Еврозоната сега трябва да се научи да се справя без МВФ

Еврозоната сега трябва да се научи да се справя без МВФ

Съдействието на Международния валутен фонд (МВФ) в спасяването на еврозоната позволи на европейските държави донякъде да отклонят от себе си непопулярността на налаганите мерки и да разполагат с доказан финансов механизъм. Сега, когато имат собствени механизми, те могат да минат и без него.

Решението на Бразилия и на някои страни да не подкрепят повече програмата на МВФ в Гърция дойде тъкмо навреме, за да постави отново въпроса за подкрепата на Фонда към страните членки на еврозоната.

Да припомним първо, че интервенцията на МВФ в еврозоната не е нещо, което се подразбира. В действителност МВФ обикновено оказва помощ на страна, изправена пред силен дисбаланс на плащанията си, който пък най-често се изразява в изтичане на чуждестранни капитали, спад на резервите на централната банка и обезценяване на националната валута. Предоставяйки финанси чрез програма, която е обвързана с извършване на реформи, МВФ успокоява инвеститорите и обръща отново посоката на потоците от капитали към страната, изпаднала в криза.

Между другото плащанията на еврозоната са балансирани и еврото е силна валута, така че те не оправдават с нищо една интервенция на МВФ. Впрочем това и накара Жан-Клод Трише, в качеството си на президент на Европейската централна банка(ЕЦБ), в началото на кризата през 2010 година да заяви, че една молба към МВФ за съдействие би била провал за еврозоната.

В крайна сметка МВФ се намеси (в спасяването на еврозоната), съдействайки на Гърция, Ирландия, Португалия и Кипър и това стана по три основни причини. Първата е просто, защото нищо не бе предвидено да се прави в случай на фалит на държава от еврозоната. Фондът се оказа единственият финансов механизъм на разположение за справяне с необходимостта от пари в много кратък срок.

Другата причина бе политическа: Фондът трябваше да изиграе ролята си на изкупителна жертва, институцията, която налага непопулярни условия за възстановяване, а това бе нещо, което държавите от еврозоната не бяха готови да направят сами.

И най-сетне, да допълним, че опитът на МВФ да изработва икономически програми за няколко седмици е безспорен и оправдаваше в същото време подобна подкрепа в една хаотична ситуация.

През последните три години еврозоната все пак се подготви за действие. От една страна тя създаде необходимите финансови механизми за солидарност. ЕЦБ започна да прилага Оutright Monetary Transactions или програмата, която ѝ позволява да предоставя на една държава налични средства в много кратък срок чрез изкупуване на нейни държавни облигации, оправдавайки по този начин думите на новия президент на ЕЦБ Марио Драги, че банката се ангажира "да направи необходимото", за да спаси еврото.

Институциите на еврозоната между другото създадоха Европейския механизъм за солидарност (ЕМС), който на практика играе ролята на Европейски валутен фонд - финансов механизъм за кредитиране на най-крехките държави.

Най-сетне, от политическа гледна точка, най-стабилните държави, като се започне с Германия, все по-успешно заемат полагащата им се позиция, изисквайки да се вземат мерки за съживяване и проявявайки в същото време солидарност, например, чрез фонда за подпомагане на младите хора или малките и средни предприятия.

При тези условия не е ли време еврозоната да заяви, че може да мине и без МВФ?

Втората световна резервна валута не може ли да си върне целия суверенитет и да покаже, че е в състояние да бъде напълно солидарна и защитница на своите?

Избягването на МВФ би имало двойна последица. Първо, финансова. Ще се наложи да се осигуряват пари, които вече не са големи, давани от Фонда за Гърция, Португалия и Кипър. Тези пари сега, между другото, са на разположение чрез ЕМС.

Втората последица е политическа. Еврозоната ще бъде оставена на самата себе си и на своите слабости, най-вече на различията в икономиките от Юга и Севера. Само че правителствата пожелаха през последните години да покажат, че тази зона не е само валутен съюз, но и политически акт. И жестът би бил въздействащ: след труден преход еврозоната би могла да заяви, че е готова да се изправи пред предизвикателствата си сама (като анулирането или не на част от суверенния дълг на Гърция, което предизвиква разногласия между МВФ и еврозоната).

Преди отказа от помощта на МВФ обаче по средата на пътя към целта би могъл да бъде задействан един вариант. Както го прави в някои страни, Фондът би могъл да подпише със страните от еврозоната, за които има програма за подпомагане, така наречените предпазни споразумения и това да стане, разбира се, със съгласието на институциите в еврозоната. Става дума за споразумение без финансова помощ, но под формата на мандат за воденето на икономическата политика. Така еврозоната би запазила финансовата си самостоятелност, използвайки в същото време опита на МВФ. Това би бил първи етап. Защото еврозоната трябва в крайна сметка да се утвърди политически.

*Стефан Кос е бивш старши икономист в МВФ и член на комитета за ориентация на Europa Nova.

По БТА

Споделяне

Още по темата

Още от Европа

Одобрявате ли поисканото от здравния министър затваряне на държавата?