Европейският запад няма основание да се страхува от България и Румъния

“Европейският запад е уморен и страхува” – под това заглавие германският вестник Зюддойче цайтунг публикува статия на автора Рихард Вагнер, който е роден в Румъния, но живее и работи в Берлин.

Вагнер се заема с развенчаването на някои от най-упоритите митове и клишета за България и Румъния.

Най-доброто, пише той, което нашите медии се сещат да отбележат по отношение на двете бъдещи страни в ЕС - България и Румъния, е свързано с наблюдение на природата им. Малко по-късно обаче щом се влезе в първото населено място не се пропуска да се опише и причудливата гледка на конски каруци и моментално след това се казва, че това са страни на противоречията. Вярно е, казва авторът, че в България и Румъния по пътищата има и конски каруци, но там пътуват също така и коли и то значително повече, отколкото конски каруци.

За Запада обаче двете страни нямат чар, заключава по-нататък Рихард Вагнер, независимо, че българинът Кристо беше този, който опакова Райхстага и че абсурдният театър би бил немислим без французина от румънско потекло Йонеску, също както и историята на религията без Мирча Елиаде.

Защо, пита още Вагнер, при споменаването на България се сещаме само за атентата срещу папата, а при Румъния ни хрумва само Дракула или още по-лошо - семейство Чаушеку.

Какво прави тези страни в очите ни така бедни и чужди, че да смятаме, че не ни подхождат. Умората от Европа междувременно изкарва наяве странни неща. Местната политика все повече започва да налага отпечатъка си на европейския дискурс. Локалният популизъм твърди, че германците отново били застрашени от големи опасности, идещи от Изток. Този път все пак не става дума за комунизма, а за евтина работна ръка. Вярно е, че България и Румъния има да извървят още дълъг път докато изпълнят стандартите на основните страни от общността. На тях няма и да им бъде подарено нищо, но за контрол на постигнатото трябва да е достатъчен, точно както е било и досега, инструментариумът на общото европейско законодателство.

Освен това би трябвало бавно да свикнем с мисълта, че един разширен Европейски съюз променя не само Изтока, но и Запада. Най-важното, което двете страни са реализирали досега, е нещо, което получава твърде малко зачитане, а именно стабилността. При това и днес пътят на двете страни към Европейския съюз действа за пример пред останалите страни от региона. Като създава стабилност този път предлага на постюгославските страни от Западните Балкани и перспектива за бъдещето, а на западната икономика - ново поле за действие.

Обвързването на двете страни в Европейския съюз ще помогне да се преодолеят с право критикуваните слабости и проблеми в двете страни и най-вече корупцията в администрацията и правната нестабилност.

По-нататък Рихард Вагнер пише, че и в двете страни има все още страници от миналото, които също чакат да бъдат осветлени и осмислени. Така например бившите тайни служби и безпрепятственото превръщане на старите връзки от тези среди в нови центрове на обществото. Контролът над подобни структури, според Вагнер, със сигурност ще е по-добър в условията, които предлага Европейският съюз, отколкото извън него. В крайна сметка за Европа е много по-добре, ако двете държави влязат в общността. По-късно ще се осъзнае, че тяхното членство създава значително по-малкото разходи, отколкото евентуалното им изключване от европейския проект. Колко скъпо ни струва нестабилността можем да видим например в бивша Югославия. В това се убеждаваме ежедневно, гледайки към протекторатите Босна и Косово, казва в заключение Рихард Вагнер.

По Радио Дойче веле