Фалшивото величие и реалният позор на ученията "Изток-2018"

"Най-големите военни учения в Русия от 1981 година насам!" - руските медии се надпреварват да припяват многогласно това гръмко изречение от поредната кремълска "директива", а изпадналите им във възторг сътрудници величаят ученията "Изток 2018" така, сякаш Русия е изпратила човек на Марс или е открила лекарство срещу рака.

Над 300 000 военнослужещи, хиляди и хиляди единици бойна техника ще вземат участие в ученията, но не само на Изток, а едва ли не по цялата територия на страната. Група военни кораби, например, ще премине от Баренцово в Чукотско море. Както написа един прокремълски коментатор, американците ще могат добре да разгледат цялата мощ на руския военноморски флот, когато отрядът премине покрай бреговете на Аляска.

Провеждането на военни учения е всъщност нещо съвсем нормално, тъй като армията е длъжна да се занимава с военна подготовка. Чуждестранните военни аташета са поканени – също не е зле, тоест, никакви тайни. Наистина, мнозина се смущават от мащаба на военните игри, напомнящи, според редица западни коментатори, репетиция за световна война. Но говорителката на руското външно министерство Мария Захарова веднага опроверга тези "измишльотини", така че въпросът е приключен. Защото ако нямаме вяра на руското външно министерство, на кого изобщо да вярваме?

Защо е необходимо сравнението с ученията ‟Изток – 1981“?

Само две неща помрачават идиличната настройка и радост от растящата боеготовност на руските въоръжени сили. Първо, сравнението с 1981 година, съчинено от пресслужбата на Министерството на отбраната. Смисълът на това послание е напълно прозрачен: днешната армия на Русия най-сетне достигна мощта на въоръжените сили по времето на брежневския Съветски съюз. Държавната пропаганда описва именно брежневската ера като "златна епоха" за Русия. Това прекрасно минало, което на всяка цена трябва да се върне.

Ако си припомним истинската 1981 година, сравнението изглежда доста двусмислено. Военните учения "Изток 1981", провели се с участието на съюзниците от Варшавския договор, имаха за цел да отправят предупреждение към Запада в случай на евентуална намеса в Полша, където влиянието на антикомунистическия синдикат "Солидарност" беше в апогея си. Нали тогава Политбюро на ЦК на КПСС сериозно разглеждаше възможността за военна интервенция в съседната страна, както в Чехословакия през 1968 г. Не се наложи, тъй като през декември същата година генерал Войчех Ярузелски въведе в Полша военно положение със собствени сили. В същото време Съветският съюз вече втора година водеше война в Афганистан, затъвайки се все по-дълбоко в тресавището на този безумен конфликт.

Психотерапевтичен сеанс за путинския елит

Всичко това бе съпроводено от нарастващия цинизъм сред руското общество, изгубило вярата си в "реалния социализъм"; от вечните телевизионни новини, в които главните роли заемаха изкуфели старци от Политбюро, и безкрайни опашки в магазините. Десетте години, последвали "Изток -1981", бяха ознаменувани със смъртта на Брежнев, загубил надпреварата във въоръжаването с американците и последвалия крах на СССР. Хората, които днес управляват Русия, по време на тези учения са били по 30-35 години, малко поиздигнали се в кариерната стълбица в КГБ и армията, и сега сякаш ни предлагат да се върнем в миналото и да повторим историята.

"Изток - 2018" е своеобразен мащабен психотерапевтичен сеанс за така наречения "елит" и част от путинския електорат. Съвременното руско началство няма никаква идея за бъдещето, останало му е само миналото, плюс страха от Запада, под натиска на който може да се окаже лишено от власт и собственост.

За удоволствие на китайските "съюзници"

Вторият момент, помрачаващ радостта, са новите ‟съюзници“ на Русия. Няколко хиляди военни и тридесетина самолета от Народноосвободителната армия на Китай вече пристигнаха в Русия за участие във военните учения. Ако изобщо има смисъл от тези учения, той се състои най-вече в това - да се отработят действията в случай на конфликт с единствената страна, която в училищните си учебници без умора напомня, че милион квадратни километра от територията на днешна Русия всъщност ѝ принадлежат.

Със страна, чиято армия два пъти превишава по численост руската и която ѝ отстъпва само по брой ядрени глави. Със страна, която вече почти измести Русия от Централна Азия, и която държи на куката на дълга редица руски компании, включително "Роснефт".

Но именно ‟китайските хегемонисти“, както се изразяваха в толкова любимата на Кремъл брежневска епоха, са поканени да изучат отвътре процеса на вземане на решения в руските въоръжени сили, да добият представа за тяхната боеготовност. Хонконгският вестник South China Morning Post, все по-често изявяващ се като неофициален рупор на Пекин във формално автономния район на Китай, направо написа: китайската армия не е воювала от 1979 година (когато загуби конфликта с Виетнам) и сега мечтае да получи боен опит от руснаците, воювали навремето в Чечения и сега в Сирия.

Кремълското ръководство, което смята Съединените щати за свой главен враг, се опитва да ги изплаши с едва ли не стратегическия си съюз с Китай. Предвид изумителното икономическо изоставане на Русия от Китай и демографската криза, разпростряла се от Калининград до Владивосток, Кремъл съзнателно се съгласява с ролята на младши партньор на Пекин заради запазването на властта. "Изток - 2018" символично ще запечата тази зависимост.

Дори не знам кое е по-лошо: фалшивото "величие" на 1981 година или реалният позор на "Изток-2018".