Факирите на петрола

Да отделим миг за червеното трио икономически жертви – Хюго, Владимир и Махмуд. Техните мечти за световна доминация и здрав контрол върху властта се рушат заедно с падането на петролните цени. Ако има лъч надежда в глобалната рецесия...

Този спад отново повдига завесата над тези пияни от петрол, самозвани факири на Венецуела, Русия и Иран. При цени над 140 долара за барел, господата Чавез, Путин и Ахмадинеджад можеха да тормозят своите съседи и своите народи.

Сега, когато цената на суровия петрол е около 40 долара, те са смалени автократи, които стоят начело на разклатените си режими и икономики.

И тримата дължат всичко на петрола, който може и да ги погуби. Приемайки, че цените ще останат високи, те избягваха реформи, които могат да диверсифицират и отворят икономиките им и да подхранят широка средна класа на предприемачи. Техните петродолари отиваха за субсидии и социални помощи с надеждата, че хората няма да забележат как избрани инсайдъри отмъкват богатството, както и за подклаждане на проблеми в други държави.

Вързани към цена 60 долара за барел, бюджетите на Иран и Венецуела усещат напрежението. Чавез планираше да увеличи разходите с 23% следващата година и сега ще има проблеми да изпълни обещанието си. Инфлацията вече е 36% - наказателната такса, която ще плащат масите, за които сеньор Чавез твърди, че се бори.

Иран разчита на петрола за 60 на сто от бюджета си, половината от който се харчи за социални помощи. Жаден за пари, Ахмадинеджад предложи да се освободят някои от потребителските цени и да се съкратят разходите. Корупция, лошо управление (инфлация от 25%) и неизпълнени популистки обещания вече направиха Ахмадинеджад непопулярен у дома. Настоящите разговори за затягане на коланите покачват температурата. През октомври стачка на търговци на дребно принуди правителството да отложи данъка върху продажбите. Университетите отново са неспокойни, а правителството иска да прокара омразния план за режим на бензина.

Като най-голяма от трите, Русия може да има най-много проблеми. Унищоженото върховенство на закона от страна на Путин, както и последвалите глобални кредитни неволи, понижиха руските акции със 70% за шест месеца. Тогава дойде колапсът на енергийните цени, които пълнят половината от бюджета и формират две трети от износа.

Растежът, който бе 8% миналата година, тази есен тръгна надолу. Привикнали на пълна заетост и стабилна валута през този век, руснаците са нещастни заради скока на безработицата и инфлацията. Рублата е на най-ниското си равнище за тригодишен период, независимо, че бяха напомпани 150 млрд долара за стабилизиране, а "Стандард енд Пуърс" намали руския дълг за пръв път от кризата на рублата през 1998 г.

Последните няколко месеца разкриха истинския характер на Путинизма. В неговия възход нямаше никакво чудо: при толкова скъп петрол и половината от работната сила ангажирана на държавна работа, всяка страна като Русия щеше да е в подем. Сега обаче може да се види по-добре каква е цената на изоставените от Путин пазарни реформи, на обезсилените от него държавни институции и частен сектор.

Руската политическа система също е зле подготвена да се справи с кризата. Руските власти забраниха на държавните медии да използват думата "криза" и въпреки това 42% от руснаците са заявили в социологическо проучване, че страната е обхваната от такава и че очакват ситуацията да се влоши. Същото проучване, за което съобщи единствената независима национална радиостанция, Ехото на Москва, показва, че 39% са неудовлетворени от режима, като в някои индустриални райони този процент достига 54 на сто.

Ако някой е забравил, руснаците си падат по едрите мащаби. След като държавата е неспособна да толерира или да канализира обществения гняв в демократичен дебат, враждебността може да изригне по непредсказуеми начини.

По-рано този месец в около 30 руски градове се проведоха демонстрации срещу новите по-високи тарифи за вноса на коли втора ръка. Обикновените руснаци обичат своите тойоти колкото и американците и знаят, че само руските магнати, които владеят кретащите руски автомобилни заводи, ще спечелят от тази мярка. Московски части за борба с безредиците бяха пратени на 6 035 км на изток във Владивосток, където бе епицентърът на недоволството. Към момента демонстрациите срещу повишените тарифи не са открито политически, но Кремъл изглежда вярва, че това може да се промени и не иска да рискува.

Не твърдим, че моллите, Путинокрацията и режимът на Чавез са на смъртен одър. Никой няма да сдаде властта лесно. Достатъчно е да се отчетат последиците от понижението на петрола за американските врагове. Чавез няма да може да помага на Кастро или на колумбийските терористи както по-рано. Иран ще има тежки времена да озапти непокорната средна класа и може би по-малко пари за финансиране на Хизбола или на терористичните си звена зад граница – макар да приемаме, че неговата ядрена програма ще продължи както досега. Путин ще има по-малко възможности да използва енергийния клуб срещу Украйна или ЕС.

Колко хубаво би било, ако петролът остане евтин достатъчно дълго, за демократичен Иран, Венецуела или Русия да се съвземе от кризата. Има голяма вероятност това да не се случи. Но американските политици трябва да гарантират, че тези червени "факири" няма да бъдат помпани от друг петролен разгул. Как? Това няма да стане с енергия от вятър или с по-строги стандарти за вредните емисии.

Основният виновник за бума на петролните цени през това десетилетие беше прекомерно разхлабената монетарна политика на Федералния резерв и спадът на долара. Цените на петрола нарастваха толкова бързо, колкото падаше долара. Това е грешка, която в името на американските интереси не бива да бъде повтаряна от шефа на Федералния резерв Бен Бернанке или от неговия наследник.