"Файненшъл таймс" за "Южен поток" и българската синтактична гимнастика"

"Тръбопроводът "Южен поток" и българската синтактична гимнастика" - така авторът на "Файненшъл таймс" Аднрю Макдауъл описва политиката на страната ни спрямо енергийния проект в статия, публикувана в блога на престижното издание The Financial Times

Кога един тръбопровод не е тръбопровод? Когато е силно противоречив руски енергиен проект, който би отрязал Украйна от уравнението на европейските газови доставки - или поне така смята българският парламент, пише "Файненшъл таймс" в статия, публикувана в блога на престижното издание.

България е в челен сблъсък с Европейската комисия по темата с газопровода "Южен поток", който ще пренася руски газ от България през Сърбия към Централна Европа и Италия. След избухването на украинската криза ЕК се обяви срещу контролирания от "Газпром" проект, който ще позволи на руския енергиен гигант да доставя газ в Европа, заобикаляйки проблемната Украйна, припомня авторът.

Но България, която иска да се възползва както от подобряване на енергийната сигурност, така и от транзитни такси за газ, продължава да подкрепя "Южен поток", включително чрез законодателна синтактична гимнастика, която би била забавна, ако залогът не бе толкова висок.

На 4 април българският парламент прие законодателна поправка, според която българската секция на "Южен поток" да бъде предефинирана като "газопреносна мрежа за взаимно свързване (интерконектор)" , а не газопровод, което теоретично позволява проектът да заобиколи законодателството на ЕС за конкуренцията.

Идеята е, че новата правна дефиниция на "Южен поток" като конектор, който е разширение на съществуваща мрежа, ще означава, че на "Газпром" няма да му се налага да отваря ключовата българската част от газопровода (защото той е точно това) за трети страни, както изисква т.нар. "Трети енергиен пакет" на ЕС.

Широко разпространеното предположение е, че "Газпром" нямаше да е толкова заинтересован от проекта, ако го бяха принудили да отвори своята инфраструктура към други доставчици.

"Южен поток" ще доставя до 63 милиарда кубически метра природен газ за Европа през Черно море. Макар че всъщност не би увеличил обема на доставките спрямо сегашните нива, за страните, за които доставя, това ще донесе значителна полза заради газа, който не би секнал при някой от периодичните конфликти между Русия и Украйна - както се случи през 2006 г. и 2009 г. и както може да се случи отново заради настоящата криза. Но ЕК отдавна има притеснения, че това ще затегне хватката на "Газпром" върху енергийните доставки в региона, макар че досега ЕК не е предприела практически мерки, за да предложи алтернативи.

Българското правителство твърди, че правилата на ЕС не биха били приложими за една малка част от "Южен поток" в българските териториални води, която все пак ще бъде газопровод съгласно българското законодателство. Депутат от управляващата социалистическа партия подкрепи този аргумент като каза, че самолет, летящ над територията на дадена страна, не се счита за приземил се там - отлична афористична логика, очевидно пренебрегваща факта колко ревниво държавите пазят въздушното си пространство.

Българският трик обаче не успя да впечатли Еврокомисията.На 24 април българският министър на енергетиката Драгомир Стойнев се срещна с комисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер да обсъдят въпроса за "Южен поток". Малко след това говорителят на Йотингер заяви, че правилата на ЕС се прилагат и към инфраструктура, изградена в българските териториалните води. Европейският парламент призова "Южен поток" да бъде спрян, а енергийните доставки за Централна и Източна Европа да се диверсифицират - твърде закъснял апел, както биха казали някои.

След срещата с Йотингер обаче Стойнев каза, че изграждането на българския участък от "Южен поток" ще започне през юни. Сърбия, която все още не е член на ЕС, също се изказа в подкрепа на проекта. А Унгария, която също ще се облагодетелства от заобикалящия Украйна "Южен поток", е предпазлива в позицията си.

Какво следва в такъв случай? Лоран Русекас, старши съветник в IHS Energy, казва, че дръзновеният опит на България да удържи проекта в руслото най-вероятно ще пропадне. Решаването на големите проекти е отвъд отделните страни, казва той. На практика, това е съвършено нов свят за европейските политици. Европейското законодателство е онова, което блокира "Южен поток" и няколко правителства в Югоизточна Европа не могат да заставят ЕК да приеме "Газпром" да има газопровод, който не отговаря на европейското законодателство. Докато "Южен поток" е несъвместим с регулациите и законодателството на ЕС, какъвто е случаят, ЕС ще продължава да казва, че проектът, както в момента е структуриран, не може да работи, посочва експертът.

В този контекст "Газпром" може да реши да промени проекта, така че той да отговаря на европейското законодателство и по-конкретно на Третия енергиен пакет. Но като се има предвид, че Русия по-рано е отхвърлила тези регулации, както и високото напрежение между Европа и Кремъл, рязка промяна изглежда малко вероятна.

Кризата в Украйна е факторът, който променя енергийната игра в Европа, макар и късно, смята експертът.

"Проблемът с "Южен поток" от политическа гледна точка е този, че той е напълно променен от Украйна. Преди проектът принципно бе разглеждан в Европа като ОК – ако "Газпром" и руското правителство искат да изхарчат много пари, за да заобикалят Украйна, добре. От гледна точка на мнозина проектът бе разглеждан като плюс за енергийния сектор. Преди украинската криза, ЕС даде ясно да се разбере, че желае да влезе в диалог с Русия и "Газпром" за "Южен поток", да се види как проектът може да бъде приведен в съответствие чрез процес, включващ консенсус от двете страни. Но сега импулсът от страна на ЕС да заеме примирителен подход, предоставяйки на "Газпром" определени регулаторни изключения, го няма", заявява енергийният анализатор.

Преди, когато другите казваха, че Европа е твърде зависима от руския газ, това не беше движеща сила за европейската политика. Сега картината е много различна", заключава той.

Русия все още е уверена, че може да продължи напред с "Южен поток". И много анализатори смятат, че когато украинският спор утихне, проектът отново ще продължи напред.

Източник, близък до развитието на проекта в Сърбия, заяви неофициално, че "Южен поток" е икономически жизнеспособен проект, който ще бъде завършен след някои забавяния. Той посочва, че Сърбия в момента има няколко алтернативи за доставка на газ и че страната ще спечели икономически от транзитните такси от "Южен поток". Никой в района не иска да има още една зима със спрени доставки на газ от Украйна.

Един от големите проблеми на континента е, че редица пъти не успя да се мобилизира около алтернативен проект, доставящ газ от друга страна. "Набуко", разглеждан преди от "Южен поток" като сериозна конкуренция, потъна. А Трансадриатическият газопровод, който ще се захранва с газ от Азебрайджан, е едва в началото си и едва ли ще може да доставя такива количества, че да ограничи зависимостта на Европа от руски газ.