Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Европейските столици си изземват властта от ЕС

0 коментара

Всичко изглеждаше толкова обещаващо. Преди атентатите срещу САЩ от 11 септември Европейският съюз най-после беше обединил успешно дипломатическите си усилия. 15-те страни членки заговориха с един глас за Балканите и техните усилия наистина предотвратиха гражданска война в Македония.

Те се противопоставиха също заедно на програмата на президента Джордж Буш за противоракетен щит. Осъдиха категорично Вашингтон за дезертирането му от Протокола от Киото за затоплянето на климата. Те дори разкритикуваха публично САЩ за неспособността им да овладеят израелско-палестинския конфликт. "На дипломатическия фронт ние бавно се обединявахме", заяви високопоставен представител на ЕС.

Събитията от 11 септември обаче промениха всичко това. Държавните глави на най-големите членки на ЕС използваха случая, за да поведат собствената си политика. В резултат общият глас на европейската външна политика, който беше започнал да се чува, като че ли се превърна в какофония от индивидуални изявления. "Властта се върна обратно в отделните столици. Те водят играта. Те имат механизмите за бързо вземане на решения. Те са законните органи. Ние загубихме дипломатическата инициатива във външната политика и сигурността", твърди представителят на ЕС.

По време на война Евросъюзът не е в състояние да се конкурира със столиците. Така беше по време на войната в Косово през 1999 г., когато европейците оставиха на САЩ да ръководят действията срещу Слободан Милошевич. Така е и при терористичните нападения срещу САЩ и американския отговор срещу талибаните в Афганистан.

Според високопоставен представител на ЕС, главните причини за тази неспособност да се съревновава е, че ЕС няма институциите и легитимността, с които хората могат да се идентифицират. "Тази криза ни показва, че ни липсват инструменти за бързи решения. Нямаме отбранителни способности, които да дадат сила на външната ни политика. Хората не са сигурни, че могат да разчитат на нас", казва той.

Вместо това Лондон, Париж и Берлин се втурнаха поединично да подкрепят САЩ. Всички бяха наистина потресени от терористичните атаки срещу САЩ. Те се чувстваха и задължени, тъй като Вашингтон беше гарант за сигурността на Европа по време на студената война.

Британският премиер Тони Блеър пое защитата на каузата с отдадеността на мисионер. Той даде на Буш безрезервна военна, политическа и морална подкрепа. "С Корана в едната ръка и словата в другата, той е като проповедник, водещ битката на доброто срещу злото", според друг висш представител на ЕС.

Френският президент Жак Ширак също беше готов да предложи военна подкрепа и разузнавателни сведения. За разлика от Блеър обаче, току-що пожънал изборна победа, Ширак трябва да се съобразява с изборите идната година. Това означава, че трябва да следва по-предпазлива линия, съобразена с традиционната френска подозрителност към САЩ. Нито един френски президент не може да си позволи да бъде толкова близък до Вашингтон, че да лиши Франция от статута ѝ на пълноправен световен играч.

Междувременно италианският премиер Силвио Берлускони следва собствена програма. Днес той ще посети Буш във Вашингтон, където ще предложи отново войски, пристанища и летища за американските сили. Но ще опита и да се подмаже. Според италианския вестник "Република" САЩ не уведомили Рим за започването на операцията срещу Афганистан. Това показва, пише вестникът, че Италия "има много малко значение".

Най-невероятните промени обаче настъпиха в Берлин. Терористичните атаки срещу Ню Йорк и Вашингтон наложиха спешно да бъде преоценена германската външна политика.

В четвъртък канцлерът Герхард Шрьодер произнесе остра реч в Бундестага малко след като се върна от САЩ. Следвоенната роля на Германия като второстепенен играч "е безвъзвратно отминала", каза Шрьодер. След края на студената война, добави той, "с възстановяването на германското единство и възвръщането на пълния ни суверенитет, Германия трябва да демонстрира нови международни отговорности. Избягването на всяка пряка опасност не може и не трябва да бъде водеща линия в германската външна и отбранителна политика".

Шрьодер наруши традицията, която поставяше Европа пред германските национални политически цели. Речта му получи почти пълна подкрепа от правителствената коалиция и от по-голямата част от опозицията. Тя беше в съзвучие и с обществените настроения.

Съвсем предсказуемо изземването на инициативата от столиците остави горчив вкус у ръководителите на Евросъюза. Въпреки всичките им усилия на Балканите и в Близкия изток, те чувстват, че водещата роля на дипломатическия фронт им е била отнета. "Истината е, че ние никога не сме били легитимни за европейското обществено мнение, нито сме имали силно ръководство", признава европейски висш дипломат.

Дипломати се оплакват, че председателят на Еврокомисията Романо Проди не успял след 11 септември да поеме водачеството в думите и действията предвид огромните предизвикателства, пред които бяха изправени европейците.

Според официални източници върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността Хавиер Солана, който неотдавна отдели много време за мисии на Балканите и в Близкия изток, е обхванат от отчаяние. След като националните лидери излязоха на преден план, Солана не може да накара страните членки на изпълняват общата европейска отбранителна политика, според която до началото на 2003 г. трябва да бъдат създадени силите за бързо реагиране с численост от 60 000 души.

Означава ли всичко това, че усилията на ЕС за обща външна политика са безвъзвратно провалени? Може би не. В дългосрочен план появата на по-силни политици в националните столици може дори да бъде от полза за европейската интеграция. Анализатори смятат, че новата тежест и легитимност, на които се радват сега националните лидери, може да им позволи да съживяват европейските планове във външната политика и сигурността. "При всички случаи налице са големи възможности за ЕС, посочва професорът по политически науки в Парижкия университет Жил Андреани. Едни силни лидери в Берлин и Париж са плюс за Европа. Атентатите от 11 септември показват, че има съвпадение на вижданията между отделните столици. Тяхното влияние ще рефлектира вероятно и върху Брюксел".

Първият тест за ЕС може би ще бъдат Балканите. "ЕС може лесно да се заеме със сигурността и стабилността на Балканите, ако столиците проявят политическа воля", казва Ищван Дярмати, вицепрезидент на Института Изток-Запад с централа в Ню Йорк. Действително европейските страни са вече преобладаваща сила в района, като се има предвид, че те осигуряват 80 на сто от личния състав. Освен това САЩ помолиха европейските си съюзници да проявят готовност да заменят 10 000-те американски войници в Косово и Босна, ако се наложи те да бъдат предислоцирани на друго място.

"Ако това стане, ще има ново пренареждане между столиците и ЕС. В противен случай европейската външна и отбранителна политика ще загуби смисъла си. Няма друг избор, ако Европа трябва да играе силната дипломатическа роля, която си определя в приетата общоевропейска външна и отбранителна политика", изтъква Дярмати.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.