Евровотът като генерална репетиция за предсрочни национални избори

Кампанията за европейските избори започна и едва ли е изненада, че въпреки декларираното намерение на всички партии вътрешнополитическите скандали да не изместват голямата тема за ЕС, ще се случи именно това. Ситуацията не е уникална, но различното този път е, че заради нестабилността на управлението още от миналата година се наложи мнението, че резултатите от евровота ще предрешат съдбата на коалицията БСП-ДПС плюс "Атака" и възможността за предсрочни парламентарни избори. Без излишни опити за политическо лицемерие, основните партии сложиха начело на евролистите си кандидати, които всъщност нямат намерение да стават евродепутати, а да мобилизират електорат или да "загряват" за истинската битка, каквато ще е един предстоящ национален вот.

ГЕРБ казаха, че ще заложат на "позитивна европейска кампания", БСП – на "дебата как да изглежда Европа", ДПС призоваваха "вътрешните скандали да не изместят европейската проблематика".

В средата на март, след като обяви окончателния състав на евролистата, лидерът на българските и европейските социалисти Сергей Станишев, който "води БСП към Брюксел", каза, че водаческото му място е "знак за политически ангажимент" и мотивация на електората, но призова да "не бъде разглеждан като евродепутат".

Водачът на листата на основната опозиционна партия ГЕРБ – Томислав Дончев пък заяви: "При първия повод, при който присъствието ми тук се окаже по-наложително, отколкото в Брюксел, ще се върна". И уточни, че този повод са предсрочни парламентарни избори.

С подобна нагласа е новият политик и бивш журналист Николай Бареков, който твърди, че самият той би предизвикал предсрочен вот.

За да активизира избирателите си, които според социологическите изследвания са силно намалели, лидерът на "Атака" Волен Сидеров също поведе листата на партията за ЕП, а след себе си подреди цялото партийно ръководство.

Начело на евролистата на ДПС е досегашният евродепутат Филиз Хюсменова, но истинската "звезда" там е следващият кандидат – Делян Пеевски, чието изпращане в Европейския парламент (ЕП) цели българската политика да си отдъхне, а Европа да се срещне със "сатаната и злодея", за да разбере, че той, всъщност не е такъв, както обясни лидерът на партията Лютви Местан.

Реформаторският блок също заложи на партиен лидер – председателят на "Движение България на гражданите" – Меглена Кунева. Тя е нещо като "основоположник" на подобни "европейски маневри" с партийните листи. Стъпвайки на личната си популярност като първи български еврокомисар, през 2009 г. тя поведе евролистата на бившата си партия НДСВ и успя да ѝ извоюва две места в ЕП, но след това се отказа от своето и го отстъпи на Антония Първанова. Сега обаче Кунева е сред малцината водачи на евролисти, които се борят за мандат в ЕП, за да останат там и да отстояват определени политики, като тази създаване на единен европейски енергиен съюз.

Ще има "втори тур" – анализ на резултатите, при който "всички са победители"

Според социолози и политолози, причините за откровеното използване на евроизборите за решаване на вътрешнополитически или вътрешнопартийни проблеми, са няколко.

"Въпреки че България е вече седма година член на ЕС и за трети път излъчва евродепутати в преки избори, тя така и не успя да наложи своите знакови европейски лица. Което автоматично прави от досегашните евродепутати "слаби“ в електорален смисъл водачи на листи. Те не са особено разпознаваеми, а и не са достатъчно мотивиращи за избирателите", коментира пред Mediapool социологът от "Алфа рисърч" Боряна Димитрова. Според нея оттук и необходимостта да се разчита на лидерите на партиите.

"Втората причина е свързана със силния национален залог в този евровот. От представянето на партиите ще зависи съдбата на правителството, на управляващата коалиция и настоящия парламент. Ангажирането на партийните лидери драматизира тази битка и доказва, че от евроизборите се очаква да отпушат, или обратното – да стопират ефекта на доминото", казва още Димитрова.

Политологът от "Галъп Интернешенъл" Първан Симеонов смята, че заради високия вътрешнополитически залог, изборите за ЕП ще имат своеобразен втори тур, който ще бъде самото анализиране на вота.

"Ще бъде малко като при местни избори – всички ще бъдат победители", каза той пред Mediapool и прогнозира, че голямото объркване ще настане при "измерването на правителствени и антиправителствени сили".

"От една страна, БСП и ДПС ще броят подкрепата си за обща подкрепа към кабинета, но към антиправителствените вероятно освен ГЕРБ, трябва да смятаме и Реформаторския блок, и АБВ, и партията на Бареков", допълни той.

Според него малка част от партийните привърженици ще отчетат факта, че водачите на листите всъщност са декларирали, че няма да бъдат евродепутати. "По-скоро смятам, че такива ходове ще мотивират ядрата на партиите. Оглави ли листата един председател на партия, казва: "За мен това е важно". Тогава гласува и електоратът – защото е важно за партията", твърди Симеонов.

"Българският патент" с партийни лидери начело на евролистите

Боряна Димитрова обърна внимание, че повечето ходове, противоречащи на политическата и електорална логика, играят срещу нарушилия правилата само първия път – такъв беше случаят с Меглена Кунева на изборите за ЕП през 2009 г.

"И досега мнозина не могат да ѝ простят, че са гласували за царската листа заради нея, а тя е предала избора им. Когато обаче този ход се банализира – в случая имаме четирима до петима водачи на листи, които твърдят, че няма да отидат в Европарламента, независимо от резултата от вота – неговата тежест в мотивацията на избирателите намалява", коментира Боряна Димитрова.

Заради очакваните от всички предсрочни парламентарни избори, водачеството на партийните лидери е начин да се проиграе възможно най-реалистично национална предизборна кампания, добави тя.

"Така че, особено влияние на "отказа“ от евродепутатско място не очаквам. Обратното, мисля, че шок в партийните редици, особено в тези на БСП, би предизвикало евентуалната миграция на лидера в Европейския парламент – вариант, който като анализатори не можем да изключим", казва Димитрова.

Според нея подредбата на листите за Европарламент с партийни фигури показва недвусмислено, че партиите разчитат на едно – да съберат максимума от твърдия електорат и по възможност да минимизират гласуването на по-големи групи граждани.

"Петима партийни лидери начело на листи за Европарламента е някакъв "български“ патент, който за жалост показва не значението на ЕС за България, а с малки изключения, липсата на кредибилни фигури, които да олицетворяват връзката между българската и европейската политика", каза Боряна Димитрова

Първан Симеонов напомни, че не само в България европейските избори се възприемат като "по-слабо значими". "Това е така в много европейски държави, у нас на тези избори се придава толкова голямо значение именно заради вътрешния им контекст", каза той.

Поставянето на партийния лидер начело на изборната листа е едно от най-мобилизиращите решения за електората, който от своя страна също гласува спрямо вътрешнополитически мотив, коментира той пред Mediapool и допълни: "Най-показателен е примерът с "Атака". От няколко месеца бяхме свидетели на кампания, която Волен Сидеров поде – първо бе забраната за продажба на земя на чужденци, после експлоатира темата "Русия" и след като те не дадоха кой знае какъв резултат, той оглави листата на партията".

Лидерите са най-разпознаваемите лица в партиите и тъй като по-страшната битка от самия евровот ще бъда неговата интерпретация, политиците залагат на събирането на възможно най-голяма подкрепа, заключи той.