Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Еврорисковете пред развитието на България

33 коментара

Нова и слаборазработвана тема са рисковете, произтичащи от нарастващата интеграционна зависимост от ЕС, особено в  контекста на кризата в еврозоната. България разчиташе и продължава да разчита, че Европейският съюз ще даде външен - и което е по-важно – вътрешен- репер на икономическо и социално развитие. Вариантът ЕС да генерира трусове и системни кризи изобщо не беше разглеждан. Тази сляпа монозависимост доведе до пренебрегване на защитни механизми срещу преливащи кризи на равнище ЕС. В съчетание с унаследения изчаквателен или подражателски рефлекс на политическата класа, предопредели липсата на обществена потребност от глобален или европейски тип лидери и политици у нас.

Типичен пример за риск, индуциран от несъвършенствата в евроинтеграционните механизми, са структурните и функционални дисбаланси, които се пораждат от налаганата от ЕС и ЕК матрица върху бюджетния процес и икономическото развитие. Това, което се приема като среднопретеглени критерии и баланси в европейските бюджетни програми, не е задължително да представлява оптимален вариант на национално специфична политика.

Вследствие на изискванията за съфинансиране на проекти от еврофондовете, в републиканските и местни бюджети, както и налаганите ограничения на държавна помощ, на форсираната либерализация на вътрешните пазари, допълнителни “европейски” разходи по противодейстие на глобалното затопляне и други т.н. евробюджетни рамки се променя съществено националната политическа матрица. С времето различните форми на евро-български субсидии и помощи могат сериозно да отслабят дългосрочната корпоративна и личностна конкурентноспособност, като породят устойчиви отклонения в управленски нагласи и ценностна база.

Заедно с увеличаването на размера на усвояваните средства от еврофондовете се увеличава и размерът на бюджетното съфинансиране, което ограничава размера на оставащите за национално специфична политика средства в националния и местните бюджети, в това число ресурси за реагиране при извънредни ситуации в Европейския съюз. Поражда се нов тип външна институционална зависимост, която на пръв поглед има редица силно положителни черти, но съвсем не е безрискова.

Илюзията, че Брюксел не може да греши

или ще греши по-малко от националните правителства, че европейските бюджетни рамки са оптимални за националното развитие, по определение е устойчива.

Тук има най-малкото две равнища на анализ на рисковете, свързани с европейските бюджети – първото, е че дори когато структурните политики и директивите на ЕС са глобално конкурентни, то те невинаги имат балансира оценка за въздействия върху националните икономики, нерядко са ресурсно и управленски необезпечени и генерират различни от очакваните резултати. Второто е, че уравновесеният интерес на ниво ЕС и ЕК не може априори да се дефинира като оптимален за всяка отделна страна или регион, поради което не само има преходни периоди, но има и възможност за фина настройка, дори дерогация.  

На всичко отгоре, балансирането на интереси в рамките на ЕС не върви по линия на най-рационален и глобално конкурентен вариант, а най-често е предмет на предварителни договорки между водещите държави в ЕС, нерядко водени от собствени национални интереси, а не от дългосрочния и балансиран интерес на Европейския съюз. В този смисъл, за голямо съжаление, ключови европейски лидери все още мислят за да задоволят избирателите си у дома, а на по-заден план мислят и действат като европейци.

Усвояването на средствата по европейските проекти доминира обществения дебат на централно и местно равнище, често измествайки нуждата от дълбоки структурни реформи и реакцията на глобалните предизвикателства.

Ориентацията върху изкуствени стимули и субсидии извън пазарните

е в състояние да измести традиционните добродетели – упорит труд, висока производителност и иновативност, които остават водещи при дългосрочната конкурентноспособност на гражданите и компаниите.

Продължителното непазарно стимулиране на гранд-проекти с възобновяемите енергийни източници, както и редица целенасочени, но нефокусирани политики в сферата на климатичните промени, изостриха обществената чувствителност в редица страни на ЕС. Когато делът на стимулите и субсидиите надвишава 35% от крайната цена на стоките и услуги, то без съмнение еврофондовете и оперативните програми се превръщат в самостоятелен рисков фактор на развитието. Особено силно тяхното деструктивно влияние ще се усети при обратния преход без стимули и субсидии. Неслучайно в последно време се говори за нуждата от пазарно уравновесена политика в сферата на екологията и климатичните промени.

