ФалСТАРТът на Обама

Договорът за контрол над ядрените оръжия, подписан вчера с Русия в Прага, бледнее пред споразуменията, подписани в разгара на "студената война", когато залозите бяха по-високи и рисковете – по-големи.

Почти всички наричат новия договор СТАРТ-2, което повдига въпроса дали някой в администрацията на Обама или в пресата знае за договора СТАРТ-2, подписан през януари 1993 г., или за СТАРТ-3 – съгласуван, но не подписан по време на администрацията на Клинтън, да не говорим за договора за намаляване на стратегическите нападателни потенциали (SORT) от 2002 г. Твърденията, позоваващи се на Белия дом, че подписаният вчера договор представлява първата крачка напред в контрола върху въоръженията през последните 20 години, са, меко казано, антиисторични.

Администрацията превъзнася също така "историческия" мащаб на оръжейните съкращения, игнорирайки по-съществените и значими усилия на предходната администрация. При президента Джордж Буш САЩ демонтираха 4 000 ядрени глави, докато според новото споразумение страната се ангажира да демонтира само 550. Г-н Буш се приближи до илюзорното видение на г-н Обама за свят без ядрено оръжие значително по-близо, отколкото ще успее, когато и да било, самият г-н Обама.

Сам по себе си договорът изглежда незначителен, но проблемът в по-голяма степен е в администрацията, която ще го прилага. Г-н Обама се чувства неловко в ядрените въпроси и неговото нежелание да се изправи пред най-трудния въпрос на националната мощ, може да се окаже истинската причина, поради която той иска ядреното оръжие просто да изчезне.

Администрацията на Обама допусна голяма грешка, като обяви своята нова ядрена стратегия дни преди подписването на договора, тъй като това ще постави в определени рамки дебата по ратификацията на договора. Сенаторите ще имат основателни безпокойства за това как ще се прилага договорът в новата ядрена рамка, особено като се има предвид фактът, че промяната в стратегията дойде след като договорът беше съгласуван. Сега на администрацията ще ѝ се наложи доста да се постарае, за да оправдава разминаванията между договора и стратегията.

Нагледен пример са ограниченията в броя на бойните глави. САЩ ще съкратят своя арсенал от бойни глави, но администрацията на Обама едностранно обеща също така да не модернизира ядрените сили на страната. Тази отстъпка открива за Русия възможността да поднесе стратегическа технологична изненада, както направи Съветският съюз през 70-те години на миналия век. Тогава преговорите за ограничаване на стратегическите оръжия (SALT I) не ограничаваха ракетите с повече от една, самостоятелно насочвани, бойни глави, донякъде защото САЩ смятаха, че имат преимущество в тази технология. Но Съветският съюз изненада Америка, като бързо разработи превъзхождащи американските такива ракети и в рамките на 5 години споразумението се превърна в стратегическа пречка, укрепваща ядреното превъзходство на Москва.

Според новия договор САЩ и Русия се съгласяват да съкратят броя на бойните си глави, но само САЩ обещаха да замразят своите технологии. Това е открита покана към Русия да модернизира своя път към ядрено господство.

Администрацията на Обама се старателно подчертава, че споразуменията за контрол на въоръженията редовно получават одобрение в Сената с мнозинство от над 90 гласа, пропускайки обаче съдбата на препъналия се в Сената договор SALT II от времето на Картър. В Русия също се води оживен спор за това дали договорът отговаря на интересите на Москва и е напълно възможно държавната Дума да задържи ратификацията му, докато не се реши въпросът с противоракетната отбрана, както стана с оригиналния договор СТАРТ-2. В края на краищата обаче политическата борба около договора ще се окаже в сянката на други проблеми, особено на стремежа на новите ядрени държави като Северна корея и Иран да създадат собствен ядрен арсенал.

Неубедителните отговори, които администрацията на Обама дава на глобалните ядрени предизвикателства, ще определят в по-голяма степен стратегическата среда на идващите десетилетия, отколкото какъвто и да било къс хартия. В края на краищата проблемът не е в нашия СТАРТ, а в нас самите.