Европейци сме ний, ама все не сме дотам!

Или защо не може да се удължи забраната за продажба на земя на чужденци

Сн. БГНЕС

"Със своята заплата един англичанин може да си купи десетки декари от нашата земя, а ние с нашите – едва няколко квадратни метра английска“. Това изречение като че ли най-добре обобщава "народната“ позиция относно изтичащия преходен период за продажба на земя на чужденци - граждани на Европейския съюз.

Главният герой, англичанин, явно е същият, който се бунтува срещу отварянето на английския трудов пазар за българи. Наследник на колонизатори, и той дълбоко в душата си е останал такъв и идва да ни колонизира. Като изкупи за жълти стотинки най-ценното ни – земята.

Депутатите ни, обикновено много шумни и всезнаещи, по тази тема мънкат нещо неясно, но в общ хор. Единственото, което се разбира, е рефренът: "Ще водим дебат в парламента“. И те самите още не знаят каква позиция да защитават. Подсъзнателно като че ли разбират, че ако яхнат популистката вълна, тя ще ги разбие в онзи общ принцип, който крепи правовата държава: договорите се спазват.

Разговорът не е за продажбата на земя на граждани на ЕС. Тази тема отдавна е затворена.

Затворихме я през 2005 г., когато изменихме конституцията, според която "чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя при условията, произтичащи от присъединяването на Република България към Европейския съюз или по силата на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, както и чрез наследяване по закон“.

Така разпоредбата съответства на правото на ЕС. Иначе щяхме да сме в нарушение и щяхме да се разминем с членството.

Затворихме я и с подписването на Договора за присъединяване към ЕС, в който предвидихме седемгодишен преходен период, в рамките на който се запази старият режим. И седемдесетгодишен да беше, пак щеше да ни е малко и пак някой щеше да ни е крив, че идва в скъпоценната ни Родина, за да открадне едничкото ни останало (необработено май) богатство.

Всъщност в Акта за присъединяване на България и Румъния към ЕС, Приложение VI, са уредени всички преходни мерки, които ще се прилагат по отношение на България след присъединяването, тоест случаите, при които правото на ЕС няма да се прилага в своята пълнота на наша територия.

Тези преходни периоди са уговорени както в полза на България, така и в полза на другите държави членки. Така максималният седемгодишен преходен период, в рамките на който другите държави членки могат да ограничават пазара на труда си за българи, е уреден в тяхна полза. Обратно, седемгодишният период, в който чужденци не могат да купуват земеделска земя и гори, е в полза на България.

В полза на България има и още едни дълги преходни периоди относно увеличените норми на серен диоксид и прах, относно качеството на водите (канализационните мрежи и изискването за пречистване) и рециклирането на отпадъци. Не знам доколко те са в полза на българските граждани. Да вземем да ги увеличим и тях...

Седемгодишните преходни периоди са най-дългите, уговорени в Договора за присъединяване. Няма по-дълги, така че за продажбата на земя каквото е можело да бъде направено, е направено.

С нетърпение чакахме тези дълги седем години да изтекат по отношение на либерализацията на пазарите на труда, за да могат български граждани да работят свободно на цялата територия на ЕС. В последния момент се сетихме, че продажбата на земя май не ни устройва. Нищо, че тя е свързана с осигуряването на свободното движение на капитали в ЕС, което е основен принцип при функционирането на вътрешния пазар. Искаме си нашата земя, не искаме тяхната (защото не можем да си я купим), но ако може, да си работим навсякъде из ЕС.

Разговорът е за ценностите ни и за келепира. "Като има келепир, и бай ти Ганьо знае да обича“. Крайно време е да се научим, че безплатен обяд няма. Както по-красиво са го казали римляните, комуто ползите, нему и вредите.

След като искаме да сме европейци (граждани на ЕС), ще играем по правилата (на ЕС). И ще се научим да разбираме дълбокия смисъл на спазването на поетото задължение. Едва тогава ще станем част от цивилизования свят.

"Европейци сме ний, ама все не сме дотам!“ И през 1895 г., и през 2013 г.

_____________________________

 

*Станислав Костов е главен асистент по право на Европейския съюз в СУ "Св. Климент Охридски”.

Споделяне
Още по темата
Още от Анализи и Коментари