Еврозоната дава на Гърция две години повече да оправи финансите си, МВФ е против

Финансовите министри на страните от зоната на единната европейска валута са съгласни да дадат на Гърция още две години време да оправи финансите си, каза тази нощ председателят на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер, цитиран от ДПА.

Седемнайсетте министри намират тази мярка за подходяща, каза той пред журналисти в Брюксел през нощта срещу вторник след заседание на Еврогрупата. По думите му така Атина ще има срок до 2022 г. да сведе дълга си до 120 процента от своя брутен вътрешен продукт.

Гърция обаче ще почака решението за отпускането на следващия транш от спасителния финансов пакет, като министрите от еврозоната ще се съберат на специално посветена на тази тема среща на 20 ноември, добави Юнкер. Той прикани гръцките власти бързо да извършат "оставащите действия", необходими за отпускането на транша.

Председателят на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер и управляващата директорка на Международния валутен фонд (МВФ) Кристин Лагард тази нощ имаха разногласия за крайния  срок, до който Гърция трябва да сведе държавния си дълг до 120 процента от БВП, предаде обаче Франс прес.

Лагард настоя, че според МВФ крайният срок трябва да бъде 2020 година.

Много анализатори са на мнение, че не е реалистично да се сведе гръцкият дълг до 120 процента от БВП до 2020 година, при положение, че се очаква той да достигне 190 на сто от БВП през 2014 година.

Еврозоната се надява да отпусне помощта на Гърция в края на ноември, след като намери решение, с което да гарантира надежден механизъм за изплащане на дълга на страната, посочи днес френският министър на икономиката и финансите Пиер Московиси, цитиран от Франс прес. Целта ни е да постигнем принципно споразумение на 20 ноември, така че да можем да го предложим след това за одобрение и да се задвижи процедурата за изплащане до края на месеца, посочи той в кулоарите на срещата на финансовите министри на 27-те страни от еврозоната.

Междувременно Гърция събра 4,062 милиарда евро от едномесечни и тримесечни облигации при лихви съответно 3,95 и 4,2 процента, което би трябвало да ѝ позволи да погаси в петък заеми от около 5 милиарда евро, съобщи агенцията за управление на държавния дълг (PDMA), цитирана от Франс прес. Търсенето надвиши предлагането съответно 1,30 и 1,66 пъти.

Извънредната емисия бе пусната в момент, когато страната е без пукната пара и очакваше преди 16 ноември да бъдат възобновени заемите от ЕС и МВФ, отложени в крайна сметка  снощи от кредиторите ѝ поне до 20 ноември.

През август Атина пласира облигации за 4,1 милиарда евро, закръглени на 5 милиарда от неконкурентно предлагане, за да се справи с подобен падеж за погасяване на дълг. Лихвите по последните пласирани тримесечни облигации леко се понижиха (4,2 на сто) в сравнение с предишната подобна емисия (4,24) на 16 октомври, а при едномесечните облигации не могат да бъдат сравнени, тъй като заемът е извънреден.