Европейските избиратели наказаха лявото

Европейските избиратели наказаха лявото

Дясноцентристките партии спечелиха изборите за Европейски парламент за сметка на левите, които отбелязаха значителен спад. Крайнодесните партии и антиимигрантските също получиха подкрепа на изборите, които в различните страни членки се проведоха от четвъртък до неделя. Вотът премина при рекордно ниска избирателна активност – между 43 и 44%. Според анализаторите от ЕС това отразява объркване и намаляваща подкрепа за европейската интеграция.

"Ню Йорк Тайм" коментира, че основните либерални политици не успяха да превърнат световната икономическа криза в нова движеща сила в ЕП. Вместо това гласоподавателите от 27 страни предпочетоха или да подкрепят десноцентристки коалиции, или да изразят недоволството си, като гласуват за периферни формации.

Гласоподавателите избираха 736 депутати за Европейския парламент - институция с нарастваща сила, но все още ниска популярност. Тези избори често пъти се разглеждат повече като барометър за подкрепата за отделни национални правителства, отколкото като показател за промени в разпределението на силите.

"Това без съмнение е една тъжна вечер за европейската социалдемокрация", коментира изборните резултати председателят на парламентарната група на ПЕС Мартин Шулц. Зам.-председателят на ЕК Марго Валстрьом пък каза, че ниската активност е "лош резултат".

Европейската народна партия (ЕНП) остава с най-голяма група в ЕП и в следващия мандат ще има 267 депутати в 736 местния парламент. Партията на европейските социалисти получава 159 места, Групата на либералите и демократите в ЕП (АЛДЕ) – 81, а зелените партии ще имат 51 депутати.

Председателят на ЕК Жозе Мануел Дурау Барозу (ЕНП), който изглежда сигурен за втори мандат начело на комисията, благодари на избирателите и им обеща, че гласовете им ще бъдат чути.

"Като цяло, резултатите показват безспорна победа за онези партии и кандидати за депутати, които подкрепят европейския проект и искат да видят един Европейски съюз, който дава политически отговори на всекидневните им грижи", заяви Барозу, цитиран от ББС.

Изборните резултати и най-вече доброто представяне на ЕНП предизвикаха широки очаквания Барозу да се кандидатира официално за председателският пост в ЕК. Самият той заяви нееднократно напоследък, че ще вземе отношение по проблема в зависимост от резултатите от европейските избори. По-рано днес лидерът на Групата на ЕНП в досегашния Европейски парламент Жозеф Дол и председателят на ЕНП Вилфрид Мартенс казаха, че партията им очаква кандидатурата му да бъде подкрепена от Европейския съвет следващата седмица, за да бъде гласувана на първата сесия на новоизбрания парламент в средата на юли в Страсбург.

След изборната си победа консерваторите от ЕНП предложиха широка коалиция в ЕП на либералите и социалистите.

"Нужно е мнозинство в ЕП и въпреки успеха ни никоя политическа група няма абсолютно мнозинство, следователно трябва да се преговаря", заяви белгиецът Вилфрид Мартенс. Той изтъкна, че заради възхода на популистите и евроскептиците подобно сътрудничество е нужно повече от всякога.

Лидерът на либералдемократите в ЕП, британецът Греъм Уотсън не отхвърли предложението, но намекна, че това може да стане при известни условия.

"Най-логичното решение е този парламент да се управлява от десноцентристка коалиция. Аз обаче искам истински политически съюз на идеологична основа, а не толкова техническа договорка като в миналото", заяви Уотсън. Той също спомена възможността за широка коалиция между ЕНП, либералите и социалдемократите.

Избирателната активност бе рекордно ниска, като активността на евровота през последните 30 години непрекъснато намалява – от 62% през 1979 година до 45.47% през 2004 година.

Най-активно гласуваха в Белгия – 85.9%, и в Малта - 78.8%.

Споделяне
Още от Европа