Европерспективата на Западните Балкани се пропуква: И богатите страни с резерви (ОБНОВЕНА)

Европейските дипломатически совалки засега не успяват да регулират двустранните отношения между България и Северна Македония, които държат за заложник и Албания. Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен мина през Тирана и Скопие, демонстрирайки оптимизъм, че е възможно България да одобри преговорната рамка на Северна Македония още до края на годината.

За това обаче няма никакви сигнали. Напротив.

Ройтерс цитира вътрешен европейски документ, според който ЕС опасявайки се от политическа реакция в държавите-членки, вече не може да се съгласи да даде гаранция за бъдещо членство на шестте балкански държави, които преди получиха обещание да се присъединят. Освен това агенцията е говорила с четирима европейски дипломати.

В началото на октомври ще се проведе среща между лидерите на ЕС и страните от Западните Балкани в Бърдо, която е под егидата на словенското ротационно председателство.

На срещата ЕС планираше да потвърди обещанието си отпреди 18 години за "недвусмислена подкрепа за европейската перспектива на Западните Балкани", но засега няма съгласие около този текст.

Според Ройтерс богатите северни страни като Дания, Франция и Нидерландия се опасяват от повторение на прибързаното присъединяване на Румъния и България през 2007 г. и лошо управляваната миграция на източноевропейски работници към Великобритания, която обърна много британци срещу ЕС.

Дори в крайна сметка да се стигне до обща позиция, противоречията отразяват парализата в плана на ЕС да изгради "приятелски кръг" от Украйна до Тунис, като предложи по-тесни връзки, търговия и помощ.

Държавите, които подкрепят разширяването, включително Австрия, Италия, Хърватия, Словения и балтийските страни, упрекват Германия и Франция за това, че не са принудили България да отмени ветото си. Напредъкът на Албания също е спрян, защото е свързана със Северна Македония в процеса на разширяване.

В сряда македонският външен министър Буяр Османи коментира, че ЕС все още е ангажиран с членството в региона и ЕС и този вариант е без алтернатива.

САЩ и ЕК оказват силен натиск България да преразгледа позицията си. Скопие обаче до момента не предприема реални стъпки за изпълняване на българските изисквания.

Целта на ЕК и Скопие е да се възползват от словенското ротационнно председателство на ЕС, което силно подкрепя разширяването на ЕС. Следващата година обаче започва френското председателство, което съвпада и с президентските избори във Франция.

Разширяването на ЕС със сигурност няма да е най-удобната тема за президента Еманюел Макрон в предизборна кампания, в която ще се изправи срещу крайнодясната Марин льо Пен.

Българската подкрепа е последователна, но...

В сряда Министерският съвет одобри позицията на България за срещата в Бърдо, Словения.

“Очаква се лидерите да приемат декларация, с която да подчертаят, че ЕС е най-близкият партньор, основен инвеститор и донор на региона. Подкрепата на ЕС ще продължи да бъде обвързана с осезаем напредък в областите на върховенство на правото, социално-икономически реформи и присъединяването на партньорите от Западните Балкани към европейските ценности, правила и стандарти“, съобщиха от правителствената пресслужба.

“България подкрепя провеждане на срещата, която разглеждаме като логично продължение на Срещите на върха в София (2018 г.) и Загреб (2020 г.). Считаме, че тя е позитивен сигнал, показващ трайния ангажимент на ЕС към Западните Балкани. Подкрепяме фокусът на форума да бъде поставен върху актуалните социално-икономически предизвикателства пред региона“.

“Като част от непосредственото ни съседство, Западните Балкани са устойчиво водещ приоритет на българската външна политика. Имаме искрен интерес всички страни от региона да станат част от европейското семейство. Нашата подкрепа е последователна, основана на ключовите принципи на собствените постижения в изпълнение на критериите по пътя на реформите и на важността от поддържането на добросъседски отношения“.  

София протестира срещу пренаписването на историята

На този фон в сряда българското външно министерство за пореден път протестира пред Скопие заради поругаването на български паметник. Монументът в чест на войводата Велко Скочивирчето и осем негови четници, загинали при сражение с османски части през 1904 г., издигнат в двора на църквата в село Клепач, е бил подменен.

Установено е, че оригиналният надпис на книжовен български език е бил заменен, премахнати са цели части от автентичния текст и са променени и някои от имената на загиналите четници.

София за пореден път е отбелязала, че това представлява "опит за пренаписване на историята, което буди сериозна загриженост, включително в контекста на необходимостта от стриктно изпълнение на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 година".

Скопие пък през последните дни твърди, че София не изпълнява договора, тъй като не подкрепя Скопие за членство в ЕС.

Поредната българска реакция е ясен сигнал, че на този етап едва ли е възможно да се промени българската позиция.

След като Урсула фон дер Лайен си тръгна от Скопие, там ще пристигне комисарят по разширяването Оливер Вархели. Миналата седмица той бе и в София, но разговорите у нас не доведоха до пробив.

"Блокадата на България държи като заложник Албания"

Албанският премиер Еди Рама от своя страна коментира, че блокадата на България прави РСМ заложник на процеса за присъединяване и поставя Албания в абсурдна ситуация.

Албанският премиер се оплака от забавянето на започването на преговорите за членство в Европейския съюз с неговата страна, като заяви, че ветото на България държи процеса като заложник.

"Ако една държава не е съгласна, тя блокира процеса, както в случая с България, която е взела процеса като заложник", каза той.