Европейските лидери се събират в Рим за 60-годишнината на ЕС

Юнкер: ЕС бе основан, за да няма никога повече война. Завоеванията на съюза обаче не трябва да се приемат за даденост

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Държавните и правителствените ръководители на 27 страни от Европейския съюз (ЕС), без Великобритания, която след няколко дни ще обяви, че напуска съюза, се събират в петък вечер в Рим. В събота те ще отбележат 60-годишнината от подписването на Римските договори, които са два от трите основополагащи документа, върху които започва изграждането на обединена Европа след Втората световна война.

На 25 март 1957 година лидерите на Белгия, Западна Германия (впоследствие Федерална република Германия), Италия, Люксембург, Нидерландия и Франция подписват в италианската столица Договор за Европейска икономическа общност (ЕИО) и Договор за Европейска общност за атомна енергия (Евратом). Третият основополагащ документ, Договорът за Европейска общност за въглища и стомана, е подписан по-рано - на 18 април 1951 година в Париж.

Римските договори създадоха общ пазар, в който хората, стоките, услугите и капиталите могат да се движат свободно, отбелязва в свое официално съобщение в петък Европейската комисия. На тази основа ЕС се разрасна и обедини континента след падането на Берлинската стена.

В момента 6,5 милиона европейци работят в държава от ЕС, на която не са граждани. Всеки ден 1,7 милиона европейци пресичат граница, за да работят в друга държава. Девет милиона европейски младежи са се възползвали от програмата "Еразъм" за образователен и професионален обмен и стажове.

Всеки ден 338 млн. граждани ползват еврото - общата валута на 19 от 28-те държави от ЕС.

Общият износ на ЕС (без Великобритания) е на стойност около 5,8 трилиона евро. Това представлява над 1/3 от общия световен износ, повече от 2.5 пъти износа на Китай и над три пъти повече от износа на САЩ.

ЕС е водещият търговски партньор за 80 държави. Всеки допълнителен износ на стойност един милиард евро осигурява 15 000 работни места в ЕС, отчита комисията.

Очаква се държавните и правителствените ръководители от ЕС да приемат в Рим декларация, в която ще бъдат посочени историческите постижения на Общността, настоящите предизвикателства, както и обещание да се работи за единството на 27-те държави, които да засилят общите действия в ключови области на политиката в полза на гражданите.

След срещата в Рим ЕК ще представи предложения за развитието на т. нар. социално измерение на Европа; за задълбочаването на Европейския икономически и паричен съюз; за извличането на ползи от глобализацията; за бъдещето на европейската отбрана и на финансите на ЕС.

През септември Юнкер ще доразвие тези идеи, преди да могат да бъдат направени първоначалните заключения на заседанието на Европейския съвет през декември. Това ще помогне да се вземе решение какви действия да бъдат предприети, за да започне работата преди изборите за Европейски парламент през юни 2019 година.

Компромисният проект на Декларацията от Рим

"Ние, лидерите на Двадесет и седемте и на европейските институции, се гордеем с резултатите, постигнати от ЕС", гласи преамбюлът на проектодекларацията от Рим. Нейният последен работен вариант носи белезите от продължителни преговори и компромисно редактиране на текста, за да стане приемлив за всички.

Дипломатически източници, които нямат право да правят публични изявления, споделиха в лични разговори, че подготовката на декларацията е противопоставила нейните вдъхновители - Германия, Франция, Италия и Испания - на страни от Източна Европа, окачествени като "несъгласни със задълбочаване на интеграцията", предава БТА от Рим.

Особено силна е била реакцията спрямо идеята за Европа, която се движи на различни скорости. Това е накарало четирите водещи страни да смекчат текста с нюансирана формулировка за различните степени на интензивност на интеграцията, която все пак оставя поле на проевропейските правителства да продължат напред по утвърдения модел на еврозоната и на Шенгенското пространство.

"Ще действаме заедно, когато е необходимо с различен ритъм и интензивност, в съответствие с договорите и ще държим вратата отворена за онези, които искат да се присъединят по-късно", гласи новата редакция на спорния абзац, за да избегне термини като "различни скорости" и "засилено сътрудничество".

