Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Европейците не разпознаха шанса в проекта за Евразийски съюз

Евразийският проект е начин Русия да бъде отклонена от военната принуда

14 коментара
Иван Кръстев и Марк Леонард

Европейците не разпознаха шанса в проекта на Путин за Евразийски съюз и вместо да го поздравят - се разсърдиха. Това късогледство предизвика сегашната криза, смятат геополитическите експерти Иван Кръстев* и Марк Леонард**. В сряда Дойче веле представя основните тези в техния доклад "Новият европейски безпорядък".

Анексията на Крим и дестабилизирането на Украйна не поставят начало на нова криза в европейския ред след Студената война. Това просто е последната фаза на един конфликт, който тлее от години. През март 2014 година европейците осъмнаха в света на Путин. Свят, в който границите могат да се променят насилствено, в който международните институции са немощни, в който икономическата взаимозависимост се разглежда като източник на нестабилност, и в който непредвидимостта е качество, а не недостатък, пишат двамата автори.

По думите им кризата в Украйна принуди Европейския съюз да признае, че собствената му идея за европейски ред се е провалила. Вместо да обедини континента, а оттам и цялата планета, постмодерният ред на Европа в момента се намира в отстъпление. Вината за това според Кръстев и Леонард е на европейските лидери, които със самочувствието на победители изгубиха своята любознателност към останалия свят и най-вече към Русия.

Двамата експерти припомнят, че европейският ред изпъкна и рязко се отличи от устройството на останалия свят с мирната трансформация на властта след 1989 година. В ключов елемент на новия европейски ред се превърна силно развитата система на взаимна намеса във вътрешните дела и сигурност, основана на прозрачността. Новата постмодерна система на взаимна сигурност вече не се крепи върху баланса на силите. Нейната философия отрича употребата на оръжие при уреждането на конфликти и налага идеята за силна взаимозависимост между страните в ЕС.

Постмодерният европейски ред не се интересува от прекрояване на границите в Европа и от създаването на нови държави (както е след Първата световна война), нито пък от защитата на граничния суверенитет (както е след Втората световна война). Вместо да се фокусира върху географската карта, след 1989 година Европа реши да отвори границите си за капитали, хора, стоки и идеи. На мястото на бариерите се появиха икономическите графики, показващи финансовата и търговска обвързаност на Европа и благоденствието на европейските нации. Европейците вярваха, че тази стопанска взаимозависимост и уеднаквяващ се жизнен стандарт ще породят повече сигурност в утрешния свят, пишат Кръстев и Леонард.

Но подобно на японските технологични компании, за чиито съвършени продукти светът преди години още не бе узрял, така и европейският ред се оказа прекалено напредничав, подранил във времето. Тоест, за останалия свят е много трудно да го следва. ЕС обаче не го разбра, главозамая се от своето новаторство и без да ще прекъсна връзката си с другите световни сили.

Европа мереше останалите според собствените си стандарти, вместо да се опита да разбере разнообразните гледни точки на другите геополитически фактори. Нещо повече: европейският проект претендира за уникалност и универсалност и тъкмо поради това европейците не могат да приемат алтернативни проекти за обединение на континента. На тях дори им е трудно да си представят, че има държави, които не мечтаят за европейското семейство.

Навремето СССР и Западът се съревноваваха кой ще предложи "по-добър" живот на своите граждани. Днешният конфликт между Русия и ЕС е за това кой живее в "истинския” живот, казват Кръстев и Леонард в доклада си, цитиран от Дойче веле. И припомнят, че сегашната криза започна от битката за избора на Украйна: дали ще се присъедини към Източното партньорство на ЕС или към Евразийския икономически съюз (ЕИС) на Русия. След като Русия взе Крим и се замеси в украинската криза, най-големият шанс за европейците да изградят работещи отношения с Москва минава през сътрудничество между ЕС и ЕИС.

Другите варианти, според авторите, се свеждат до военна стратегия за възпиране и гарантиране на териториалната цялост на европейските държави и до институционалната стратегия за укрепване и опазване на постмодерния ред в ЕС. Според Кръстев и Леонард провалът на европейците се състои именно в това: че не разпознаха шансовете в проекта на Путин за Евразийски икономически съюз. Учредяването на ЕИС беше опит на Москва да спечели статут и признание, имитирайки институциите и структурата на Европейския съюз.

Евразийският проект предлага сътрудничество по европейски образец – посредством търговия и икономически контакти, вместо военно съревнование. И макар корените му да са геополитически, ЕИС има предимството да бъде приобщаващ, интегриращ, обединяващ - а не просто съчленен посредством инструмента на руския етнически национализъм. И е основан на принципите на икономическата взаимообвързаност.

