"Файненшъл таймс": Лудост е ЕК да се съди с Германия заради нейния конституционен съд

"Файненшъл таймс" се спира на предизвикало бурни спорове в ЕС решение на германския Конституционен съд в Карлсруе, с което той поставя Германия в пряка конфронтация както с Европейската централна банка (ЕЦБ), така и със Съда на Европейския съюз в Люксембург. Пламенните поддръжници на ЕС и на европейската идея изобщо неслучайно са ужасени от действията на германския съд , отбелязва авторът Гидиън Рахман. Според някои от тях решението от Карлсруе "застрашава целия правен ред в ЕС и затова Европейската комисия трябва да отговори с наказателна процедура, т.е. да изправи Германия на съд.

Според германските върховни съдии програмата на ЕЦБ за изкупуване на еврооблигации (ценни книжа), благодарение на която се поддържа стабилността на единната европейска валута, не издържа "тест за пропорционалност", защото не отчита по-широките икономически последствия. В решението се посочва също, че Съдът на ЕС е превишил пълномощията си, обявявайки изкупуването за законно.

Според Рахман, както по прагматични, така и по демократични причини, би било лудост ЕС да тръгне да съди германското правителство. Германия е най-голямата страна в ЕС и най-големият приносител в неговия бюджет. ЕС не може да се изгражда в опозиция на своите страни членки - най-малко спрямо Германия. Той може да преживее Брекзит, но без Германия не може да има ЕС, напомня авторът.

Вярно е, че завеждането на съдебна процедура срещу решението на съда от Карлсруе не е тривиален въпрос. В най-лошия случай то създава реални рискове както за оцеляването на еврото, така и за стремежа да ЕС да остане клуб на либерални демокрации. Още повече, че вече има поне две страни в ЕС - Унгария и Полша, чиито правителства бързо подронват техните национални демокрации, отбелязва "Файненшъл таймс", и не е случайно, че Будапеща и Варшава приветстваха решението на германския съд.

Ако след Карлсруе германските съдилища започват да връзват ръцете на ЕЦБ (или не разрешат на Бундесбанк да участва в програмите на ЕЦБ), това би поставило под въпрос оцеляването на еврото, продължава Рахман.

Би могло обаче да се намери демократичен изход от тази сложна ситуация, продължава коментаторът. Според германски опоненти на решението от Карлсруе, то отразява мнението само на една малка консервативна фракция в тяхната страна. Ако това е вярно, за Берлин остава отворена опцията да промени германската конституция или договорите за Европейския съюз, за да стане пределно ясно, че действията на ЕЦБ са напълно законни. Ако ли пък Берлин не може да спечели този спор у дома си, или в по-широк европейски контекст, то тогава Германия може би ще трябва да мисли за напускане на единната европейска валута, с всички възможни последствия от този драматичен ход, отбелязва Рахман.

Дори самото поставяне на този въпрос може да помогне да се постигне една полезна яснота. То може да убеди германците, че действията на ЕЦБ в крайна сметка не са толкова неприемливи. Или пък то може да убеди европейските партньори на Берлин, че трябва да направят повече, за да уважат германските резерви относно управлението на еврото. Един подобен фундаментален дебат е отдавна назрял в ЕС.

Оцеляването на ЕС не може да бъде гарантирано само чрез "непрестанното въртене на педалите на велосипеда, движещ се към европейски федерализъм". Посоката на това пътешествие също трябва да бъде подложена на преоценка, дебатирана и съгласувана. За да оцелее, ЕС наистина трябва да намери своята спирачка и да може да дава заден ход. Алтернативата е потенциално фатален сблъсък между институциите на ЕС и неговите страни членки, заключава авторът на статията във "Файненшъл таймс".