Фалитите на българските фирми растат с двуцифрен темп

Дружеството разпределител на парите от КТБ – ТЦ-ИМЕ, вече е в несъстоятелност

Фалитите на българските фирми растат с двуцифрен темп

Фалитите на българските компании растат с двуцифрен темп след пет години на спад. За 2018 г. увеличението е с 15.8 на сто в сравнение с 2017 г., а към края на юли тази година е 27 на сто спрямо същия период на миналата година.

Това поставя страната ни на второ място по ръст на несъстоятелността в страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) след Хърватска, където увеличението на фалитите е 42.3 на сто. След нас са Полша и Сърбия. Във всички останали страни от ЦИЕ е отчетен спад на фирмените фалити. Това показват данните на международната компания за кредитно застраховане "Кофас".

Въпреки двуцифрения ръст, в абсолютна стойност броят на българските компании обявили фалит не е голям и достига 360 фирми за 2018 г. Това е дял от 0.09% от общия брой дружества в страната.


Основните причини за ръста на несъстоятелност у нас са свързани с фалита на няколко ключови компании, както и с по-високата задлъжнялост на фирмите, увеличаването на заплатите, цикличността на икономиката, а в отделни случаи и недостатъчно добър мениджмънт, коментира Румен Шиков, който ръководи българския офис на "Кофас".

ТЦ-ИМЕ фалира с дългове за около 88 млн. евро

Две от топ 5 на обявените в несъстоятелност компании през 2018 г. са свързани с фалиралата преди четири години Корпоративна търговска банка (КТБ).

Лидер в класацията е ТЦ-ИМЕ, което беше гара разпределителна за парите от КТБ към свързани с избягалия в Сърбия банкер Цветан Василев фирми. През "Технологичен център – Институт по Микроелектроника", както е пълното име на дружеството, се финансираха медийни проекти, футболния клуб "Тракия" Пловдив и инвестиции в бизнес имоти. Така задълженията на ТЦ-ИМЕ към КТБ достигнаха около 88 млн. евро, а след фалита на банката компанията влезе в процедура по несъстоятелност, която е приключила през 2018 г.

Следващ по големина е фалитът на производителя на китайските автомобили "Грейт Уол" (Great Wall) – "Литекс Моторс" на Гриша Ганчев. Производството на автомобилите в завода в ловешкото село Баховица спря през 2017 г. Тогава беше направено и преструктуриране на компанията, като дистрибуторската мрежа беше запазена в отделна компания, а "Литекс Моторс" беше преименувано на "Ceлeĸт Moтopc Kъмпaни" AД, което е фалирало през 2018 г. С днешна дата заводът в Баховица вече е индустриален парк, а първият инвеститор там е германският производител на авточасти "Восс Аутомотив", чийто завод беше открит преди дни

Топ три се затваря от друга компания, през която течаха кредити от КТБ за изкупуване на български фирми - "Peмa Tpeйд".

Близо десет години след отвличането на бизнесмена Киро Киров компанията му, която търгуваше с техника за минната и строителната индустрии – "Киров" АД е фалирала. Самият Киров след освобождаването си коментира, че отвличането и последвалите публикации в медиите, че е бил похитен заради дългове към криминалния свят, са съсипали бизнеса му.

В петте най-големи фалита за миналата година влиза и старозагорската фирма "A.Π.Π. Зooxpaнинвecт" EOOД, която въртеше търговия с храни за животни и фуражи и имаше два завода – в Стара Загора и в Бургас.

Рисковите индустрии

Търговията на дребно, операциите с недвижими имоти, дейностите, свързани с храни и напитки, както и строителството са секторите с най-голям брой фалити през миналата година, показват данните на "Кофас".

Ръководителят на българския офис на дружеството Румен Шиков прогнозира, че тенденцията за ръст на фалитите ще са запази и през следващата година. Причината за това е все по-големият натиск на растящите разходи за труд и недостатъчното кадри върху компаниите, не само у нас, но и в региона. Освен това около една трета от компаниите у нас развиват дейност в петте най-рискови сектора.

В търговията на дребно нарастващото потребление води до по-голяма активност на големите вериги, което свива дела на малките компании в сектора, отбеляза Шиков.

"Cpeд тoп 500 нa нaй-гoлeмитe ĸoмпaнии в ЦИE виждaмe yвeличeниe нa пpиxoдитe в peзyлтaт нa блaгoпpиятнaтa иĸoнoмичecĸa cpeдa, нo cпaд нa нeтнитe пpиxoди. Πpичинaтa зa тexнитe нaмaлявaщи мapжoвe ca нapacтвaщитe paзxoди зa тpyд зaeднo c пoвишaвaнe нa цeнитe нa няĸoи oт ocнoвнитe cypoвини", коментира Eyджeн Aничecĸo, ĸoйтo pъĸoвoди "Koфac" в Бългapия и Pyмъния.

Икономически растеж от 3.4 на сто

"Кофас" прогнозира средният икономически растеж за страните от ЦИЕ да достигне 3.6% през 2019 г. и 3.2% през 2020 г.

За България очакванията са темпът на растеж да се стабилизира на 3.4%. Водещият фактор за това остава вътрешното търсене. Исторически ниският процент на безработица (4.8% през декември 2018 г. и спад през 2019 г.) и увеличаването с 10 на сто на минималната работна заплата през тази години също имат положително въздействие на възходящия тренд, смятат от "Кофас".


В същото време низходящите икономически тенденции в еврозоната ще окажат негативно влияние върху страните от ЦИЕ. Спадът в регистрациите на нови леки коли в Западна Европа ще се отрази върху производството и пазара на труда в ЦИЕ, смятат експертите от "Кофас".

Повечето икономики от ЦИЕ са силно отворени, като износът на стоки и услуги представлява значителна част от техния БВП. Търговската война между САЩ и Китай, неясният процес около "Брекзит", но най-вече забавянето в еврозоната, допринасят за една по-мрачна перспектива за износителите от ЦИЕ, посочват от "Кофас".

Те прогнозират, че забавянето в ръста на глобалната икономика ще продължи и през 2020 г., като подобрение може да се очаква през 2021 г., когато ръстът на световния брутен вътрешен продукт ще се ускори до 3%.

Още от Бизнес