Европейските лидери търсят съгласие по фискалния пакт

Лидерите на страните от ЕС трябва да приемат в понеделник окончателния текст на фискалния пакт, който да стабилизира еврото и европейската икономика. На извънредното заседание на Европейския съвет в Брюксел участва и премиерът Бойко Борисов.

Очаква се лидерите на ЕС да се споразумеят за въвеждането на правилото за допускане до 3% бюджетен дефицит и до 0.5% от БВП на структурен дефицит. Ако тези параметри бъдат нарушени, страните от ЕС ще могат да се съдят една друга в Европейския съд, като паралелно с това Европейската комисия ще запази правото за предприемане на наказателна процедура за прекомерен дефицит.

"Идвам сравнително спокоен, след като в петък миналата седмица политическите сили в Народното събрание ни подкрепиха да преговаряме днес. По темата за хармонизацията на данъците в ЕС сме категорични, че това трябва да остане приоритет на всяка от държавите. Разбира се, с всички сили подкрепяме борбата с данъчните измами", заяви премиерът преди срещата.

Борисов изрази надежда, че ще бъде постигнато решение да бъде даден статут на наблюдатели в заседанията на еврогрупата за страните извън еврозоната.

"Има държави в ЕС, които са заявили, че изобщо няма да използват еврото, но ние в България имаме валутен борд и левът е фиксиран към еврото, мисля, че ни се полага и ни е важно да знаем какво се случва в еврозоната, ще настояваме за това", посочи още Борисов, цитиран от БТА.

Чешкият премиер Петър Нечас заяви от своя страна, че новият пакт за бюджетна стабилност е "трудно приемлив" за Чехия.

"Трудно е да се приеме, че страни като Чехия, която е извън еврозоната, подписват такъв документ и потенциално дават принос за кредитирането от Международния валутен фонд в подкрепа на страните от еврозоната, а в същото време се канят само символично на преговорите. Ако те искат ние да се ангажираме с нещо, ако искат ние да плащаме, то нашето присъствие на масата за преговори трябва да бъде пълноправно", каза Нечас.

Според българската позиция, която мина и през парламента, участието на страната ни във фискалния пакт не трябва да води до финансови задължения и ангажименти за хармонизиране на данъчната политика с договарящите се държави. Така депутатите спазиха намерението си да отхвърлят напълно дял Четвърти от пакта, който се отнася за общата икономическа политика и синхронизирането на данъците.

Страната ни няма да участва и с вноска към европейския стабилизационен фонд също до влизането си в еврозоната. Прието бе обаче, че България ще прилага фискалния европакт в пълната му цялост от датата на присъединяването ѝ към еврозоната.

 Предвижда се, ако бъде приет, пактът да бъде подписан през март и ратифициран от националните парламенти на страните от ЕС частично или изцяло до края на годината. На този етап Великобритания е единствената държава в общността, която заяви твърдо, че няма да подкрепи споразумението.

Предстои да бъде обявено решението на Полша, която предупреди, че също няма да утвърди пакта, ако той не предостави възможност страните извън еврозоната да участват със статут на наблюдател в заседанията на еврогрупата.

 В дневния ред на заседанието влиза и обсъждането на мерки за увеличаване на заетостта, особено сред младите, както и мерки за стимулиране на малкия и средния бизнес, повишаване на конкурентоспособността и общия пазар.

В момента в целия ЕС 23 млн. души са безработни.

Oчаква се по време на срещата да бъде обявено, че около 20 млрд. евро от неизползвани еврофондове ще бъдат пренасочени за създаването на работни места.

"Европейската среща на високо равнище трябва да предложи "път на надежда" към преодоляването на дълговата криза, заяви президентът на ЕС Херман ван Ромпой малко преди началото на форума.