Европейците все още са общност, обединена от икономически ценности

Римската империя, Британската империя и Съветският блок са били създадени с военна сила. Евросъюзът, напротив, е една общност, към членство в която никой не е бил принуждаван. И тъкмо в това е силата му. Но също така и неговата слабост. Колкото и безспорни да са предимствата на демокрацията в ЕС, толкова е трудно все пак да се задоволят всички желания на отделните държави.

Ако изобщо Европа днес все още е силна фигура на шахматната дъска, то това е така само благодарение на съществуването на ЕС. След Първата световна война европейските държави все още не са били в състояние да осъществят помирението между народите. Трябваше да се случи катастрофата на Втората световна война, необходима бе и комунистическата опасност, за да се възприеме на сериозно, както никога преди, идеята за тясно европейско сътрудничество, прегърната първоначално от шест западноевропейски страни.

На 1 май Европейският съюз ще обединява 25 страни с 450 милиона души население. С течение на времето този съюз далеч надхвърли първоначалните очаквания на своите основатели. Въпреки това той не може да се мери със САЩ във военнополитическо отношение, макар Щатите да наброяват едва 290 милиона жители.

Един ЕС с 25 външни министерства и 25 национални армии обаче е все още твърде отдалечен от истинското единство. ЕС е просто съюз на държави, който дава на страните - членки много голяма автономия. САЩ, напротив, са държава със силно централно управление. Бидейки суперсила, те могат да се намесват в световната политика така, както никоя друга държава. ЕС пък често търси мъчително своя общ път. Докогато в света решават оръжията, полето за действие на САЩ ще е съществено по-голямо, отколкото на европейците, които поради това все така ще изпадат в известна зависимост.

Докато САЩ изразходват 335 милиарда долара за военния сектор, в разширения Евросъюз тези разходи възлизат общо на 160 милиарда. Очевидно Съединените щати не вярват много в мирното бъдеще. ЕС пък вече не съзира непосредствена заплаха, като се изключи тероризма.Този въпрос вероятно ще продължи да бъде спорен между ЕС и САЩ. При наличието на едно разумно коопериране обаче той може да бъде смекчен, още повече, че е възможно да се постигне разбирателство за един вид разделение на труда.

Вероятно и занапред тайничко ще се правят сравнения между Европейския съюз и Съединените щати. Резултатът понякога звучи отрезвяващо: американците изпреварват европейците.

ЕС все още не е сплотен в нужната степен, за да се чува гласът му така силно, както го заслужава благодарение на своята икономика. За един французин Брюксел не е същото, което е Вашингтон за един американец. За европейците Романо Проди не е това, което е Джордж Буш за американците. Разбира се, и в ЕС има много убедени европейци, но почти липсват европатриоти, които да мислят първо за Европа, а после за собствената си страна. По-скоро се срещат евроегоисти, мислещи само за икономическите предимства, които трябва да им даде ЕС.

Съединените щати също вече имат зад гърба си една сравнително дълга история, осеяна с възходи и падения. След тежка борба и множество конфликти е възникнало чувство за принадлежност към общността. Уошингтън и Линкълн са достойни личности, уважавани и почитани от всички американци. Какво да каже обаче един малтиец или един чех за Робер Шуман и Конрад Аденауер?

В САЩ имат обща култура и говорят общ език. В ЕС официално съществуват 21 езици. Езикът обаче не е особено голям проблем в Брюксел, както не е и в Швейцария. Но големият брой езици, които са културно богатство, са пречка по пътя към интеграцията, когато се разгледат в политически аспект.

Днес европейците са по-скоро общност, обединена от икономически ценности. Когато се говори за ЕС, се имат предвид главно икономическите му възможности.

През 50-те и 60-те години в Европейската икономическа общност (ЕИО), предшественичката на ЕС, много по-често ставаше дума за моралните ценности на хуманизма и християнството, отколкото днес. След Римските договори (1958) икономическият подем в ЕИО придоби огромно ускорение.

Понастоящем една четвърт от глобалния брутен вътрешен продукт се произвежда в ЕС. Еврото е по-силно от долара. Изненадващо обаче ЕС стана жертва на собствения си успех., който неволно даде преднина на материалистичното мислене. За външния наблюдател ЕС е атрактивен не с духовните си ценности, а с икономическата си мощ. Всъщност всеки иска най-вече да има дял от богатството на ЕС. Разбира се, без добре функционираща икономика не може. Но тя не е всичко. Без добре функционираща икономика обаче всичко е равно на нищо.

Необходим е морален и духовен фундамент. Солидарността в ЕС ще бъде крайно необходима в моменти, когато икономиката не изживява бум. Европейците все още не са преминали през своето решително изпитание. Характерно за старите европейци, които наблягат на моралните ценности е, че те гледат с известна надежда към Полша, Литва, Словакия и Малта, защото се надяват, че тези страни ще съдействат за утвърждаването на старите ценности.

Вероятно хората в България и Румъния ще посрещнат със смесени чувства 1 май - деня, в който няколко страни, които навремето са били техни посестрими в Източния блок, се присъединят към ЕС. Вероятно е също и да изпитват тревога, че някой ден ЕС може да вдигне моста. Няма обаче място за съмнение, че Брюксел ще изпълни обещанията си, дадени на България. Все пак ЕС вече е предвидил големи суми за страната. Членството на България в Евросъюза се приближава осезаемо.

*Д-р Хайнц Брам е политолог, дългогодишен изследовател във Федералния институт за източноевропейски и международни изследвания в Кьолн; автор на много книги, научни разработки и статии.