Еврото е неотменимо и ще преодолее кризата

Еврото е неотменимо и ще преодолее кризата, заяви президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги в първото си обръщение към комисията по икономически и валутни въпроси в Европейския парламент, предаде Euobserver във вторник.

В съгласие с позицията на Германия и ЕЦБ Драги отхвърли исканията неговата институция да се включи по-активно, за да подпомогне Испания и Италия да преодолеят дълговите си зотруднения и да възстановят икономическия растеж.

Евродепутатите попитаха Драги защо ЕЦБ поставя надеждността си по-високо от реалното възстановяване на растежа и на заетостта в затруднените страни от еврозоната, а не действа подобно на Федералния резерв на САЩ и Британската централна банка, той отговори, че неговата институция няма "мандат" за такава интервенция.

"Мандатът на Фед е различен. Той е насочен също към растеж и създаване на работни места. Ние сме много повече ограничени до монетарната стабилност", обясни Драги.

За сегашната криза той коментира, че "няма съмнения в силата, постоянството и неотменимостта на еврото". Драги определи като "болезнени спекулации" всякакви сценарии за разпад на еврозоната, но подчерта, че въпреки това икономиите не могат да бъдат избегнати и приветства  европейските лидери за приетите мерки за фискална дисциплина.

"За да възстановим доверието, са ни необходими мерките, които съдържа пактът. Освен това имаме нужда и от структурни реформи, които да гарантират растежа", заяви той.

"Искаме да избегнем възможна рецесия и ако можем да облекчим натиска върху финансирането, това вече е добра част от отговора", каза Драги във връзка с Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF). След 1 януари инструментът ще може да подпомага затруднените банки с техническата помощ на ЕЦБ.

"Решенията, взети на срещата на ЕС миналата седмица, бележат "пробив", но има нужда те да бъдат изпълнени бързо, за да бъде решена настоящата криза", заяви ръководителят на ЕЦБ.

Засега не достигат 50 млрд евро от планираната вноска на ЕС в МВФ

Същевременно стана ясно, че все още не достигат 50 милиарда евро от общо 200 милиарда евро, които ЕС планира да налее в Международния валутен фонд (МВФ) за
справяне с кризата в еврозоната. Председателя на Еврогрупата и министър-председател на Люксембург Жан-Клод Юнкер съобщи късно в понеделник след четиричасово заседание на министрите на финансите от еврозоната, проведено чрез телефонна връзка, че страните от валутния съюз ще предоставят на МВФ допълнителни 150 милиарда евро. Дания, Полша, Чехия и Швеция, която не са част от Еврогрупата, също ще отпуснат средства на базираната във Вашингтон международна финансова институция.

България, Румъния и Унгария - други три страни от ЕС, които не членуват в еврозоната - вече дадоха да се разбере, че няма да предоставят никакви допълнителни средства на МВФ, посочва АП.

На срещата на върха на ЕС на 8 и 9 декември в Брюксел бе взето решение страните членки да предоставят на МВФ допълнителни 200 милиарда евро в замяна на неговата помощ за изпаднали в затруднено положение държави от еврозоната. Държавните и правителствените ръководители на 27-те си дадоха тогава срок да определят до понеделник приноса на отделните страни.

След като Великобритания - най-голямата икономика в ЕС, която не е част от еврозоната - обаче отказа да предостави средства на МВФ, постигането на тази цел стана почти невъзможна задача, отбелязва АП.

Британското правителство потвърди днес своето решение да не отпусне още пари на фонда, предаде ДПА, като се позова на Юнкер. Вместо това Великобритания ще определи своя принос в началото на следващата година в рамката на Г-20.

Потвърдилите участието си страни са Австрия с 6,13 млрд. евро, Белгия (9,99 млрд. евро), Кипър (0,48 млрд. евро), Финландия (3,76 млрд. евро), Франция (31,4 млрд. евро), Германия (41,5 млрд. евро), Италия (23,48 млрд. евро), Люксембург (2,06 млрд. евро), Малта (0,26 млрд. евро), Холандия (13,61 млрд. евро), Словакия (1,56 млрд. евро), Словения (0,91 млрд. евро), Испания (14,86 млрд. евро).

Засега се предполага, че извън страните от еврозоната Чехия ще направи доброволна вноска от 3.3 млрд. евро, Дания - 5.5 млрд., Полша - 6.3 млрд. и Швеция – от 6.8 до 11 млрд. евро.