Евроразследването на американските ТЕЦ у нас продължава

Още не е приключило разследването на Европейската комисия за предполагаема държавна помощ, предоставена на двете т.нар. американски въглищни централи -  ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" и ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“, чрез подписаните от държавната НЕК 15-годишни договори за гарантирано изкупуване на тока на по-високи цени. Това заяви министърът на енергетиката Теменужка Петкова в отговор на парламентарен въпрос в петък.

Всъщност едно от сигурните прегрешения на държавата по този казус е, че не е уведомила официално Брюксел за наличието на дългосрочните преференции още при влизането си в Европейския съюз, призна тя.

Процедурата беше открита от Европейската комисия след жалба на българския енергиен регулатор през 2013 г. и очакванията на предишното правителство на ГЕРБ бяха до края на 2016 г. да има решение на Брюксел, което да позволи намаляване на цената на тока от двете централи. Това обаче не се случи и от думите на Петкова сега става ясно, че през януари 2017 г. разговорите по темата с главна дирекция "Конкуренция" на ЕК са продължили и се очаква да има още срещи по темата.

Петкова посочи, че в дискусията са се включили и избрани в края на декември 2016 г. от Министерството на финансите две международни адвокатски кантори, които да предоставят съвети на държавата по международно инвестиционно право и правото на ЕС във връзка с преуреждане на отношенията с двете американски компании по дългосрочните договори.

Актовете по приключване на процедурата предстоят на оповестяване, добави Петкова.

Тя също така коментира, че отношенията с двамата чужди инвеститора са усложнени от сключени преди 10-12 години допълнителни споразумения по договорите, включващи условия, свързани с предоставяне на гаранции от страна на държавата, с учредяване на особен залог върху вземанията. Всички тези действия допълнително утежняват ситуацията към настоящия момент, каза Петкова. За особените залози съобщи през март 2013 г. тогавашният министър на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев. Договорите дори бяха предадени на прокуратурата, но типично за нейната дейност не бе оповестено нищо за това извършена ли е и как е приключила проверката.

"Но трябва да бъде ясно и нещо друго - двете американски централи представляват основна базова мощност за българската енергийна система. Без тях тя няма как да функционира нормално, особено през зимата“, каза още министър Петкова.

Тя обърна внимание, че когато се говори за прекратяване на дългосрочните договори с "Ей И Ес" и "КонтурГлобал" трябва да се има предвид, че по тях има неустойка, която възлиза общо на 3 млрд. лв.

Петкова заяви още, че сключените с двете компании договори са "перфектни“, като по принцип не позволяват промяна на цената на тока и договореното намаляване на тарифите за разполагаемост през 2015 г. е пробив.

Енергийният министър коментира в отговор на друг парламентарен въпрос, че ведомството ѝ работи активно и съдейства за разработването на единна позиция по искането за отлагане на приетите от Брюксел повишени изисквания за пречистването на въздуха то големите горивни инсталации. Новите еконорми трябва да влязат в сила от 2021 г. и ако българските въглищни централи не са ги постигнали трябва да спрат работа.

Независимо от по-строгите изисквания на Брюксел за пречистването на серен двуокис, азотни оксиди и живак, съществуващите централи ще могат да се възползват от предвидената възможност за дерогация, която ще им позволи да спазват по-либерални норми, каза Петкова.

Дали централите ще получат отлагателен срок и колко ще е той ще зависи от Изпълнителната агенция по опазване на околната среда към екологичното министерство, която ще се произнася по отделните казуси.

"Най-важната ни задача е как да получим дерогация за максимално дълъг период от време. Имаме запаси от въглища, имаме изградените мощности и сме категорични, че трябва да мобилизираме целия си потенциал като държава, за да защитим националната си позиция“, каза Теменужка Петкова. Изключение от правилата може да се позволи, ако оценката за всяка централа покаже, че постигането на новите емисионни нива би довело до разходи, които са несъразмерно високи в сравнение с ползите за околната среда, обясни министърът.

Така или иначе твърде вероятно е в далечното бъдеще да се стигне до затваряне на въглищни централи, призна тя и посочи, че решаването на този проблем ще се интегрира в бъдещата енергийна стратегия на страната, която ще е до 2030 г. с хоризонт 2050 г. Петкова за пореден път посочи, че е от изключителна важност всички партия да подкрепят и прилагат бъдещия документ.

С приемането му ще стане ясно и с какви мощности България ще замести въглищните централи, стана ясно от отговора на министъра.

Очакванията на бранша са извеждането на старите ТЕЦ от експлоатация с мотива, че е не е рентабилно да се инвестира в нови очистващи технологии, да се използва като аргумент за възобновяването на проекта за строеж на АЕЦ "Белене".