Цените на стоки и услуги ще последват тези на петрола, макар и бавно

Евтините горива са добра новина за бизнеса и бита, лоша за бюджета

Приходите от ДДС ще намалеят с поне 150 - 200 млн. лв., задава се дълготрайна дефлация

Евтините горива са добра новина за бизнеса и бита, лоша за бюджета

Поевтиняването на петрола на световните пазари и на горивата в България е положително за бизнеса и потребителите, но има негативен ефект върху приходите в бюджета. Това прогнозираха икономисти пред Mediapool.

По-ниските цени на горивата ще дадат възможност на фирмите и гражданите да намалят разходите за енергийни ресурси и да ги използват за нещо друго. Рано или късно и други стоки и услуги, чиято стойност зависи от горивата, ще поевтинеят. Може дори да се стигне и до допълнително намаление на лихвите по кредитите за бизнеса, което е предпоставка за по-голяма инвестиционна активност.

Има обаче и негативни ефекти - опасност от по-дълготрайна дефлация, която в крайна сметка е заплаха както за икономиката, така и за държавния бюджет. Постъпленията от ДДС в българската хазна през 2015 г. ще намалеят със 150 - 200 млн. лв. само от по-евтините горива.

И във вторник цените на петрола на международните пазари продължиха да се сриват, като достигнаха стойности под 45 долара за барел. Те са намалели с 60% спрямо пиковите цени от средата на 2014 г., като само в рамките на последните седем седмици се понижиха с 36 процентни пункта.

Макар и по-бавно от петрола, цените на горивата у нас също намаляха. Литър от масовия бензин А95 и дизелът вече се продава за под 2 лв. Някои вериги бензиностанции дори свалиха бензина до 1.92 лв. за литър.

"Очаквам цените на петрола да се стабилизират на ниски нива от 50-60 долара за барел, и то за период от 6 месеца до година. Същото се отнася и за цените на горивата у нас - те ще останат на нива близки до настоящите с колебания от 5-7 стотинки надолу или нагоре", смята председателят на Българската петролна и газова асоциация Андрей Делчев.

По-малко разходи

Основният ефект от ниските цени на горивата е, че те ще отнемат по-малко финансови ресурси и домакинствата и фирмите ще имат повече средства, които да използват за други цели, коментира икономистът Георги Ангелов от "Отворено общество". Той допълни, че годишно за внос на петрол и свързаните с него суровини се отделят 2-3 млрд. евро. "Може би тази сума ще намалее с около 1 млрд. евро. Спестените средства ще влязат в домакинствата и бизнеса - гражданите ще пътуват повече, бизнесът ще е стане по-конкурентоспособен, може да реши да увеличи инвестициите, да връща заеми, да спестява и т.н.", обясни Ангелов.

Разходите на домакинствата ще намалеят с 340 млн. лв. годишно, изчисли Лъчезар Богданов от "Индъстри уоч" пред Mediapool. Що се отнася до бизнеса, според него не всички сектори ще се възползват еднакво. Най-облагодетелствани ще са фирмите, за които транспортните разходи са от голямо значение. В същото време обаче някои български производители може да пострадат, тъй като продукцията на европейските им конкуренти може да се окаже ценово по-конкурентоспособна.

За разлика от останалите страни в ЕС, у нас трудно може да се очаква поевтиняване на природния газ и тока като резултат от по-ниските цени на петрола. През декември общественият доставчик "Булгаргаз" дори поиска повишаване на стойността на синьото гориво от 1 януари, но Държавната комисия за енергийно и водно регулиране не се съобрази с това.

Цената на тока също може да се увеличи заради структурните проблеми в сектора на фона на очакваното понижение в други страни от ЕС.

По-евтини стоки и услуги = дефлация

Икономистите очакват ниските цени на петрола все пак да доведат до намаление на крайните стойности на стоките и услугите. Ефектът обаче ще настъпи по-бавно. "Виждаме, че у нас горивата поевтиняват по-бавно в сравнение с останалите държави. Те започнаха да падат по-сериозно едва през миналата седмица и цените у нас вече са на средните за ЕС нива, докато преди това бяха сред най-високите", обясни Георги Ангелов пред Mediapool.

Цените на превозите също не са намалели чувствително въпреки по-евтиния дизел. Някои автобусни компании обявиха засега минимални намаления и то по някои направления. Обяснението е, че цените им не са повишавани с години и са смятани при доста по-ниски нива на горивата.

Поевтиняването на потребителските стоки ще доведе до по-дългосрочна дефлация, прогнозират икономистите. Това се отнася както за България, така и за еврозоната. Според Ангелов това ще направи Европейската централна банка по-агресивна и институцията ще намали още лихвите и ще влее допълнителна ликвидност. Той очаква в резултат лихвите по кредитите за бизнеса у нас да се понижат допълнително и да стигнат нива, каквито "никога не е имало". "Това може да подкрепи инвестиционната активност", добави Ангелов. Според него ще повлияе добре и на обслужването на държавния дълг, тъй като лихвите по него също спадат.

И според Ангелов, и според Богданов обаче дефлацията ще е проблеми и за правителството, и за икономиката. "Бизнесът се затормозява от дългите периоди на дефлация, тъй като други фактори като цената на труда не са толкова гъвкави и не поевтиняват толкова лесно" , обясни Ангелов.

Бюджетът губи

Държавният бюджет ще пострада пряко от поевтиняването на стоки и услуги, тъй като те ще намалят постъпленията от основния приходоизточник - ДДС. Само заради поевтиняването на горивата годишните приходи по това перо ще намалеят със 150-200 млн. лв., изчисляват икономистите. Постъпленията от акциза върху горивата няма да пострадат, тъй като той е фиксирана сума.

Постъпленията в бюджета обаче може допълнително да намалеят заради очакваните по-ниски цени на други стоки и услуги, тъй като и при тях данъчната основа вече ще е по-ниска. "Вече видяхме как през 2014 г. от косвени данъци не се събраха 1.2 млрд. лв. планирани приходи - до голяма степен заради по-ниски от очакваните ценови нива и оттам - по-ниска база за облагане", припомни Богданов. Според Ангелов това може да се тушира донякъде, ако потреблението се повиши.

Правителството трябва да търси варианти за справяне с очакваните по-ниски постъпления от ДДС. Алтернативите са намаляване на разходи, мерки за повишаване на събираемостта или пък нарастване на бюджетния дефицит. Засега кабинетът не дава сигнали, че може да се стигне до вдигане на данъци или акцизи, за да компенсира намалените постъпления в бюджета.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес

Да подаде ли оставка здравният министър, както искат ресторантьорите?