В коктейла от глобални и евро-рискове водещо място заемат финансовите рискове, свързани с волатилността и непредсказуемостта на глобалните капиталови, финансови и енергийно-суровинни пазари. Тук запасът от стабилност в българската банкова, финансова и енергийна система не е голям, предимно поради растящия недостиг на дългосрочен финансов ресурс, недостатъчната вътрешна база на спестявания и липса на алтернативни източници за финансиране на инвестиции, потребление и растеж. Изходът от дълговата криза в последна сметка зависи от способността да се изолират на ранен етап “проблемните” зони и генерира достатъчен растеж за да се обслужват новите дългове. И тук "светят" с особена светлина рисковете свързани с обезценката на стопанските активи, в това число и обезпеченията по кредити, пораждащо мащабно засмукване на дългосрочен финансов ресурс в черната дупка на дълговата криза от периферните икономики в еврозоната.

Значителна част от акумулираните дългове в еврозоната, освен по линия на държавни ценни книжа на проблемните страни, са и резултат на държавно гарантирано експортно финансиране и търговски кредити за обслужване на изходящите инвестиции и износ от водещите икономики като Франция, Германия и т.н. В този смисъл, натрупани дългове не са само функция на лошо публично или спекулативно корпоративно управление в страните длъжници, но и на активна държавна политика насърчаваща износа и инвестициите, в страните кредиторки. Няма логика държавната помощ да бъде забранена в икономиката, а разрешена при стимулирането на износа.

И днес при бягството на инвеститорите от суверенни книжа на "проблемните държави“ към германските бундове, отново печели германската икономика – потребителите и индустрията, доколкото допълнително се намаляват лихвените равнища по които страната и германските фирми заемат средства на капиталовите пазари. Валутата е единна, лихвените равнища и последствията не са. В този смисъл всяка европейска политика, която не адресира в интегрирано цялостно решение управлението на бюджетните дефицити, на еднакво третиране на държавната намеса, която може да влияе върху платежните и търговски дефици, върху пазарни дисбаланси и равнищата на публичния и частен дълг, няма шанс на успех. Затова при неясни тенденции на развитие на институционалната и регулаторна база в ЕС е вероятно по-логично да се поддържа здравословна дистанция както спрямо решения и действия с къс хоризонт, така и особено при такива, които могат да имат дългосрочни последици.

Ние много лесно бихме могли да си представим в какво положение биха били сегашните ни бюджети и дълг, ако бяхме реализирали някои от "стратегическите“ сделки с нова военна бойна техника – корветите, бойните и транспортни самолети, ако бяхме скочили "на сляпо“ в десетмилиардната авантюра с нова ядрена мощност, или в някое от силно промотираните от ЕК форсирани програми за борба срещу климатичните промени в техния първоначален вид, ако бяхме задължнели по линия на сделките за внос на технологии, стоки или услуги, финансирани или гарантирани от съответните правителства в ЕС. Всяко правителство трябва да умее да казва "не“ дори на своите най-близки партньори, защото не е решение от една страна да се предлагат държавни гаранции за кредити за изходящ износ, а от друга - помощ за управление на дълга чрез МВФ или новите структури на ЕС.

Фискалната централизация на ЕС допълнително ще затрудни по-слабите икономики

като им отнеме стратегическо пространство за институционално и индивидуално маневриране, особено в контекста на догонващите политики.

Ако се реализира идеята за единен финансов център на ЕС и еврозоната – европейско министерство на финансите – неминуемо, ако не днес, то в перспектива, то ще се превърне в самостоятелен политически център, който е вероятно ще намери своето институционално призвание в "хармонизацията“ на данъчното облагане в рамките на ЕС интерпретирано като задълбочаване на интеграционния процес или поредна неотложна спасителна акция.

От тук има само една крачка до извземането на функции по контрола и надзора, в това число при емисии на евродълг, който се отчита пред Европейския парламент. Твърде тънка е разделителната линия между надзорни и контролни функции, които насърчават "отличниците“, от една страна, и прекия контрол върху дейността на дефолтирали правителство, от друга. Но това е едната, вероятно по-малката беда.

По-голямата беда е, че периферията на ЕС може да изгуби значителна част от своята самостоятелност и равнопоставеност, като се превърне в хинтерланд на икономическото развитие на по-развитите икономики в еврозоната, като се свие възможността за диверсификация на пазари и компенсаторни връзки извън европейската парадигма.  

А това не е перспекивата, която накара България и много други страни да станат членове на този съюз. След хиляда години ние отново сме в един общ европейски дом. И тъй като разделянето не е опция, сме длъжни сами да определяме и следваме собствената си визия за Европа.

анкета

Вие ни познавате. Нека го направим взаимно!

