Европроектите за 207 селски общини се поемат от сдружението на местната власт

Националното сдружение на общините (НСОРБ) ще подготви индикативния списък с проекти за 207 малки общини, които ще се финансират със средства от Програмата за развитие на селските райони през следващия програмен период 2014 – 2020 г. Това съобщи министърът по еврофондовете Томислав Дончев пред парламентарната комисия по европейски въпроси.

За целта в момента се водят преговори с Брюксел сдружението на общините да стане бенефициент по оперативните програми още от този програмен период. Така със средства от програма “Техническа помощ” сдружението ще получи пари за подготовка на проектите и ще ги подреди по важност. Целта е веднага след 2014 г. малките общини и селата да имат готови проекти за да получат финансиране и да почнат да ги изпълняват, каза министър Дончев.

 

Заради недостига на средства за водния сектор окончателно е решено финансирането на общините с население под 10 000 жители изцяло да премине към селската програма, каза министър Дончев. В момента водните проекти за общините с население над 2000 жители се финансират от оперативна програма “Околна среда”.

 

Новото е, че селата около големите градове, които сега нямаха възможност да кандидатстват със средства по Програмата за селските райони, след 2014 г. ще могат да подават проекти.

 

Финансирането за големите градове ще се поеме пък от бъдещата оперативна програма “Регионално развитие”. Последно е било решено по нея да се финансират 57 града, а не както първоначално се предвиждаше 36, каза министър Дончев.

 

Как правителството ще се справи с баланса за развитие между отделните територии през следващия планов период беше един от основните въпроси, който вълнуваше депутатите. Притесненията им бяха да не се задълбочат социално-икономическите различия.

 

Анализът на Европейската комисия сочел, че от 264 общини у нас 231 са селски. Това е над 80% от територията на страната, в която живее около 40% от населението, посочи Искра Михайлова, депутат от ДПС. Тя призова за интегрирани териториални инвестиции, за да се преодолеят различията.

 

Ефектът от еврофондовете за населението беше другата тема, която вълнуваше депутатите. Според Димчо Михалевски от БСП покупателната способност на населението не е мръднала от 2008 г. насам и стои закотвена на 44 – 45% от средната за ЕС. В същото време страни като Латвия, Литва и Полша отбелязват ръст през този програмен период на покупателната способност съответно от 13%, 8% и 14%.

 

Анализ на Брюксел показва, че най-голяма е възвръщаемостта в образованието, каза Пламен Орешарски от БСП. По думите му през първия програмен период страната ни е била на принципа колкото повече пари дадат, толкова по-добре. Сега според него е важно не колко пари ще получим, а как ще ги оползотворим, така че да се постигне максимален ефект. Според него измерител за това трябва да бъде конкурентоспособност и производителност на труда. Той даде за пример как въпреки налетите средства в инфраструктура в Португалия, гражданите ѝ продължават да ходят да мият чинии в Мюнхен и да работят в баровете на Брюксел.

Споделяне
Още от Европа

Успешна ли е стратегията на правителството за борба с коронавируса?