Фактите за: Европейският зелен пакт и чистият въздух


Източник: PixaBay

Мина Киркова е част от екипа на Factcheck.bg, проект на Асоциацията на европейските журналисти – България. Образованието си получава от Класическата гимназия в София и Глазгоуския университет във Великобритания със специалност "Кино и телевизия". Професионалният ѝ път започва от телевизия BiTelevision, където работи като международен редактор. С журналистика продължава да се занимава на свободна практика, като борбата с фалшивите новини е една от темите, които я вълнува най-много. През декември 2020 г., в екип с Георги Марчев и Симона Костадинова работят по разследване за фалшивите новини за PCR тестовете за установяване на коронавирус. Разследването печели награда от Хакатон, организиран от АЕЖ-България, на тема "Здраве на прицел".

България е сред държавите в Европейския съюз с най-високи нива на замърсяване на въздуха.

Концентрацията на фини прахови частици във въздуха у нас е два пъти по-висока от препоръчаното от СЗО здравословно ниво.

България е страната с най-много хора, починали преждевременно заради мръсния въздух.

Може ли и как Европейският зелен пакт да промени това – ето фактите.

Как замърсяваме въздуха

След индустриалната революция, качеството на въздуха, който дишаме ежедневно, непрекъснато се влошава. Причините за това са много. Част от тях са природни процеси като увеличаващия се брой горски пожари и вулканични изригвания. По-голямата част от замърсяването, обаче, е причинено от човешката дейност. Сред най-големите замърсители са индустриите, които горят изкопаеми горива за производство на електричество. Освен тях, качеството на въздуха се понижава и от газовете, изгаряни от наземния, морския и въздушния транспорт.


Източник: Специален доклад "Замърсяване на въздуха — здравето ни все още не е достатъчно защитено" на Европейската сметна палата, 2018. Източници на данните: ЕАОС, "Air quality in Europe — 2017 report" ("Качество на въздуха в Европа — доклад за 2017 г.").

Как замърсяването на въздуха вреди на човека

Повече от 30% от европейските граждани живеят в градове с опасно мръсен въздух. Смъртните случаи, свързани с мръсния въздух в Европейския съюз са повече от 400 хиляди души годишно. Високата концентрация на фини прахови частици (ФПЧ) във въздуха доказано причинява респираторни заболявания като астма, увеличава риска от рак и сърдечно-съдови заболявания. 17% от всички смъртни случаи, причинени от рак на белите дробове, са свързани и с ниското качество на въздуха.

И докато това са потенциални рискове при хора, които са дълготрайно изложени на замърсен въздух, лошото качество на въздуха създава и краткосрочни здравословни проблеми като хрема, кашлица, дразнене в очите, замаяност. Ежедневното излагане на замърсен въздух създава пирамида от ефекти върху здравето, която започва със снижаване на белодробната функция и може да завърши със смърт.

Освен директната вреда върху човешкото здраве, мръсният въздух има и индиректен ефект върху качеството на човешкия живот. Замърсителите на въздуха допринасят за промените в климата. Топлинните вълни и всички други екстремни промени в метеорологичните условия също имат отражение върху здравето на човека.

Редица научни изследвания доказват връзката между нивата на фини прахови частици и степента на заразяване и смъртност от Covid-19. От една страна ФПЧ способстват вируса да се разпространява на по-големи разстояния, от друга – да прониква дълбоко в белите дробове, а от трета – отслабват имунната система на хората, което предразполага към по-тежко протичане на заболяването.


Източник: Специален доклад "Замърсяване на въздуха — здравето ни все още не е достатъчно защитено" на Европейската сметна палата, 2018. Източници на данните: ЕАОС и СЗО.

Какви са нивата на замърсяване в България?

България е една от държавите в Европейския съюз с най-високи нива на замърсяване. Всяка година българските граждани дишат въздух с качество, което поставя държавата на върха на класациите за най-мръсен въздух в Европа. В момента концентрацията на фини прахови частици във въздуха в България е два пъти по-висока от препоръчаното от СЗО здравословно ниво.

България е страната с най-много хора, починали преждевременно заради мръсния въздух.


Източник: Специален доклад "Замърсяване на въздуха — здравето ни все още не е достатъчно защитено" на Европейската сметна палата, 2018. Използваните данни са на СЗО.

Кой замърсява въздуха в България

Основните източници на различен тип замърсяване на въздуха в България са въглищните електроцентрали, битовото отопление на въглища и транспорта. 44% от серния диоксид във въздуха в страната идва от топлоелектрическите централи. Азотните оксиди пък са причинени в най-голяма степен (над 40%) от пътния транспорт. Друг замърсител – амонякът, е причинен в над 80% от селското стопанство. Фините прахови частици в по-голямата си част идват от битовото отопление на въглища.

