Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Европейците са разединени по въпроса за бъдещия модел на ЕС

0 коментара

Проблемът е, че архитектите отдавна са мъртви, работниците спорят помежду си, а началниците на обекта са решили, че може би е време да се потърси мнението на хората, които ще трябва да живеят в новата сграда.

През месец март лидерите на ЕС официално подеха дебат за бъдещия архитектурен дизайн на съюза. Те дори откриха нова страница в Интернет: http://europa.eu.int/futurum, в която любителите на сърфирането из киберпространството могат да споделят идеите си.

"Не става въпрос за тривиални неща като формата на краставиците, а за реални проблеми", каза председателят на Еврокомисията Романо Проди, намеквайки за любимата стара шега на евроскептиците, които се присмиват, че ЕС е прекалено погълнат да се занимава с регламентирането на дреболии. "Основни въпроси за бъдещето на Европа трябва да бъдат решени, и то сега", подчерта Проди и призова за дебат "без задръжки". Подкрепен от Германия, Италия и някои по-малки страни,той иска да укрепи наднационалните институции на Съюза.

Германският канцлер Герхард Шрьодер предложи идеята за европейски "основен закон" или конституция, ясно разграничаваща пълномощията на институциите на ЕС и на националните и регионални правителства. Може би по-изненадваща бе реакцията на френските министри, очевидно желаещи да си върнат политическата инициатива след злополучното домакинство на срещата на високо равнище на ЕС през декември в Ница, което по общо мнение е навредило на имиджа на Париж.

Френският министър по европейските въпроси Пиер Московиси по време на визита в Германия призова за избираем председател на Еврокомисията и за нов парламент - с втора камара, съставена от депутати, избирани или назначавани на национално равнище. Макар че британският премиер Тони Блеър също е повдигал въпроса за втора камара като средство за сближаване между Брюксел и страните-членки, общият тон на изявлението на Московиси едва ли ще срещне симпатия в евроскептична Британия.

За Лари Сидентоп, оксфордски учен, автор на бестселъра "Демокрацията в Европа", ЕС стои "в началото на пътя към федерализма". На семинар в Брюксел той сравни сегашния дебат за бъдещето на Европа с този, който предшествал основаването на САЩ преди 200 години. Въпреки очевидните разлики, каза той, Европа би могла да се поучи от американския опит, който доведе до конституция, ясно разграничаваща пълномощията на федералния център във Вашингтгон и на съставните щати. "Няма съмнение, че ще бъде дяволски трудно за Европа да премине към федерация", призна той.

Не само трудно, а и нежелателно, биха добавили мнозина, и то не само в Обединеното кралство, а и в също толкова евроскептичната Скандинавия. "Не може да се очаква от нас да слеем във федерална държава националната си идентичност, която при някои датира чак от Средните векове", разгневи се холандецът Фриц Болкенстейн, еврокомисар за вътрешния пазар, след като чу тезата на Сидентоп.
Болкенстейн изтъкна, че идеята подкрепят само лидери с "национални проблеми"- като Белгия, разделена на говорещи френски и фламандски, или Германия, преследвана от нацисткото си минало.

ЕС, чиито членове от 15 може да надхвърлят 30 през следващите 10-20 години, е прекалено разнолика, за да приеме федерализма, твърдят защитниците на националната държава. "Федерализмът" като верую не е на почит в Европа през последните години. Според коментаторите срещата в Ница е доказала правотата на идеята за националната държава, защото остави непокътнато правото на страните-членки да налагат вето на решенията в ключови сфери, например данъчната. Което обаче не означава, че идеята изобщо е загубила популярност. Според белгийския министър-председател Ги Верхофстат, чиято страна през юли поема ротационното председателство на съюза, тя предлага на Европа най-справедливия и най-прозрачен път, за да се справи с политическите, религиозни и културни различия. Верхофстат отбелязва, че много от най-демократичните общества в света, като Швейцария и Канада, имат федерална система. За него федерализмът означава да не се концентрира властта в ръцете на Брюксел, а напротив, да се разпределя между нациите и регионите.

"Ако Европейският съюз се опита да се пребори с националната самоличност, ще се провали", писа неотдавна Марк Ленард, директор на лондонския Център за външна политика."Въпреки факта, че често си придава такъв вид, ЕС не е самостоятелна "държава в зародиш". Институциите му са лишени от широките координационни пълномощия, йерархичната бюрокрация и щедрите социални бюджети, с които разполагат държавите. Даже ако сложим в сметката и преводачите, Еврокомисията има само 17 000 служители - по-малко от общинския съвет на Бирмингам", изтъква Ленард.

В крайна сметка изглежда, че реалният ЕС още дълго време ще прилича на строителна площадка с неозбежната бъркотия - далеч от "Обединените европейски щати", бленувани от основателя Жан Моне, но много повече от формално обединение на независими национални държави. Но пък така е било с всички велики строежи.

(По материали от Ройтерс)

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.