Отделете няколко минути за анкетата и ни помогнете да сме ви по-полезни.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

33 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Анонимен
    #33

    Гърция беше ЕС шампионът по усвояване на средства, субсидии и грантове - вижте в какво разложение е сега. Именно защото вместо да работят упорито и да пестят гърците все гледаха далаверата и "мекото на хляба" - сега са в криза от която не само те не могат да се оправят, но и забиха Европа в криза- Тъм където обществата не си поставят за основна цел усвояването на евросредствата, нещата са добре. Там където всички са вторачени в темата евросредства - е катастрофа

  2. Анонимен
    #32

    Вижте до къде стигна Гърция като член на ЕС. Какви бяха последиците след влизането на еврото като парична единица. Как се даваха европейски помощи, как ги молеха със заеми, за закупуване на автомобили от Германия, как им построиха метрото, летището, олимпиадата, как ги притискаха да купуват хеликоптери, подводници, и какво ли не! Как Германия даваше пари , милиони, под масата, за всяка зделка! Заеми, заеми, заеми, но те някой ден трябва да се връщат! Когато ги даваха, Германия не знаеше ли, че икономиката

  3. Анонимен
    #31

    СЛЕД СЛЕДВАЩИТЕ ИЗБОРИ ЩЕ НИ УПРАВЛЯВА ОТНОВО БКП !!! ТОЗИ ПЪТ ЩЕ БЪДЕ В СЛЕДНАТА КОАЛИЦИЯ: БКП = БСП ДПС ЕВРОЛЕВИЦАТА НА ЛУПИ БЪЛГАРСКИЯ БИЗНЕС БЛОК НА ЖОРЖИ ГАНЧЕВ НДСВ НА МАДРИДСКИЯ АЙДУК АТАКА РЗС СДС НА ФИКО, НАДКА, ПЕШО СТОЯНОВ И ДР. ЛИДЕР НА КОВАЧКИ РАДИКАЛИТЕ НА БАКЪРДЖИЕВ СВОБОДНИТЕ ДЕМОКРАТИ НА МАФИЯНСКИ ЦЯЛАТА ПАСМИНА ОКОЛО МЕГЛЕНА КУНЕВА-ПРЪМОВА 2-3 БЗНС-ТА ЗА МИРИС !!! И ВСИКО ТОВА ЩЕ БЪДЕ ГАРАНТИРАНО ОТ ГЕРБ !!! С БЛАГОСЛОВИЯТА НА ГОЦЕ-1 ОТ СИРИЩНИК, НА ГОЦЕ-2 ОТ ГОЦЕДЕЛЧЕВСКО, НА ЦЯЛАТА ДАНС И ВСИЧКОТО ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ !!! УРА ДРУГАРИ !!!

  4. Анонимен
    #30

    ЕС не нито майка, нито мащеха - то е това което ние направим от него или поне съдействаме. Глупаво е от про ЕС на сляпо, пак на сляпо да го отрицаваме.

  5. Анонимен
    #29

    Ная-после някой се сети, че ЕС не ни е майка, а мащеха.

  6. Анонимен
    #28

    Добре е да се продължат анализите защото тепърва кризата ще се задълбочава и простото следване на Меркел, Саркози или който да е път за никъде. Някои от изказванията във форума са сериозни - другите както и в други сайтове издават психически отклонения. Но има много свестни - дори и притесненията дали авторът не иска да ни прати обратно при руснаците. Не прочетох това в текста - но всеки си има право да се тревожи - такива са времената.

  7. Анонимен
    #27

    26, Такива приказки не бях чувал откакто ми направихте "профилактика" преди 40 години. Да ти припомня ли в какво се състоеше "профилактиката"? Състоеше се в директни заплахи за убийство - "Сега те пускаме, но ако кажеш още една дума против нас, ще те качим на същата кола и ще те заровим някъде в планината, където никой няма да може да те намери". 26, как мислиш - издържаш ли един съд?

  8. Анонимен
    #26

    За първи път в България чета такъв анализ. Със сигурност няма да го разберат хора, които не могат без Москва, Брюксел, Вашингтон - изобщо не са свикнали да се оправят сами в живот. Не са много тези хора, но на мен ми направи много добро впечатление. Ако е бил агент на ДС, значи и там са разбирали от ценни кадри. Единственото неизтребимо при всички режими е простотията - чалгата.

  9. Анонимен
    #25

    Патил от руснаците Този за балъци ли ни смята, че няма да се досетим каква е алтернативата на евроинтеграцията. Ако не сме в ЕС веднага ще ни прилапа Русия. Това ли ни къндардисва да приемем този тарикат. И като начало да ни пробутат АЕЦ Белене, нали? Не им искам на руснаците нито меда нито жилото! Имаше една приказка за мъжкото магаре - не сме я забравили.

  10. Анонимен
    #24

    Мда...печатна грешка - евро= еврейски ?

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.