Европеизацията на България зависи и от стабилността на региона

Европейският съюз се нуждае от България, готов е за нейното присъединяване и е въпрос на време да я приветства като нова държава - членка на съюза. Това изречение от лекцията на еврокомисаря по разширяването Гюнтер Ферхойген пред студенти от Софийския университет "Свети Климент Охридски", макар и да не е новина, днес прозвуча като оптимистичен призив на Европа към София на фона на събитията в Македония.

Нестабилността в региона на бивша Югославия за пореден път сериозно дискредитира опита на Балканите да изглеждат като част от общата европейска ценностна мозайка. Последните събития в Тетово и рисковете конфликтът да излезе извън настоящите си граници са твърде голямо предизвикателство към възможностите на сегашните системи за колективна сигурност и потенциала им за превантивни действия.
Кризата между македонци и албанци в перспектива може да промени много от представите за международен порядък, които определят сегашната основа от принципи и отношения на държавите от Европа и света.

Преди месеци, по повод на косовската криза, българският премиер Иван Костов беше казал, че страната ни няма намерение да плаща цената на предизвиканата от други обща нестабилност в региона. Днес, за съжаление, става все по-ясно, че България, колкото и да не желае да плаща чужди сметки, в края на краищата не може да не се окаже сред потърпевшите. Докато Ферхойген вдъхваше европейски оптимизъм на студентите в Софийския университет, в същото време пред парламента премиерът Костов прогнозира нов отлив на чуждестранни инвеститори от страната и съобщи, че подобно явление вече е факт в Македония. България подкрепя европейската кауза, а не измислена етническа кауза, каза още пред парламента Иван Костов.

Дали става наистина въпрос за противовес между европейска кауза и измислена етническа кауза, в името на която воюват албанските екстремисти? Идеята за членство в Европейския съюз се споделя и от България, но и от останалите страни от региона - включително и Македония. Европейската кауза е кауза и за България, и за Македония. Да, но в София еврокомисарят Ферхойтен раздава комплименти, а в Македония ехтят изстрели и се раздават помощи и муниции. Албанците от АНО - въпреки че използват екстремистки средства, изговарят исканията си с европейска реторика "Ние се борим за нашите права и искаме равноправие. Ние също сме за запазването на териториалната цялост и интегритета на Македония" - твърди АНО. Може ли да се говори за "етническа измислена кауза" като антипод на "европейската кауза" , когато етническата кауза говори с лексиката на европейската и обяснява екстремизма си със стремеж към постигане на европейски стандарти?

Нещата очевидно далеч не се изчерпват с обяснението за двете различни каузи. Тъкмо обратното - недостатъчно ясния като конкретика европейски хоризонт за някои от страните в региона е в основата на етническите екстремизми. Ако България има готовност да приключи преговорите си с ЕС за пълноправно членство до 2004-та година, то страни като Македония и Албания например са несравнимо по-назад. Липсата на обозрима европерспектива подхранва екстремизмите. А те - от своя страна - оказват негативния си ефект и върху страни като България, чийто образ като страна от региона също носи белезите на Балканите.

Изводът, който се натрапва, е донякъде в противоречие с принципа на кандидатстването за членство и приемането в ЕС. Всяка страна има свой индивидуален път към Евросъюза, който преминава през покриването на съответните критерии за членство. Но, както се оказва, в ситуации на кризи цената се плаща солидарно от целия регион, а не само от страните - кризисни огнища. Следователно - пътят на България към ЕС, колкото и да е огледало на индивидуалното българско развитие и просперитет, е неизбежна функция и от обстановката в региона. България не може да се европеизира пълноценно в едни нестабилни Балкани. В най-добрия случай, при нестабилни Балкани България ще може да играе ролята на регионален европейски санитар. Еврошансът на София е във възстановяването на спокойствието в региона. А то може да се постигне само с активна роля и модерна визия на Европейския съюз за региона на Югоизточна Европа.

Думите на Ферхойген, че ЕС очаква България, ще прозвучат още по-убедително, когато ЕС помогне за стабилизирането на Македония.