Според източниците на агенцията "главен опозиционер" е била Полша и донякъде Румъния, която също изразявала безпокойство от опасността да бъдат изключени някои страни от политическите механизми на ЕС. Тук посредническа роля за изработване на компромисния текст изиграли Чехия и Словакия, което се тълкува като стремеж те да се завърнат в проевропейското течение.

В петък преди да отпътува за Рим министър-председателят на Полша Беата Шидло заяви, че заключителната декларация е приемлива за всички, след като вчера бе предупредила, че страната ѝ може и да не подпише декларацията, ако в нея става въпрос за Европа "на няколко скорости".

"Декларацията, която ще бъде приета на срещата на върха в Рим, не е на висотата на амбициите ни, Европа може и повече. Но е документ, който, при сегашната политически ситуация е приемлив за всички и именно с това е ценен", отбеляза Шидло.

"Римски дневен ред"

Основната цел на Римската декларация е да инициира серия от стъпки, експертно наричани "Римски дневен ред". В него са определени четири приоритетни области, по които през следващите месеци ще формулира предложения председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер, а в края на годината лидерите ще пристъпят към дефиниране на конкретни политики.

На първо място, това са въпросите на сигурността, на охраната на външните граници, на изработване и провеждане на "устойчива политика" по отношение на мигрантите.

Втората област е икономическата, в която ключовите намерения са устойчива и просперираща Европа, растеж и работни места, както и окончателно решаване на проблемите, свързани с управляемостта на еврозоната. Юнкер щял да внесе две предложения в периода май-юни т.г.

Третата тема е смятана за най-напрегната, тъй като целяла да ангажира лидерите в изграждане на "Европейски социален съюз", основан върху равнопоставеност, борба с дискриминацията, маргинализацията, безработицата и бедността. Отново Юнкер ще изготви проектодокумент, а за 17 ноември в Гьотеборг е планирана Социална среща на върха.

Докато Италия и Швеция най-много настоявали за социална Европа, противници на идеята били източноевропейски правителства, които не желаели да поемат тежко финансово бреме за подобряване на благосъстоянието на населението. Полша и България са сочени от източниците като противопоставящи се на исканията на Франция и Нидерландия да сложат край на социалния дъмпинг на нископлатена работна ръка, насочвана към западните пазари.

Четвъртата област е общата отбрана, в която е заложено изграждането на интегрирана отбранителна индустрия и укрепването на единната политика за сигурност и отбрана. Юнкер щял да представи предложението си в началото на юни.

Юнкер: ЕС бе основан, за да няма никога повече война

Нашите родители и техните родители основаха ЕС с общото виждане никога повече да няма война. Това заяви председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер в навечерието на срещата в Рим.

Той добавя, че основателите на ЕС са били дълбоко убедени, че премахването на бариерите, съвместната работа, а не един срещу друг, ги прави по-силни. Историята показа, че са прави. За 60 години ценностите, върху които е изграден ЕС, не са се променили - мирът, свободата, търпимостта, съпричастието и върховенството на закона ни обвързват и обединяват, добавя Юнкер.

Той призовава тези завоевания да не се приемат за даденост. Нашите демокрация, многообразие и независима и свободна преса, са основите, които поддържат силата на Европа. Нито един човек или институция не са над закона. ЕС направи живота ни по-добър. Засега всички пътища водят към Рим. След Рим и независимо с какво е постлан, ще има само един път напред - на европейското единство.

Римските договори, подписани от шестте държави, основали ЕС, са в основата на обединението на континента около ценностите за съпричастие, демокрация и върховенство на закона, отбелязва ЕК. Единният пазар осигурява свобода на движението, икономически растеж и благоденствие за 500 милиона граждани. Единният пазар в Европа е най-голямото търговско обединение в света и най-големият донор на хуманитарна помощ и помощ за развитие, заявява председателят на ЕК.

Споделяне
Още от Европа