Европейският съюз би тревога за Близкия изток, но дали ще бъде чут?

Неуспехът на Европейския съюз да разработи последователна външна политика може да парализира последните му усилия да се противопостави на явната подкрепа на Вашингтон за Израел в търсенето на политическо решение на близкоизточната криза, твърдят дипломати.

Влиянието на европейците няма да бъде по-голямо от това, което обикновено имат, заяви дипломат в Брюксел. Те нямат единна позиция, а Израел ги възприема като проарабски настроени и ако САЩ не се намесят няма да има никакъв резултат, смята той.

На срещата на външните министри на ЕС в Испания миналия уикенд бе приветстван отказа на Вашингтон на призива на израелския премиер Ариел Шарон да бъдат прекъснати връзките с палестинския лидер Ясер Арафат. Но участниците във форума не се споразумяха каква да бъде следващата им стъпка в Близкия изток, по същия начин, по който застъпват различни позиции за това как и дали САЩ трябва да разширят войната срещу тероризма извън границите на Афганистан.

Франция заяви, че Израел трябва да признае необходимостта от съществуването на палестинска държава и организирането на избори в палестинските територии, които ще дадат на победителя в тях мандат да преговаря. Италия предложи свикването на мирна конференция. Германски официални представители разпространиха идеята за референдум на палестинския народ за предложение, което може да бъде представено при едни мирни преговори.

Всичките тези предложения последваха изразеното възмущение на ЕС за подкрепата на Вашингтон за Израел в усилията му да смаже продължаващото 16 месеца палестинско въстание срещу израелската окупация, което досега е отнело живота на хиляда души.

Френският външен министър Юбер Ведрин разкритикува "опростенческия" подход на Съединените щати към войната срещу тероризма и заяви, че е грешка "сляпо да се приема политиката на явна репресия", осъществявана от Шарон.

Еврокомисарят по външните отношения Крис Патън заяви, че Европа трябва да спре да смята, че може да възприеме само политика, на която да не бъде наложено вето от Съединените щати.

Той призова ЕС да започне да изказва мнението си по въпроси, вариращи от Близкия изток до глобалното затопляне.

Джак Стро, външен министър на Великобритания, най-близкият съюзник на Вашингтон в афганистанската кампания, заяви:"Именно, защото много европейци имат различни виждания за близкоизточната обстановка от това на Съединените щати, е толкова важно ние да останем обвързани със САЩ."

Испания, която е ротационен председател на Европейския съюз, представи документ за обсъждане, в който са изложени направените предложения. Испанската страна подчерта, че е необходимо Евросъюзът за разработи активна политика по отношение на мирния процес в Близкия изток, която да доведе до по-голямо участие на САЩ в нея.

Външните министри на ЕС се споразумяха да се върнат на този въпрос на срещата си в Брюксел идния понеделник, надявайки се, че може да възникне ясен план в тази връзка.

Стро и германският му колега Йошка Фишер ще пътуват до Близкия изток тази седмица, за да преценят ситуацията.

Европейският съюз никога не е играл ключова роля в усилията за постигане на мир в района, защото е разединен и Израел го възприема като проарабски настроен. В същото време Вашингтон, въпреки че е силно повлиян от еврейското лоби, разполага с големи военни и финансови възможности да направи така, че едно споразумение да издържи на времето. Дълго време Евросъюзът се задоволяваше да използва "дипломацията на чековата книжка" като начин да подкрепя постигнатите с посредничеството на САЩ мирни споразумения, предоставяйки значителни помощи в подкрепа на Палестинската автономна власт, бежанците и регионалните проекти в рамките на мирния процес.

Франция твърдо подкрепя палестинската кауза, докато Германия застава в по-голяма степен на произраелски позиции. Британският пример Тони Блеър отдавна се възприема като по-благоприятно настроен към Израел отколкото "арабисткия" му Форийн офис.

Неотдавнашните промени в политическите позиции илюстрират точно колко илюзорна може да бъде една обща позиция на ЕС за Близкия изток. В началото на декември Евросъюзът хвърли отговорността върху Ясер Арафат да спре въстанието и разформирова "терористичните мрежи" на Хамас и Ислямски джихад, очевидно съюзявайки се с повлияната от Израел позиция на САЩ, че проблемът е в Арафат. Няколко дни по-късно, загрижен, че опитът на Шарон да дискредитира палестинския лидер може да накара още повече палестинци да се присъединят към радикалните групировки, съюзът настоя, че палестинският президент е единственият партньор на Израел за воденето на мирни преговори. Членовете на ЕС тогава гласуваха различно резолюцията на ООН, призоваваща инспектори да предотвратят по-нататъшни израелско-палестински насилствени действия, върху която в крайна сметка Вашингтон наложи вето.

Блокът бе също разединен по въпроса дали да наложи символични търговски наказателни мерки върху стоки, произведени в окупираните територии - Западния бряг на р.Йордан и ивицата Газа, които се облагодетелстваха от режима на преференциални тарифи по силата на търговско споразумение между ЕС и Израел.

Трудно е да се предвиди какво ще излезе от опита на ЕС да играе по-голяма роля в Близкия изток, особено, когато външни събития могат лесно да разрушат усилията му, твърди дипломатът в Брюксел."Една голяма терористична атака срещу Израел може за промени всичко. Ситуацията е толкова деликатна", смята той.