Европейското небе постепенно се отваря за полети

Европейското небе постепенно се отваря за полети

След дни на безпрецедентно напрежение на европейските летища, парализа и хаос във въздушното движение, предизвикани от избухването на вулкан в Исландия, в сряда трафикът започна постепенно да се нормализира и основните летища заработиха. Огромното стълпотворение от пътници с отменени полети обаче все още остава.

Във Великобритания и Испания всички летища вече са отворени. Отворено е въздушното пространство на Италия, Холандия, Норвегия, Швейцария. Във Финландия също повечето летища са отворени, съобщи ББС.

Председателят на Международната организация за гражданска авиация (ICAO) Роберто Гонсалес обяви в Ню Йорк, че вече е безопасно да се лети за Европа, след като властите на страните в Северна и Централна Европа започнаха да отменят ограниченията за полети.

″Европейското въздушно пространство започна постепенно да се отваря за полети.

Това означава, че сега е безопасно", заяви Гонсалес, цитиран от ДПА. "Никой няма да лети, ако има опасност", добави той.

Европейската агенция за контрол над въздухоплаването (Евроконтрол) съобщи, че по-голяма концентрация на вулканична пепел сега има само над Атлантическия океан и отчасти над Балтийско море, предаде БТА.

Кризата с вулканичната пепел доведе до анулиране на 95 хиляди полета

През последните дни в Европа бяха анулирани над 95 хиляди полета, което струваше на авиокомпаниите няколкостотин милиона евро. Ръководителят на Международната асоциация за въздушен транспорт (IATA) Джовани Бисиняни съобщи, цитиран от Франс прес, че поне пет средни и малки европейски авиокомпании може да фалират след продължителното затваряне на европейското въздушно пространство.

Компаниите нямат вече пари след затварянето на европейското небе, каза той и добави, че ще поиска от ЕС да позволи на правителствата на страните членки да изплатят на авиокомпаниите загубите от престоя на техните самолети.

Според IATA след голямата криза във въздушния транспорт европейските авиокомпании са губили сумарно над 200 милиона долара на ден.

От Американската пътническа асоциация съобщиха, че проблемите с въздушния трафик заради облака от вулканична пепел струват 650 милиона долара на американската икономика и засягат около 6000 работни места.

"Загубите за икономиката от средно 130 милиона долара на ден илюстрират ясно до каква степен светът е зависим от пътуванията с цел туризъм и бизнес от всякакъв вид", заявяват от сдружението.

Учени предупреждават за опасност от изригвания на нов вулкан в Исландия

Активността на вулкана Ейяфятлайокутл спада пред последните няколко часа, съобщи в сряда сутринта исландската служба за гражданска защита, цитирана от агенция Ройтерс.

″Забелязахме признаци, че активността на вулкана отслабва. Той изхвърля по-малко пепел и изглежда също, че активността в кратера е по-слаба", каза началникът на Службата за гражданска защита Рогнвалдур Олафсон.

″Трябва внимателно да подбираме думите си, но и учените потвърдиха, че активността отслабва. Не можем да твърдим, че най-лошото е минало, но се надяваме да е така", добави той.

Същевременно исландски учени изказаха опасения, че Ейяфятлайокутл може да причини още по-голяма беда - да активизира намиращия се на около 20 км вулкан Катла, чието изригване може да бъде 10 пъти по-силно от сегашното.

Това би могло да бъде най-лошият сценарий за авиоиндустрията и пътуванията по света, отбелязва Асошиейтед прес.

Двата вулкана се намират един до друг в Южна Исландия и вероятно са свързани с мрежа от магмени канали. Затова независимо от съобщенията, че активността на Ейяфятлайокутл отслабва, магмата отдолу продължава да се движи и е възможно да избие на друго място.

Катла не показва признаци на активност, но учените, които следят вулканичната дейност, са предпазливи в оценките си.

Катла изригва приблизително на всеки 80 години и за последен път това е станало през 1918 г.

Засега няма признаци това да се случи, но изригванията на вулканите, както и земетресенията, е трудно да се предвидят, посочват учените.

Още от Свят

Адекватни ли са мерките за кризите с водата и боклука?