Европейските лидери обещаха помощ на Гърция

Европейските лидери обещаха помощ на Гърция

Лидерите на Европейския съюз се съгласиха в четвъртък да помогнат на Гърция в преодоляването на дълговата криза, поставяща на изпитание цялата еврозона, но оставиха определянето на конкретните параметри на помощта на своите финансови министри, които ще се съберат в понеделник.

След заседание на Европейския съвет в Брюксел, председателствано за първи път от него, президентът на ЕС Херман ван Ромпой заяви, че 16-те страни от еврозоната ще "вземат решителни и коориднирани мерки, ако има нужда да се защити стабилността в зоната като цяло".

Ромпой специално подчерта, че Гърция не е искала финансова помощ и добави, че ЕС очаква "непреклонни" действия от гръцкото правителство.

Това е първият голям тест за Ромпой, който искаше срещата да се фокусира върху нова стратегия за работните места и растежа за следващите десет години. Защитата на еврото обаче се оказа по-неотложен въпрос.Правилата на ЕС не дават право на страните от еврозоната колективно да помогнат на Гърция, но кризата принуди лидерите на ЕС да търсят заобиколни начини за това.

Каквато и да е подкрепата за Гърция, тя вероятно ще бъде с много строги условия, за да се гарантира, че Атина изпълнява строгите планове, и за да бъдат убедени европейските граждани, че техните данъци няма да бъдат отклонени в помощ за Гърция.

Канцлерът на Германия Ангела Меркел заяви, че "Гърция няма да бъде оставена сама, но има правила, които трябва да се спазват“.

Финансовите ангажименти на Гърция да намали силно бюджетния си дефицит още през 2010 година ще бъдат наблюдавани ежемесечно от Европейския съюз, заяви след срещата френският президент Никола Саркози.

Президентът на Еврогрупата (министрите на финансите на 16-те страни, въвели еврото) Жан-Клод Юнкер от своя страна изключи възможността от фалит на Гърция. Според него подобна хипотеза не трябва да се предвижда днес.

Разговорите в четвъртък се състояха часове, след като стачка в публичния сектор блокира Гърция. Решението на правителството да замрази заплатите и да вдигне възрастта за пенсиониране са между мерките, срещу които се обявиха местните профсъюзи.

Други страни от Еврозоната с големи дефицити, като Португалия и Испания, се смятат за уязвими, ако гръцката бюджетна криза не бъде решена.

Бюджетният дефицит на Гърция се равнява на 12.7% от брутния вътрешен продукт, което е над четири пъти по-високо от позволеното в еврозоната ниво.

Дълговете ѝ възлизат на 300 млрд. евро и според изчисление на правителството страната ще трябва да вземе 53 млрд. евро заеми тази година, за да покрие надостига в бюджета.

Според цитиран от информационните агенции високопоставен европейски източник, присъстващ на срещата, основна част от пакета помощи за Гърция ще бъдат вътрешноевропейски кредити. Берлин и Париж са се ангажирали да окажат голяма финансова помощ на Атина.

Друг обсъждан вариант е банките с държавно участие в страните от еврозоната да купят нейни държавни облигации.

ББС определя обстоятелството, че Франция и Германия стоят рамо до рамо с Гърция, като важен сигнал към пазарите, които обаче все пак остават скептични за възможностите на Атина обслужва дълговете си.

Липсата на яснота за конкретните стъпки и условията за помощта на Гърция накараха валутните пазари да реагират негативно на изявлението на Херман ван Ромпой. Пазарите определиха изявлението като "разочароващо" и предлагащо "неясно послание за намеренията на ЕС". Според анализаторите засега декларираната подкрепа за Гърция има само условен и политически характер.

Затова еврото отново понижи стойността си спрямо останалите основни световни валути. От началото на годината единната европейска валута падна с 4.2% спрямо долара заради притесненията, че страните с най-големи дългове в еврозоната ще бъдат затруднени да посрещнат задълженията си.

Споделяне