ЕС трябва да се отнесе положително към Евразийския проект не защото той ще бъде успешен, а защото е единственият начин Русия да бъде отклонена от пътя на военната принуда и националистическата риторика. Но вместо да разпознае собствения си отпечатък върху ЕИС, Брюксел се разсърди на опита за имитация и пропусна възможността да парира конфликта с Русия, смятат двамата стратези, автори на доклада. Ако ЕС предложи сътрудничество с ЕИС, това ще изпрати ясно послание на Москва, че Брюксел признава на Русия правото да инициира интеграционен процес по неин собствен начин.

Подобна позиция би показала още нещо: че новият европейски ред ще стъпва не върху обещанието за безкрайно разширяване на НАТО и ЕС, а върху сътрудничеството и конкуренцията между два интеграционни проекта, основани на различни философии, но отворени за двустранно членство и различни форми на сътрудничество. Това ще покаже на света, че ЕС признава правото на постсъветските държави да изберат онзи интеграционен проект, който те желаят. Ако европейците признаят "евразийския" избор на Армения, това ще даде на Брюксел възможност да притисне Москва за признаване на „европейския” избор на Молдова и на Украйна.

За Брюксел голямото предизвикателство при сегашната криза е не да превърне Русия в "една от нас", а да изгради структура, в която да живеем съвместно с Русия. Тук Европа може да почерпи от опита на САЩ спрямо Китай и да предложи коктейл от ползи и баланси.

* Иван Кръстев е председател на Центъра за либерални стратегии в София, постоянен сътрудник на Института за човешки науки във Виена и член на борда на Европейския съвет за външни отношения (ECFR).

** Марк Леонард е съосновател и директор на Европейския съвет за външни отношения (ECFR). Той е колумнист в Ройтерс по въпросите за глобалните отношения и е председател на Съвета за глобален дневен ред за геоикономика към Световния икономически форум.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

14 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Kiril Kovatchev
    #14

    Аз не мисля че ЕС би имал нещо против Евразийският проект ако той предлагаше сътрудничество по европейски образец, както се изразява Кръстев. Но случаят определено не е такъв. Русия си гради евразийския съюз с груба сила както през 1944 година и това е неприемливо. Разбираемо е желанието на тези двма стратези да изглеждат умерени и да бъдат харесвани от всички страни. Но възможно ли е човек да седи посредата между нормалност от една страна и хитлеризъм/путинизъм от друга страна и да бъде умерен?

  2. Milenca
    #13

    "...ЕС трябва да се отнесе положително към Евразийския проект не защото той ще бъде успешен, а защото е единственият начин Русия да бъде отклонена от пътя на военната принуда и националистическата риторика..." Г-н Кръстев, този път не сте убедителен. Русия притежава невероятен ядрен потенциал, и покрай това все скърца със зъби, и заплашва. Русия е кротка, само като няма пари. Русия не е дала знак, че иска да стане нормална държава. Тогава защо другите трябва да вървят по свирката й? Съжалявам г-н Кръстев, но нещо не мога да ви позная.

  3. Alan Smithee
    #12
  4. Коментарът е изтрит в 21:19 на 25 май 2018 от автора.
    #11
  5. boby1945
    #10

    Анализът по същество е верен но нищо не добавя към факта че Ф.АЩ и брюкселските зел.ки се опитват да водят агресивна империалистическа политика в Арабския свят и въобще на Изтока.... В резултата напълно резонно противодействие именно от този Изток....

  6. brambar
    #9

    Промяната в позицията на Кръстев честно казано буди удивление у мен. Много интересна теза, продиктувана явно от направения анализ на стратегията и концепцията, на която в момента се опира руската външна политика. На по-запознатите е ясно, че в момента се води битка на тихия фронт, чрез която \"Великите сили\" преразпределят ресурсите си, които смятат да ползват когато настъпи истинската битка. Украйна, като страна с изключително голяма територия, е една от "ябълките на раздора", през която ще минава

  7. Арабаджиев
    #8

    Какво ли не пише човек за пари... Впечатлява последното изречение: "Тук Европа може да почерпи от опита на САЩ спрямо Китай и да предложи коктейл от ползи и баланси." Със сигурност Европа може да почерпи САЩ - къде ще ходи - но номера с коктейла за Русия няма да мине...там си трябва чиста водка и/или самогон;

  8. Пешо
    #7

    Дрън-дрън!

  9. Liberal
    #6

    Много добър анализ на колегите. Участниците във форума обаче продължават да тъпчат на едно и също място. Веднъж формирали мнение (дори и върху не дотам верни предпоставки), те трудно приемат други тези.

  10. Kurt_deactivated_1433320998
    #5

    Кръстев се опитва да разбере руската гл. точка......Проблемът е че Путин отряза клона, на който седяха руснаците. Благодарение на Горбачов СВЕТЪТ призна ОНД(а и БРИКС) - т.е. правото на Кремъл на Велика сила върху определена територия и общност. Условието за това ОБАЧЕ беше Русия да е демократична и да уважава независимостта на страните от ОНД. Няма как да има конкуренция между завоевателна имперска политика и общност като ЕС, това е политически нонсенс. Империята взема своето със сила и дроби МЕКАТА

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.