Еврото навършва 10 години в условия на криза

Еврото се наложи от десет години в портмонетата на милиони европейци, без обаче да успее да спечели нито сърцата им, нито пазарите, които днес поставят под въпрос съществуването му, пише "Франс прес".

Използвана още от 1999 г. на финансовите пазари, единната европейска валута нахлу във всекидневието на 12 европейски страни на 1 януари 2002 година, а франковете, дойче марките и италианските лири си отидоха.

Днес еврозоната обединява 332 милиона души в 17 страни. В средата на 2011 г. в обръщение имаше 14.2 милиарда банкноти и 95.6 милиарда монети на обща стойност близо 870 милиарда евро, по данни на Европейската централна банка (ЕЦБ).

Политици и икономисти не престават да изтъкват ползите от единната валута."По-голям избор и стабилни цени за потребителите, повече сигурност и възможности за предприятията и пазарите", както и "осезаем признак за европейска идентичност" - така Европейската комисия хвали еврото на сайта си в интернет.

Само че с дълговата криза, започнала в Гърция през 2010 г., преди постепенно да завладее цялата еврозона, старите дрязги излязоха отново на повърхността. Евроскептиците добиха по-голяма увереност и недоверието между страните от Севера и Юга никога не е било така ярко изразено.

"Въпреки безспорните му предимства при пътуване, потребителите така и не се почувстваха щастливи с еврото. У тях си остана първоначалното усещане за покачване на цените", отбелязва Андре Сапир, икономист от центъра Брюгел за проучване на икономическата политика в Европа.

ЕЦБ действително се постара да бди за стабилността на цените от 1999 г., ограничавайки инфлацията до 2%, но потребителите се вторачиха във всекидневните си покупки на хляб и бензин и останаха с усещането за ускоряване на инфлацията във всички страни, приели еврото.

А онези, които продължават да обръщат цените в предишните си национални валути, сравняват с цените отпреди 10 години, на което пък се дължи общото усещане за по-висока инфлацията у повечето европейци, обяснява Андре Сапир.

Европейската идентичност, която трябваше да бъде циментирана от еврото, пък понесе тежък удар с дълговата криза и безкрайните разправии как да се излезе от нея - с германците, хулещи гърците за техния "мързел", и италианците и французите, преоткрили езика на омразата срещу Германия.

Предприятията са по-склонни да признават ползите от еврото, особено в Германия. Могъщото германско автомобилостроене например пести между 300 и 500 милиона евро годишно от цената на трансакциите след въвеждането на еврото, изтъква Юрген Пипер, анализатор в банка "Мецлер" (Metzler).

Еврото обаче беше просто "един вектор сред много други" на европейската икономика, и без това силно интегрирана след договора от Маастрихт и отварянето на границите в Шенгенското пространство през 1993 г., разширяването на Европейския съюз на Изток след 2004 година и глобализацията, допълва Андре Сапир.

"Всичко изглеждаше добре до финансовата криза, която хвърли светлина върху институционалните недостатъци на еврозоната", посочва Филип Уайт, изследовател в Центъра за европейски реформи в Лондон.

Липсата на бюджетна интеграция и отсъствието на банков надзор доведоха с течение на годините до значителни финансови неравновесия.

Силният спад на лихвите в Южна Европа след появата на единната валута насърчи правителствата, но също и предприятията и домакинствата да задлъжнеят прекомерно, а всички останали, включително северните страни, подцениха рисковете, отбелязва британският изследовател.

През декември страните от еврозоната се споразумяха за засилят бюджетната дисциплина в европейските договори, но без да прекрачат прага на федерализма. Никой обаче не мисли сериозно за връщане към предишните национални валути, въпреки че носталгията се шири все повече, особено сред германците, които бяха много привързани към дойче марката - синоним на следвоенното икономическо чудо, и които имат усещането, че вечно плащат заради съседите си.

Евентуален края на еврото би бил катастрофален за европейските банки заради предвидимото обезценяване на валутите на страните от Южна Европа, на които те са кредиторки, подчертават икономистите.

А в Германия, чиято валута значително би поскъпнала, конкурентоспособността в износа ще се стопи и това ще доведе до масова загуба на работни места. Президентът на германската централна банка Йенс Вайдман неотдавна изтъкна с ирония по повод слуховете за тайно печатане на марки във федералната република: "Няма план Бе, няма печатарски машини в мазето на Бундесбанк", посочи той.

По БТА