Европейският план "Маршал" може да разочарова

Европа обещава да даде тласък на икономическия растеж в Гърция, като начин да измъкне страната от дълговата ѝ криза, но схемата вероятно ще бъде твърде бавна, за да даде значими резултати през идните няколко години.

Лидерите на 17-те страни от еврозоната обещаха всеобхватна програма за растеж и инвестиции в Гърция, която да "даде нов тласък на гръцката икономика", обявявайки втория спасителен пакет за Атина на срещата на върха миналата седмица.

Акцентът върху растежа е важна промяна в европейския подход към кризата: първият спасителен пакет за Атина, одобрен през май миналата година, бе съсредоточен върху намаляване на гръцкия бюджетен дефицит и орязването на разходите нанесе тежък удар върху икономиката.

Гръцката рецесия бе основната причина, поради която страната не успя да покрие целевото намаляване на дълга, като бе договорено при отпускането на първия спасителен заем. Така че бързото прекратяване на икономическия спад би увеличило шансовете на страната да намали дълговете си до управляеми равнища през следващите няколко години.

Подробностите от европейския план досега дават основание да се мисли, че той ще е ограничена схема, която се концентрира върху насочването на фондове за инфраструктурно развитие в Гърция и ще има слабо въздействие през следващите две години, които ще са ключови и от които зависи дали Атина ще наложи по-големи загуби на частните кредитори.

"Гърция ще получи парите, но по-голяма част от тях ще достигнат до икономиката през 2014 и 2015 година. Предстои да бъдат задвижени прекалено много проекти," посочи Никос Диакулакис, бивш служител в гръцкото министерство на развитието, който е съветвал правителството по въпросите, свързани с фондовете на ЕС.

Ограничени очаквания

Гръцката икономика се сви с 4.5% миналата година, което е по-зле и от спада с 4% на брутния вътрешен продукт (БВП), заложен в първия спасителен план. Международният валутен фонд (МВФ) сега очаква икономиката да се свие с 3.9% тази година.

МВФ прогнозира незначителен растеж от 0.6% догодина, но тази прогноза може да е твърде оптимистична. Частни анализатори, анкетирани от Ройтерс през юни, очакват растеж едва 0.1% през 2012 година и 0.7% през 2013 година.

Гърция сама се опитва да увеличи растежа като променя наредби, намалява бюрокрацията и реформира трудовия си пазар, но може да минат години, преди тези мерки да се отразят съществено върху създаването на работни места или компании. Така че новата инициатива на ЕС за растежа може да се окаже най-добрата възможност за Гърция в краткосрочен план.

Декларацията от срещата на върха миналата седмица беше важна отчасти обаче и заради това, което пропусна. Първоначалната версия на документа говореше за план "Маршал" за Гърция, препратка към мащабната програма, подкрепeна от САЩ, която помогна на Западна Европа да се възстанови след Втората световна война. Тази фраза обаче отпадна при окончателния вариант, може би, за да се ограничат очакванията.

Новият икономически план за Гърция се съсредоточава върху Схемата за националната стратегическа референтна рамка на ЕС, която насочва средства към страните членки, които се нуждаят от помощ при икономически и социални проекти за развитие.

Гърция има на разположение 20.2 милиарда евро от такива фондове между 2007 и 2013 година и досега е използвала само малко повече от 5 милиарда евро. Теоретично останалите средства могат да добавят около 2.5 процентни пункта към годишния растеж на БВП, ако се приеме, че всяка година се харчат 3.5 милиарда евро и след това има "мултипликационен ефект" и парите стимулират други икономически дейности, оценяват някои анализатори.

Една от пречките за Гърция при използването на парите е изискване да допълва всяко отпускане на средства от фондове на ЕС със свои пари. Според споразумението, обявено преди срещата, ЕС ще увеличи дела си при финансирането на гръцки проекти от средно 73% на 85%, а Атина призовава Европейската комисия за увеличение до 95 %.

Гърция обаче вече изгуби ценно време за създаването на проекти, които да привлекат инвестиции от ЕС и дори ако правителството успее да предотврати изсмукването на пари чрез корупцията, то бюрократичните спънки няма да изчезнат за една нощ.

Гърция има най-бюрократичната система в Европа при усвояването на еврофондовете", твърди Георгия Зембилиаду, служител в гръцкото министерство на развитието, която отговаря за прилагането на проекти, финансирани от ЕС.

"Все още има забавяния при даването на договори за обществено строителство, има проблеми с отчуждаването, лицензите, институциите. Ще вземем парите, но ще отнеме време да задвижим процеса."

Норвегия, която подчерта проблемите, с които могат да се сблъскат програмите за подпомагане в Гърция, съобщи през май, че е замразила изплащането на грант в размер от 42 милиона долара за Гърция, защото Атина не е изпълнила поетите ангажименти и може да наруши условия, свързани с помощта.

Мъртви проекти

Гръцкото правителство посочи, че 4762 проекта за развитие на обща стойност 5.5 млрд. евро са блокирани в бюрократичната машина и обеща да ги оцени отново, за да могат или да се придвижат напред с инвестиции на ЕС, или да бъдат изоставени.

По-голяма част от фондовете са предназначени за големи инфраструктурни проекти на стойност 11 милиарда евро. Това включва пет концесии за пътища, при които строителството е спряно, тъй като банките са замразили финансирането в отговор на забавяния от рода на осигуряване на терен.

"Ситуацията е трудна; много от проектите са спрени. А пък големите пътни проекти няма да започнат веднага - трябва да има предоговаряне, за да са сигурни банките," посочи Йоргос Перистерис, изпълнителен директор на GEK Terna, една от най-големите гръцки строителни компании.

Правителството оправдава насочването на повечето европейски фондове към инфраструктурата с аргумента, че 40 % от рецесията се дължи на срива в строителния сектор, в който бяха съкратени една пета от работните места на годишна основа през първото тримесечие на 2011 година.

Гръцката строителна дейност, измерена чрез броя на разрешителните за нови строежи, е намаляла с 43,9 процента на годишна основа през март, според последните официални данни. Делът на общественото строителство в цялата строителна дейност е бил едва 4.3 на сто.

Някои икономисти са на мнение обаче, че Гърция може да похарчи по-разумно парите си, като инвестира в други сектори с по-бърза възвращаемост.

"Купуваме цимент и тухли и строим магистрали, по които никой няма да шофира. Пристанищата и летищата са хубави, но ни трябват стоки, които се търгуват - останали са ни само 3 милиарда евро, които да инвестираме в сфери като производството и туризма," посочи Димитрис Мардас, доцент по икономика в университета "Аристотел".

В декларацията от срещата на върха се намеква, че фокусът на разходите на ЕС в Гърция може да се премести в известна степен, като се посочва, че фондовете ще бъдат предназначени за "конкурентоспособност и растеж, създаване на работни места и обучение."

Миналата седмица Европейската комисия съобщи за работна група, която ще предложи техническа помощ на Гърция при усвояването на фондовете от ЕС. За неин ръководител е назначен вицепрезидентът на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) Хорст Райхенбах.

В декларацията от срещата се поема ангажимент и да се "мобилизират" институции като Европейската инвестиционна банка - многонационална европейска кредитна институция, които да подпомогнат гръцката икономика, без обаче да се дават подробности. Кредитите, които Европейската инвестиционна банка е отпуснала в Гърция, възлизат на 3.1 милиарда евро през 2010 година спрямо 1.6 милиарда евро за предходната година.

По БТА