Българите са похарчили значително повече средства за културен отдих, свободно време и развлечения през 2017 г., отчита анализ на Евростат за разходите на домакинствата в ЕС за отдих и култура през въпросния период.
Според анализа българите са харчили около 8 на сто от общите си разходи за културни развлечения през 2017 г. при регистрирани 7.5 на сто през 2007 г.
Средният разход на домакинствата в ЕС за култура през 2017 г. е бил 8.5 на сто от общите им разходи, отчита европейската статистика.
Според данни на НСИ средният разход на домакинство през 2017 г. за отдих, култура и развлечения е бил 528 лева, при отчетени 282 лева през 2007 г.
Увеличени са и разходите за култура на едно лице, регистрира данните родната статистика - 230 лева през 2017 г. при 114 лева през 2007 г.
Според НСИ през 2017 г. близо 3.8 милиона българи са посетили различни културни събития като театри, концерти, опера, балет, кино и др.
Почти 4 милиона от сънародниците ни са посетили в рамките на въпросната година културни забележителности в страната.
Близо 2 милиона българи са посветили свободното си време в четене на книги, като половината от тях са прочели от 1 до 5 книги, около 30, на сто са прочели 10 книги за 12 месеца, а около 20 процента от сънародниците ни са прочели повече от 10 книги за 12-те месеца на 2017 г.
Около 4 милиона са българите, които четат вестници, като от тях 42 процента или 1,7 милиона заявяват, че четат вестници почти всеки ден.
През 2017 г. гражданите на страните в ЕС са похарчили средно 8.5 на сто от общите си доходи за развлечения и други културни дейности, което в реални цифри представлява около 710 млрд. евро и се равнява на 4.6 от БВП на ЕС.
Най-много средства за отдих и култура в ЕС отделят от общите си разходи жителите на Дания - 11.5 на сто, Швеция - 11 на сто, Финландия, Холандия и Австрия - по 10 на сто и др.
В противоположния край на скалата най-малко средства за култура отделят жителите на Гърция - едва 4.6 на сто, Румъния - 5.8 на сто, Кипър - 6 на сто и др.
Ключови думи
подкрепете ни
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
2 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Тази статия показва една страшна картина - почти половината българи не посещават и едно културно събитие през годината, дори и безплатно такова... Макар че във финансовата статистика влизат и разходи за "забавления" /предполагам "забавление" може да включва много неща, включително и ходене на "чалготека"/ показва и значително разделение между българите - някой харчат за култира /и забавления/ съществена част от парите си, докато други - никак.
Тази статия показва една твърде ласкателна картина за българския културен консуматор, но тя е далеч от истината. В подобни статистики за културно потребление се приема и абонаментът за телевизионни канали и за вестници, както и закупуването на аудиовизуална техника. България, поради ниските доходи на глава от населението, е на едно от първите места по процентно харчене за култура, НО... за каква култура? Погледнете таблиците на евростат. Картината при България и Румъния е много близка: основните …
средства отиват за абонамент за телевизия. Най-оскъдни са парите за посещаване на външни културни събития като кино, театър и концерти. Много ниски са и стойностите за ползване на критическа литература (свъзана с култура). https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=File:Household_cultural_expenditure_by_broad_expenditure_purpose,_2010.png Таблиците са за 2010 и 2015, но положението едва ли се различава драстично от последните данни.