Еврозоната вече не изключва частична неплатежоспособност на Гърция

Еврозоната вече не изключва вероятността Гърция да обяви частична неплатежоспособност в рамките на втория план за подпомагане на страната, който европейците се опитват да подготвят. Това стана ясно от изявление на холандския министър на финансите Ян Кейс де Яхер във вторник, цитирано от информационните агенции.

"Този вариант вече не е изключен" за работната група, натоварена да намери решение, за да спаси Гърция от фалит и да включи в акцията и частните кредитори на страната, каза холандският финансов министър преди днешната среща на финансовите министри от ЕС.

Председателят на еврогрупата, която обединява финансовите министри от еврозоната, и премиер на Люксембург Жан-Клод Юнкер потвърди това вчера, допълни Де Яхер.

"Очевидно Европейската централна банка (ЕЦБ) отстоява позициите си, но 17-те министри от еврозоната вече не изключват този вариант и следователно вече имаме повече опции, които трябва да проучим", допълни холандският финансов министър.

Според неназовани дипломати ова предложение се оформило в края на миналата седмица, твърдят дипломати.

ЕЦБ вчера потвърди отново, че се противопоставя на идеята за евентуален "избирателен" дефолт на Гърция, съобщи Юнкер.

Европейците са разединени по въпроса необходимо ли е или не да се намери формула за участие на частния сектор (банки, застрахователи, пенсионни фондове), която да не допусне Гърция да обяви, че е в състояние на "неплатежоспособност" дори и частична, отбелязва АФП.

ЕЦБ е против това, защото се опасява от разпростиране на дълговата криза и заплаши, че няма да бъде в състояние вече да приема обезценени гръцки държавни облигации като гаранция за свежи заеми за гръцките банки.

Холандия, Германия и Финландия, тъкмо обратното, все повече са склонни за такова решение, още повече, че рейтинговите агенции изглежда искат да тълкуват всяка форма на участие на банките като частична или "избирателна" неплатежоспособност според жаргона на финансистите.

Еврозоната решена да запази финансовата си стабилност

Еврозоната е категорично решена да запази финансовата си стабилност, застрашена от опасенията за разпространяване на гръцката дългова криза в Италия или Испания, заяви Жан-Клод Юнкер след първия ден от срещата на европейските финансови министри.

Той съобщи, че министрите отново са потвърдили непоколебимата си воля за запазване на финансовата стабилност в еврозоната. Те са изразили готовност за увеличаване на обема на фонда за финансово подпомагане, който в момента разполага с кредитен капацитет от 400 милиарда евро.

Министрите заявили готовност да приемат допълнителни мерки за подобряване на способността на еврозоната да оказва съпротива пред опасността от разпространяване на дълговата криза. Предвиждат се също удължаване на срока за погасяване на заеми, отпуснати от Европа на страни в затруднение, както и намаляване на досегашните лихвени проценти.

Гръцкият премиер: Няма място за нерешителност и грешки

В открито писмо до Жан-Клод Юнкер гръцкият премиер Георгиос Папандреу заяви, че ако въпреки усилията на Гърция Европа не вземе правилни, колективни и ефективни решения, ще възникне опасност от нови, вероятно световни сътресения на финансовите пазари заради разрастващи се съмнения в способността на страните от ЕС да защитят валутата си.

Няма място за нерешителност и грешки, тъй като те вече донесоха сериозни последици за Гърция и други страни, сблъскали се с аналогични предизвикателства, посочва гръцкият премиер.

Смятам, че сега трябва да се заемем решително с основните си проблеми и да разработим цялостни реиения, които категорично да заявят непоколебимостта ни да не допуснем европейският проект да понася повече вреди или да се руши, допълва Папандреу, цитиран от Ройтерс.

"Чисто спекулативна атака" на пазарите срещу Италия

В същото време страховете, породени от дълговите проблеми на някои страни от еврозоната продължават да доминират пазарите. В края на миналата седмица инвеститорите започнаха да разпродават масово държавни облигации на Италия. Във вторник започна масово разпродаване и на книжата на Испания.

На този фон министърът на външните работи на Италия Франко Фратини заклейми "чисто спекулативната атака" на пазарите срещу Италия и защити финансовата стабилност на страната.

"Това е чисто спекулативна атака, защото банките ни са в по-добро състояние, отколкото на други страни, ние нямахме испанския балон на пазара за недвижими имоти или финансовия балон в Ирландия, а нямаме и държавните финанси на Гърция",

посочва Фратини в интервю за в. "Република".

За да внесе успокоение, италианският външен министър допълва, че е необходимо планът за строги икономии, одобрен от правителството на 30 юни, да бъде приет от парламента "до 31 юли", призовавайки опозицията да не внася "500 поправки", защото това би било "катастрофален сигнал към пазарите".

Страната има задължения от около 900 млрд. евро, които трябва да се изплатят в следващите няколко години, и ако разпродажбите на нейни облигации продължат, това ще вдигне рязко доходността по тях и ще оскъпи финансирането ѝ.