Евротърговия с ВЕИ-квоти ще покрива нормите за чиста енергия

България ще може да покрива ангажиментите си за 20 на сто използване на енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в периода 2013-2020 г. като закупува от други страни членки на Европейски съюз необходимите ѝ количества. Въвеждането на търговия със своеобразни ВЕИ-квоти се предлага в регламент към пакета "Енергетика и екология", планиран от Европейската комисия за посочения период като мярка за засилване на действията по опазване на околната среда и продължение на схемата за търговия в въглеродни емисии по Протокола от Които. Самият пакет се очаква да бъде приет най-късно до средата на 2009 г. Това стана ясно в петък на дискусия за този пакет мерки и планираното от ЕК разделяне на енергийните мрежи, организирана от информационното бюро на Европейския парламент в София.

Предвижда се още, ако една държава от ЕС има икономически интерес да реализира проекти за възобновяеми енергийни източници в друга страна член, изградените мощности да ѝ се признават като част от изпълнението на ангажиментите за чиста енергия, каза Иванка Диловска, директор на Дирекция "Енергийна стратегия" в Министерството на икономиката и енергетиката.. Това обаче ще се отнася само за нови проекти и при съгласие на двете страни, успокои тя притесненията, че повечето ВЕИ-проекти у нас се реализират от чужди държави, които могат да си ги впишат в своя актив.

Енергийната ефективност е хроничен проблем на България, посочи Атанас Папаризов (БСП), представител на България в Европейския парламент. Ако подобрим с 50 процента енергоемкостта на производствата си, ще можем да покрием ангажимент за 6 млн. киловатчаса годишно от възобновяеми източници. Ако запазим сегашното електропотребление, трябва да инвестираме в мощности за производство на 20 млн. кВтч, допълни евродепутатът.

В енергийна ефективност, ВЕИ и енергийна защита ще трябва да се инвестират 20 на сто от приходите, които получи България от търговията със свободни въглеродни емисии за периода 2013-2020 г., предвиждат още проектомерките на ЕС за екологията. Останалите средства ще отиват в националния бюджет. По най-консервативни оценки очакваните приходи от търговията с квоти парникови газове надхвърлят 1 млрд. евро. за целия седемгодишен период на търговията с СО2-емисии.

Страната ни тогава ще има право на 138 на сто от количествата от предходния период 2008-2012 г., тъй като ЕК е преценила, че ще постига силен икономически растеж, каза Атанас Папаризов (БСП), Тези количества ще могат да се търгуват както между български оператори, така и с чужди предприятия, които са част от схемата. За целта държавата трябва да организира борса, която, според Диловска, трябва да се управлява от неправителствени организации, а не държавни институции.

Папаризов коментира, че българските топлоелектрически централи, работещи с въглища, ще са в най-неизгодно положение. Докато европейските изхвърлят по 800 г на киловатчас, то нашите бълват 1.2 кг/кВтч въглеродни двуокиси. Така те ще трябва да купуват емисии, което ще увеличи двойно разходите им за производство и в крайна сметка ще се отрази в цените на електроенергията за потребителите.

До средата на 2009 г. се очаква да бъде одобрен и третият пакет от марките за разделянето на собствеността на енергийните мрежи и допускането на компании от трети страни до тях, който предизвика множество спорове след страните членки на ЕС. На 9 юли Европейският парламент ще гласува компромисен вариант между обявените в края на миналата година от ЕК мерки за различни собственици при производството, доставките и търговията с енергоресурси и внесените от осем страни, сред които и България, алтернативни предложения за запазването на собствеността. След това през октомври ще се събере енергийният съвет на Европа, който ще обсъди вариантите и при липса на съгласия, ще има арбитраж, обясни Папаризов.

Той коментира, че основно се акцентира върху собствеността на мрежите, но пакетът мерки предвижда и операторите на газопроводи да са длъжни да обявяват търгове, когато има свободен капацитет на тръбата. В момента често капацитетите се пълнят основно с дългосрочни договори и свободните количества не се пускат на по-малки доставчици, за да се държат цените. Вече обаче операторите ще са длъжни да обявяват търгове за свободните количества, като се планира да се предоставят две опции за определяне на транзитни такси – регулирани и по договаряне, обясни Папаризов.