Евросъюз от 25 държави поставя въпроси за управлението му

След десетилетие на съмнения Европейският съюз преживя наистина забележителна година - тя започна с гладкото преминаване към общата валута на 1 януари и завърши с историческото споразумение за разширяване на изток, запланувано за 2004-та.

Но големият скок напред за Европа е и голям скок в неизвестността. През идната година 15-членният съюз ще трябва да изготви конкретните начини на управление, така че да бъде избегната парализа, когато край заседателната маса седнат 25 и повече държави.

"Разширяването трябва да бъде и ще бъде последвано от задълбочаване на съюза. Разширяването е немислимо без задълбочаване", заяви германският канцлер Герхард Шрьодер след състоялото се в петък вечерта историческо присъединяване на 10 предимно бивши комунистически страни.

Това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. През последните пет години лидерите на ЕС два пъти се проваляха в опитите да реформират своите сложни институции с цел да улеснят взимането на решения след разширяването, да заздравят икономическата интеграция и да заговорят с един глас по международни въпроси.

Най-спорното може би решение на копенхагенската среща бе за започване на предприсъединителни преговори с Турция, ако тя мине успешно изпита по човешките права през 2004 г. Евентуалното приемане на Турция би означавало след десетилетие или повече съюзът вече да граничи с Иран, Ирак и Сирия.

Идната година вероятно ще предостави на ЕС последната възможност да рационализира управлението. В противен случай съюзът е заплашен да последва съдбата на всички велики империи от Древна Гърция и Рим до колониалните сили на 19 век и бившия Съветски съюз - резултата от прекомерното разрастване.

С тази тежка задача е натоварен Конвентът, който под председателството на бившия френски президент Валери Жискар д' Естен трябва да изготви конституция за уголемения съюз до юни т. г.

Но остава да се види дали 105-членният Конвент ще съумее да постигне консенсус за радикална промяна на структурите на ЕС и дали страните-членки ще приемат неговите предложения - или пък ще ги видоизменят в междуправителствените преговори, които ще последват.

Големите проекти на ЕС като въвеждането на обща валута от Лисабон до Хелзинки и заличаването на раните от разделянето на Европа през Студената война, често са били помрачавани от спорове за бюджетните средства, реформата на земеделските субсидии и политиката спрямо Ирак.

А конкуриращите се виждания за бъдещето на Европа, които се борят за надделяване в Конвента, се отличават с огромни различия. Повечето сегашни членки - особено сред 11-те страни от еврозоната, се обявяват за по-тясна интеграция и взимане на решения с мнозинство, включително по сложни въпроси като данъчната политика, имиграцията и външните отношения. Но гласовито малцинство, оглавявано от Великобритания, настоява отделните правителства да запазят своя контрол и да имат правото на вето върху такива решения.

По-малките държави са за федерален съюз, в който силна Европейска комисия да защитава общите интереси и да предотвратява диктат на по-силните. Големите държави обаче искат по-голяма власт, която да е съизмерима с тяхната икономическа и военна тежест.

От десетте страни, които ще се присъединят на 1 май 2004 г., девет са малки и само Полша, с близо 40-милионно население, смята, че е на равна нога с Франция, Испания или Италия.

Все по-трудно става принципът на равенството на страните-членки, залегнал в договорите на ЕС, да бъде съвместяван с неравенството в тяхното благосъстояние и въоръжени сили. Германия и Франция, образуващи възкръсналата ос на лидерство, работят за заличаване на тези различия и ще излязат с общи предложения през идния месец, когато ще се чества 40-ата годишнина на договора за приятелство помежду им.

Организационните проблеми на ЕС произтичат от неговите нарастващи размери и разнородност. "Семейната фотография", на която лидерите на ЕС някога изглеждаха като сплотен футболен отбор, сега прилича на снимка на випускници от университет.

След срещата в Копенхаген британският премиер Тони Блеър каза, че разширеният ЕС ще бъде "фундаментално различна Европа". Повечето от новите членове, посочи той, "споделят британското виждане за Европа, че тя трябва да бъде съюз на нации, които се обединяват и си сътрудничат като суверенни държави".

Но привържениците на по-тясна интеграция отдавна обвиняват Великобритания и някои други страни, че са се обявили за разширяването с определената цел да разводнят ЕС до положението на голяма зона за свободна търговия.

В предизвикало спорове вестникарско интервю миналия месец Валери Жискар д' Естен заяви, че онези, които искат да включат в ЕС мюсюлманска Турция, разположена в Европа и Азия, са "неприятели на Европа".

Както до неотдавна твърдяха шепнешком служители в Брюксел, на Турция трябва вежливо да се каже, че никога няма да бъде приета в ЕС. "Въпросът не е каква Турция може да стане член на съюза, а какъв вид съюз би могъл да приеме Турция", посочи един служител.

Но геополитическите съображения и силният американски натиск промениха всичко това.

В условията, възникнали след нападенията от 11 септември в САЩ, и при перспективата за война срещу Ирак европейските лидери почувстваха необходимост от сближаване със съвременна мюсюлманска демократична държава. Енергичното лобиране от страна на президента Джордж У. Буш също изигра определена роля - макар и да раздразни много европейци.

Остава обаче да бъде намерен отговор на въпроса, какъв вид организация трябва да стане ЕС, за да приобщи към себе си 68 милиона турци с доход на човек от населението, равняващ се на 20 процента от средния доход в съюза.
"Чувстваме се зашеметени", каза един външен министър, пожелал да остане анонимен. "Намираме се в положение, сякаш ЕС се е изкачил до горната точка на писта за шейна и изведнъж е осъзнал, че в спускането надолу спиране няма да има."

По БТА, заглавниeто е на mediapool.bg