Европейските и африканските лидери се готвят за трудна среща на върха за миграцията

Европа е решена да осигури помощ за Африка, за да откаже мигрантите от опитите им да стигнат до европейските брегове. Десетки лидери от двата континента се готвят да се срещнат в Малта и да обединят сили за справяне с миграцията. Но ще успеят ли да преодолеят различията си?

* * *

Десетки африкански и европейски ръководители се готвят за тазседмичната среща на върха в малтийската столица Валета, за която Европа се надява, че ще помогне за спиране на миграционните потоци - но и която изглежда ще бъде трудна поради различните приоритети на участниците.

Близо 800 хиляди души са достигнали Европа по море тази година - най-голямото преселение на континента от Втората световна война. Въпреки че надеждите са този приток да донесе някакви икономически ползи, той също така напрегна ресурсите на европейските страни и предизвика политическо напрежение.

Европейският съюз се надява срещата на върха във Валета да се окаже възможност да обединят сили с африканските страни, които се явяват родни или транзитни за мигрантите. На форума са поканени над 30 страни от Северна, Западна, Източна и Централна Африка.
"Целта ни е тази среща на върха да допринесе за изграждане на реално евро-африканско партньорство по въпроса с миграцията", каза миналия месец председателят на Европейския съвет Доналд Туск.

Други обаче не са толкова оптимистично настроени. Африканските ръководители си имат много други кризи, за които да се безпокоят, а и обещанията за помощ от Европа може и да не постигнат нужното въздействие върху тях. В миналото вече са им давани обещания, които все още не са изпълнени.

Правителствата от ЕС например не подплатиха с финансови средства обещани от Европейската комисия 1,8 милиарда евро за доверителен фонд, чийто замисъл бе да помага по отношение на нелегалната миграция в Африка. В последна сметка обещанието бе ревизирано и сумата възлезе на едва 47 милиона евро.

"Как да встъпим в сериозен и отговорен диалог с нашите африкански братовчеди, ако самите ние не сме в състояние да изпълняваме обещанията си към тях", предупреди наскоро председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.

Николета Пироци от римския мозъчен тръст Институт за международни отношения също предрече, че лансираният от Европа подход няма да бъде "особено по вкуса на африканските партньори".

"Целта му е да превърне миграцията в приоритет номер едно за европейските програми за развитие в Африка и да пренасочи огромни суми към това направление", отбеляза тя.

"Явно е, че това е проблем за африканските (им) колеги, които със сигурност ще опитат да пренасочат вниманието към проблеми с по-дългосрочен характер, както и към програмите за развитие и мобилност", смята Пироци. "И именно тук ще е конфликтната точка между двете страни. Всичко ще се сведе до договаряне въз основа на взаимните ползи".

Гражданите на африканските страни Еритрея, Нигерия, Сомалия, Судан и Гамбия са в челната десетка на народностите сред пристигащите по европейските брегове мигранти, които Върховният комисариат на ООН за бежанците е регистрирал тази година. Много от тях са икономически мигранти, които не покриват изискванията за убежище в Европа - освен еритрейците, които бягат от потисническото военно правителство в родината им.

Премиерът на Етиопия - съседка и заклет враг на Еритрея, предрече в излъчено в петък интервю за Би Би Си, че потокът от млади хора, които напускат Еритрея, няма да спре, докато не се извършат фундаментални промени в тази страна.

"Европа трябва много внимателно да работи върху това как да промени политиката в Еритрея. Ако тази политика не се промени и ако този режим се запази, мисля, че всички ще бъдем заплашени", заяви етиопският министър-председател Хайлемариам Десален.

Освен чрез дипломатически инициативи и превенция на конфликтите, ЕС се надява да промени хода на събитията, като подпомогне подобряването на условията за живот и труд в Африка.

"Най-важната ни цел трябва да е да запалим отново искрата на надеждата, особено за африканската младеж", се посочва в подготвената за срещата във Валета проектодекларация, чието съдържание бе видяно и от ДПА.

В изработен за форума план за действие се говори за необходимост от създаване на заетост и подобряване на достъпа до храна и здравеопазване. В него се съдържа обаче и призив за намаляване до по-малко от 3 процента на таксата за изпращане на парични преводи от мигрантите - под заложената от Г-20 цел от 5 процента. Тези парични трансфери към родината често пъти играят важна икономическа роля.

Сред другите приоритети са насърчаването на легалната миграция, борбата с каналджийството и подобряването на граничния контрол.

В документа се посочва, че за постигане на тези приоритети са поставени на разположение "значителни европейски средства". Лансира се например възможност да се предоставят "всеобхватни пакети за развитие" на страни, които са склонни да си приемат обратно икономическите мигранти.

Италианският министър на външните работи Паоло Джентилони заяви неотдавна пред ДПА, че европейците ще "сложат на масата над 2 млрд. (евро)" под формата на помощ за действия по въпроса с бедността и другите първопричини за миграцията.

Но заместник-председателят на ЕК и върховен представител за общата външната политика и сигурността Федерика Могерини отрече наскоро, че Европа просто ще си плаща на африканските страни "да държат мигрантите в региона или да ги приемат обратно".

"Това не е бартер", каза тя в реч миналия месец пред Африканския съюз. "Това е намиране на ресурси в името на общ интерес - да овладеем заедно миграцията във всяко едно отношение."

По БТА