При производството на енергия от изкопаеми горива (основно въглища), в атмосферата се отделят основно замърсители като серен диоксид, азотни диоксиди, ФПЧ (2,5 PM), а също и колосални количества въглероден диоксид, особено при нискоенергийните и силно замърсяващи лигнитни въглища, където нормите са почти двойно по-високи от антрацитните въглища, например. Именно затова се счита, че изгарянето на въглища, както в бита, така и при производството на електрическа енергия са сред основните причинители на преждевременната смъртност в следствие на замърсяване на въздуха. Повече за политиките на европейския Зелен пакт по отношение на чистата енергия четете в специален текст на Factcheck.bg по темата.

Броят на колите в столицата надвишава средния за най-големите градове в Европейския съюз. В периода от 2016 г. До сега автомобилите в София са се увеличили с почти 30% – в момента на 1000 души се падат повече от 660 автомобила. За сравнение – в други големи европейски градове на 1000 души има по-малко от 450 коли.

Мръсният въздух ни струва скъпо

Икономическите загуби от замърсяването на въздуха включват намалената работоспособност на населението, допълнителни разходи за здравни разноски, както и загуби на реколта и дърводобив. Директните загуби от мръсния въздух възлизат на повече от 20 милиарда евро годишно, а индиректните – между 330 и 940 милиарда евро годишно. Според Световната здравна организация мръсният въздух "изяжда" 29,5 % от БВП (за 2018 г.) на страната, заради разходи на здравната система и пропуснати работни дни.

Европейската агенция за околна среда изчислява, че само здравните разходи за София са в размер на 2,5 млрд. евро на година или по над 2000 евро на жител на Столична община. Столицата е и на 13-о място по разходи, свързани с щети, причинени от замърсяването на въздуха. На глава от населението, разходите в София са малко над 2000 евро.

Какво променя Зеленият пакт

Основните причинители на замърсяването на въздуха – производството на енергия, битовото отопление, транспорта и др. – ясно показват, че се налага цялостна и дълбока промяна на енергийния модел на човечеството – използваните горива, методите на производство на енергия, обемът на потреблението и т.н. Затова и замърсяването на въздуха не е обект на един документ или отделни решения, а част от цялостната стратегия, изложена в Зеления пакт.

В срока до 2050-та година са предвидени редица мерки и инициативи, които да доведат Европа до постигане на нулево замърсяване на околната среда, в това число и на въздуха. Основните документи, в които са заложени тези цели са:

  • Законодателният акт за климата, приет по-рано тази година (информация за него може да намерите тук.)
  • Европейският климатичен пакт – програма, чиято цел е да въвлече гражданите и всички заинтересовани страни пряко в работата по преодоляване на последиците от климатичните промени. Инициативата ще даде възможност на граждани и организации да станат представители на климатичния пакт. Всеки, който пожелае може да даде официално обещание да допринесе лично към намаляването на вредните емисии. Освен това, за граждани ще бъде отворена и възможността за организиране на събития, свързани с темата за климатичните промени.
  • План до 2030 г. – Целта е понижаване на ръста в средната годишна температура до едва 1.5°C, а в планът са заложени идеи за създаване на повече работни места в зелената икономика.

На 14 юли тази година, Европейската Комисия прие и още няколко законодателни предложения за справяне с конкретните замърсители на въздуха.

Плана Fit for 55

Предложенията на Европейската комисия привеждат целите за опазване на качеството на въздуха в законови разпоредби. Според новият по-амбициозен план "Fit for 55", изпълнението на заложените цели по Зеления пакт ще се ускори. Така до 2030 г. Вредните емисии ще бъдат намалени с 55%. Едно от предложенията е въвеждане на забрана за продажбата на бензинови и дизелови автомобили след 2035 година.

Едни от най-големите замърсители са автомобилите – близо една четвърт от общото замърсяване се предизвиква от тях. Затова и при новата цел, ще трябва да се ограничат вредните емисии именно от този източник. Очаква се Нидерландия и Дания да въведат подобни забрани още през 2030 г. Освен това, според този план, ще бъде променена и данъчната система за транспортните средства – най-висок данък ще плащат онези, които замърсяват най-много, което в момента не е така. Тези предложения предстои да бъдат обсъдени и одобрени и от Европейския парламент.

Как ще се финансира преходът?

Изпълнението на мерките е обвързано с бюджета на ЕС, Механизма за възстановяване и устойчивост, специално създаденият за целите на Зеления пакт Механизъм за справедлив преход, който да предостави допълнително финансиране на най-засегнатите региони – всички инструменти са подробно представени тук. България ще получи 1,178 млрд. евро от Фонда за справедлив преход. Сумата включва само безвъзмездните средства от Фонда, който има още два "стълба" с допълнителни възможности за финансиране.

Всъщност, има ли новина?

