта, трябва да платиш на стотици безсмислени посредници и местни велможи, което прави сделката …
финансово безсмислена, и много други такива дребни неща, които замаяни идеалисти като теб могат и да пренебрегват, но ние, които правим реалния бизнес, виждаме като много важни. Ти виждаш нереалния свят на пропагандата и утопията, ние виждаме реалния свят на почтеността и сигурността в бизнесотношенията, който определя реалните възможности за бизнес и реалните пазари.Аз правил бизнес с руснаци, докато бях в България. Сега съм в САЩ и правя бизнес с американци. Повярвай ми, разликата е огромна. За пет години тук съм имал само един случай да се усъмня в почтеността на другата страна. Никога съм нямал забавени плащания, никога не съм подписвал договори, никога съм нямал върнати чекове, фиктивни акредитиви, фалшиви документи и т.н. За същия период (пет години) работа с руснаци имах само един клиент, с който можах да установя честни взаимоотношения на доверие и взаимно уважение.Да не говорим за очевидния факт, че Русия няма покупателна сила. На 1000 души население има един, който може да си позволи да плаща за някакви стоки. Останалите са на нивото на простото оцеляване. В цяла Русия я има я няма двеста хиляди заможни хора. Това не е необятен пазар. По същите стандарти Люксембург също е необятен пазар. Територията не прави пазара.И така, твоите "необятни руски пазари" са измислица и глупост. Нищо не може да се продава в Русия. За един почтен бизнесмен и търговец продължава да е много по-изгодно да се бори да намери своята ниша на западните пазари, Европа и Америка, и да забрави за Русия, поне в следващите 100 години, докато на руснаците им дойде ума в главата, или докато напълно измрат като нация и бъдат заместени с някой по-почтен и трудолюбив народ.
са си еврофондове и определено имат значение, въпреки горните напълно безмислени матеематически схоластики. за сведение вижте какво стана в съседна гърция или в далечна португалия. а , че трябвват реформи в икономическата политика - това е очевидно, но те няма да доведат автоматично до качествен растеж, както младия оптимистично настроен автор прогонозира. едно просто примерче. ако някое правителство реши че пазарът вече се саморегулира и няма нужда от държавна регулация, би трябвало да се закрият …
10-15 комисии и агенции, в които в момента работят десетки хиляди служители. резултатът ще бъде че това число умножено по 4 души - в общия случай без особена квалификация и стойност на свободния пазар на труда ще останат на улицата, отделно всвичките техни режийни и осигурителни вноски ще отпаднат от приходната част на бюджета, а и спестените в крайна сметка пари ще потънат в общия кюп и по никакъв начин няма да останат в бизнеса например или в банките.остров утопия е най-хубавото място на което не съм бил.
Абсолютно си прав.Необятния руски пазар е необятен, но само по отношение на мошениците.
Chudya se kak nikoi ne razbira che tryabvat istinski reformi v bulgarskata ikonomika, a ne samo prikazki. Kakvo proizvejda Bulgaria? - nyakoi zadava li si tozi vapros. Kakvo bi mogla da proizvejda? - tova e drugiyat vajen takav i nai-veche da se proizvejda taka, che produkciyata da e konkurentna na mejdunarodniya pazar. Kakvo stana s pazarite ni v Rusia? Zashto tryabva da se nasochvame samo kam Evropa i da se lishavame ot bivshite ruski pazari? Neka da izpolzvame vsichki vazmojnosti, che bulgarinat savsem obednia.
Ako tova e verno to za kakvo tolkova se natiskame da vlezem vav E U