Европейците в Обединеното кралство - приоритет за властите преди Брекзит, съдбата им буди тревоги

Да се премахне принципът за свободно движение на хора с цел ограничаване на мигрантския приток от Европа - това бе сред основните мотиви в кампанията за Брекзит. И днес, когато започват дискусиите за развода, ще се запитаме каква съдба очаква занапред над 3,6 милиона европейски граждани, живеещи постоянно в Обединеното кралство.

Британското правителство уверява, че въпросът е сред неговите приоритети, поставяйки на везните и бъдещето на 1,2 милиона британци, заселили се в 27-те останали членки на ЕС. Европейската комисия също смята темата за приоритетна, но настоява, че случаят е сложен (социални осигуровки, пенсии и т.н.). Самите изселници следят дебатите с чувство за потиснатост и безпокойство.

Кои са европейците в Обединеното кралство?

През 2016 г. в Обединеното кралство живееха малко над 3,6 милиона европейски граждани, една трета от тях - в Голям Лондон, сочи оценка на Центъра за наблюдение на миграцията към Оксфордския университет, опираща се на последни данни от Националната статистическа служба.

Преброяването на чужденците в страната е същинска главоблъсканица, защото не е задължително да се регистрират в съответните консулства. Германия, Франция и Испания например приемат, че оттам са пристигнали на британска земя около 300 000 души, или двойно повече спрямо официалните оценки. С един милион души Полша е представена в кралството далеч повече от другите европейски нации. През 2015 г. броят на поляците дори надхвърли за пръв път този на родените в Индия жители на Острова.

Този приток се дължи частично на факта, че Обединеното кралство бе сред малкото членки на ЕС, отворили веднага своя трудов пазар за поляци след влизането на страната в общността през 2004 г. По същия начин повлия на нещата и вдигането на ограниченията за българи и румънци през януари 2014 г.

Тези последователни мигрантски вълни от източни държави предизвикаха нервно напрежение, което изби на повърхността по време на кампанията за Брекзит. Още повече че седем месеца преди референдума, през ноември 2015 г., мигрантският баланс (чистата миграция, разликата между пристигнали и заминали) стигна исторически рекорд.

Какво обуславя имиграцията на европейци в Обединеното кралство?

Всички проучвания показват, че мигрантите европейци идват в Обединеното кралство главно за да работят. На работа са постъпили 2,2 милиона души от общо 3,6 милиона европейци на Острова, посочва Националната статистическа служба.

Сред новопристигналите през 2015 г., привлечени от динамичния трудов пазар и ниската безработица, 73 на сто са дошли в страната в търсене на работа, а 21 на сто - с цел обучение.
Сервитьори, банкери, болногледачки - имигрантите от Европа работят в хотелиерско-ресторантьорския бизнес (24 на сто), финасовата сфера (18 на сто) и в държавния сектор, например в националната система за здравеопазване Ен Ейч Ес. И точно тези сектори се разтревожиха първи. По-специално здравните власти. В парламентарен доклад, публикуван в края на април, се изтъква, че в английската Ен Ейч Ес работят над 60 000 европейци.

Спирането на свободното движение предизвика силно безпокойство и в селското стопанство, използващо мнозина сезонни работници. "Много просто: няма начин да действаме без имигрантите от Европа", обобщава Ник Отуел, производител на салата от Кент.

Преди референдума - в стремеж да убеди британците да останат в ЕС и да укроти евроскептиците, консервативното правителство предложи да ограничи достъпа на мигрантите от Европа до някои социални помощи. Редица анализи, например на лондонския Юнивърсити коледж, обаче показват, че те плащат като данъци повече от размера на исканите помощи. Привържениците на Брекзит отвръщат с контрааргумента, че тук не се отчита допълнителното бреме за жилищния сектор, училищата и болниците.

Някои обвиняват освен това имигрантите европейци, че са допринесли за свиването на заплатите. Но според Джонатан Уодзуърт, автора на доклад по въпроса за Лондонското училище по икономика, "всички проучвания сочат, че имиграцията изобщо не се отразява на нивото на заплатите - или съвсем незначително".

Какво се очаква?

Лондон и 27-те заявиха, че съдбата на изселниците за тях е проблем с приоритетно значение. Но не премахнаха неяснотите, понякога и страховете от несигурното бъдеще. Ще трябва ли тези хора да вадят визи, за да пътуват? А разрешителни за работа? Да се примиряват с преференциите на местните? Да набират точки или да не надхвърлят тавана на заплатата, за да останат? Или да си събират багажа? Заради тези въпроси броят на молбите за британско гражданство и разрешителни за постоянно пребиваване скочи до небето, веднага щом стана ясен резултатът от референдума.

Често обаче кандидатите затъват в един "бюрократичен ад", по-специално за да им разрешат постоянно пребиваване - за целта трябва да са живели на Острова поне пет години.
Неотдавна британското правителство облекчи процедурите, но те си остават тежки. Заедно с документалните доказателства "папката тежи 10 кила", обяснява Никола Атон - французин, изселил се в кралството преди 20 години и основал движението "the3million", група за натиск, която брани правата на имигрантите от Европа.

Испанецът Жоан Понс, санитар в Ен Ейч Ес, живее във Великобритания от 17 години. След Брекзит трите му деца, родени в кралството, "ги е страх, че може да заминем на почивка в Европа и повече да не се върнем", въздиша той. Привържениците на Брекзит го уверяват, че страховете му са безпочвени: заварените пришълци ще си останат тук. Ами новопристигналите? Кой ще е последният срок? Как ще тече професионалният и семейният им живот?

За работещите в ресторантьорския бранш британското правителство обмисля да въведе специални разрешителни за работа, наречени "виза бариста" ("barista visa") - само за две години и без право на помощи, но това ще позволи на младежи от Европа да работят и занапред в заведения за хранене от британските вериги. Аналогични схеми се разработват и за сезонната работа.

Нико - 25-годишен румънец, който сади салати в Кент, не се тревожи. "Знам, че тук имат нужда от нас", казав той. Други обаче са предпочели да си заминат и британските болници вече трудно набират персонал.

По данни на Съвета на британските болногледачи и акушерки (Ен Ем Си), публикувани в края на януари, броят на санитарите и санитарките от Европа, кандидатстващи за място в системата за здравеопазване Ен Ейч Ес, е спаднал след референдума с 90 на сто. А Ен Ейч Ес - "с 24 000 вакантни места за болногледачи, има належаща нужда да наеме болногледачи от Европа", споделя развълнувано Джанет Дейвис, директорка на Роял коледж ъв нърсинг - синдиката на британските болногледачи.

По БТА.