Правителство, парализирано от несполучливи избори, колеблива икономика, вълна от терористични нападения, опожарен лондонски жилищен небостъргач. Макар и да няма видима връзка между тези неща, ефектът им е кумулативен, пише в статия за в. "Файненшъл таймс" политическият анализатор Филип Стивънс.
Преди година брекзитърите обещаваха, че жизнената им страна ще се избави от потъващия континент, но ето колко бързо може да се завърти колелото.
От другата страна на Ламанша ветровете духат в обратната посока. В столиците на континентална Европа цари оптимизъм, връща се растежът, популистите са в отстъпление. Новият френски президент Еманюел Макрон дооформя правителството на своята партия "Република, напред!", която преди две години още не бе създадена, а вече има "силен и стабилен" мандат, какъвто не получиха консерваторите на Тереза Мей, посочва Стивънс.
В основата на безрадостната предизборна кампания на Мей стоеше враждебност към Европа, докато Макрон казва, че повече Европа значи повече Франция. Миналата година Франция бе потънала в обичайната си мрачност, а сега Париж изглежда както изглеждаше Лондон преди.
Да си върнем контрола, призоваваха брекзитърите преди година. Сега върху тях се стовари иронията на съдбата. Франция, изглежда, е страната, взела съдбата си в свои ръце а Великобритания е тази, загубила път и посока, пише авторът.
подкрепете ни
За честна и независима журналистика
Подкрепете Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Ситуацията с британците е нагледен пример какво се случва, когато цял един народ страда от след колониална депресия, когато популизма и ксенофобията станат държавна политика. България също се е запътила натам само че без да сме били владетели на нищо, дори и на собствената си съдба.