Не, усилията на ЕС за намаляване на замърсяването на въздуха далеч не започват със Зеления пакт, приет през 2019 г. Политиките на ЕС от десетилетия следват световните климатични споразумения и политиките на ООН. За България европейското законодателство в областта на чистотата на въздуха става задължително с влизането ѝ в ЕС през 2007 г.

Въпреки това, страната ни систематично и постоянно не спазва позволените стойности на фини прахови частици във въздуха, за което беше осъдена през 2017 г. от Съда на ЕС. Според съда България дълги години е неглижирала проблема и не е полага достатъчно усилия, за да попадне в нормите за качество на въздуха, съобразно изискванията на Европейския съюз.


Източник: Европейска комисия.

През 2019 г. на България е повдигнато още едно обвинение – този път за неспазване на допустимите нива на серен диоксид във въздуха. Най-сериозен е проблемът в югоизточна България, където се намират и четирите най-големи топлоелектрически централи в страната. Съдебно решение по този иск все още няма.

В края на 2020 г. e предявен нов иск срещу страната – за неизпълнение на предишното решение на съда от 2017 г. Според Европейската комисия, постигнатите от България резултати в периода от съдебното решение досега са незадоволителни, а повечето мерки, които е трябвало вече да са в сила, са все още в подготвителна фаза и се предвижда да влязат в сила чак през 2024 г. В случай, че България продължи неизпълнението на задълженията си се очаква да бъде наказана с еднократна санкция в размер на милиони евро, последвана от ежедневни глоби, докато не преустанови нарушенията.

Историята се повтаря

В решението си от 2017-а Съдът на ЕС изтъква, че не приема основната защитна теза на България, а именно, че причината страната да не изпълни задълженията си за подобряване качеството на въздуха е нейното социално-икономическо положение. Според българската страна трудността в решаването на проблема идва от източниците на замърсяване — битовото отопление и автомобилния транспорт. Икономическите трудности на голяма част от българското население са причината дървата и въглищата да бъдат масово използвани за отопление през зимния период, изтъква още българската защита.

За 14 години членство в ЕС това ще бъде първата процедура, по която България ще бъде осъдена, казва тогавашният министърът на околната среда и водите Емил Димитров пред Министерския съвет на 16 декември 2020 г. Той признава, че България е "написала своето домашно" като е приела необходимите документи, но "България ще бъде осъдена за непостигане на резултат докато не покажем трайно и устойчиво спазване на нормите, а те непрекъснато ще бъдат завишавани". Според Димитров постигането на съответствие преди 2024 г. е нереалистично.

Същата логика се вижда и в отношението на България към целите на Зеления пакт. България е единствената държава в ЕС, която се въздържа да подкрепи европейския Закон за климата в Съвета на ЕС. Служебното правителство обяснява гласа "въздържал се" от България с недоволство от това, че страната е имала искания, които не са били уважени. Сред тях са включването на природния газ като преходно гориво до 2030 г., постепенното намаляване на субсидиите за въглищни електроцентрали, както и признаването на различните изходни позиции на различните държави-членки за справянето с поставените климатични цели.

За да почисти въздуха си и да изпълни мерките, заложени в Зеления пакт, България трябва

Да планира излизане от въглищната зависимост и да трансформира енергетиката си. Част от този процес е спирането на въглищните електроцентрали. Това е болезнен въпрос, тъй като става въпрос за енергийния микс на страната, енергийната сигурност и хиляди работни места.

Да органични процесите на изгаряне на всички нива.

Да реши въпроса с битовото отопление. Това означава вместо да се оправдава с лошото икономическо състояние на държавата и хората, да започне да работи активно за преодоляване на енергийната бедност при населението и замяната на дървата и въглищата, използвани за отопление.

Да приоритизира темата за климатичните промени, опазването на природата и връзката със здравето на хората.

Да промени устройственото планиране в градовете, така че да се запазят съществуващите и да се създават нови зелени площи; да се насърчават хората да слязат от колите и да използват други видове транспорт.

Да инвестира в мерки за чист транспорт. В това число, стимули за закупуване на електрически превозни средства и ограничаване на старите МПС, тъй като само 10% от всички автомобили (именно старите) причиняват 80% от замърсяването на въздуха.

На европейско равнище се предвижда в бъдеще Съюзът да разчита основно на електромобили или хибриди. За целта е необходимо изграждането на по-добра инфраструктура за зареждането им. В зеления пакт е заложено развитие на инфраструктурата с поне 1 милион станции за зареждане до 2030 година, а до 2050 планът е те да наброяват 16.3 милиона. Всички държави на територията на съюза трябва да се обвържат с изграждането на такива станции, а идеята е те да са на отстояние не повече от 60 км една от друга.


Публикацията е създадена с подкрепата на Европейския съюз. Отговорността за съдържанието е изцяло на Factcheck.bg, проект на Асоциацията на европейските журналисти – България срещу дезинформацията.

Споделяне

Още по темата

Още от България

Какво цели разследването на ДАНС и МВР за скъпия ток?