Европейците са готови да плащат, за да задържат американските войски

Източноевропейските държави от НАТО са готови да поемат по-голяма част от разходите за американските войски, разположени на тяхна територия, за да разубедят администрацията на президента Доналд Тръмп да намали военното присъствие на САЩ в региона. Това съобщава „Блумбърг“, позовавайки се на свои източници.

Предложението се подготвя за среща на Алианса със заместник-министъра на отбраната на САЩ по политическите въпроси Елбридж Колби, която ще се проведе на 27 август в Брюксел.

Инициативата показва колко важно е за страните от източния фланг да запазят надеждното възпиране срещу Русия, докато Пентагонът извършва шестмесечен преглед на американското военно присъствие в Европа, коментира "Блумббърг", цитирана БГНЕС.

Европейските съюзници са получили въпросник от Вашингтон, на който трябва да отговорят до 28 август. Документът, с който "Блумбърг“ се е запознал, е изненадал европейските правителства в разгара на лятото.

В него се задават въпроси дали отделните държави са подкрепяли публично външната политика на Тръмп, дали ограничават използването на американските военни бази на своя територия и дали купуват оръжие и техника от американски отбранителни компании.

Броят на американските военнослужещи в Европа варира между 80 000 и 100 000 в зависимост от ротациите и ученията. Над една трета от тях са разположени в Германия.

В Източна Европа присъствието е по-малко - от няколкостотин военнослужещи в балтийските държави до няколко хиляди в Полша.

Държавите по източния фланг възнамеряват ясно да заявят, че искат да приемат възможно най-много американски войници. Готовността им да поемат по-голям дял от разходите е част от опита да убедят Вашингтон да не изтегля сили от региона, пише "Блумбърг".

Най-големите европейски членки на НАТО също водят разговори за общ отговор, който да не предизвика нов гняв от страна на американския президент.

Много съюзници възприемат въпросника, който свързват с Колби, като опит да бъдат принудени да се съобразят идеологически с Вашингтон в замяна на продължаваща американска защита.

След първоначалната изненада обаче сред европейските столици се е оформило съгласие да отговорят конструктивно и сравнително общо. Целта е да бъде изпратено единно послание, че всички съюзници продължават да се нуждаят от американското военно присъствие в Европа.

„Има въпроси, по които сме съгласни със Съединените щати, и въпроси, по които не сме. С времето ще отговорим и на този въпросник“, заяви финландският президент Александер Стуб.

„Не го възприемам като натиск. Това е начинът, по който действа настоящата американска администрация“, добави той.

Бившият говорител на НАТО и настоящ изследовател в британския институт RUSI Оана Лунгеску отбеляза, че договарянето на военно присъствие срещу покупки на оръжие или поемане на разходи не е необичайно. Подобни разговори обаче обикновено се водят по-дискретно и с по-малко противопоставяне.

Според нея сегашният подход може да насърчи конкуренция между съюзниците за спечелване на благоволението на Вашингтон.

Тя предупреди, че решенията на администрацията изглежда се ръководят не толкова от дългосрочна стратегия, оценка на заплахите и необходимостта от единство в НАТО, колкото от „възприемана лоялност, идеологическа близост и прищевките на президента“.

Шестмесечният преглед на американското присъствие в Европа трябва да приключи до декември. Съюзниците вече се подготвят за намаляване както на военнослужещите, така и на техниката, разположени на континента.

САЩ вече обявиха сериозно съкращаване на силите и средствата, които биха изпратили при нападение срещу държава от НАТО.

Вашингтон вече обяви, че ще изтегли 5000 военнослужещи от Германия и ще преразпредели други части, без да ги замени. В същото време Тръмп обеща да изпрати допълнителни войски в Полша, като се позова на избирането на националиста Карол Навроцки за президент.