Фандъкова е най-одобряваният политик, следвана от Павлова, Москов и Борисов

Пет месеца преди местните избори, на които ще се кандидатира за нов пореден мандат, столичният кмет Йорданка Фандъкова е политикът с най-висок рейтинг в България - 66%. Следват я министрите Лиляна Павлова – 55% и Петър Москов – 46%. Четвърти е премиерът Бойко Борисов с одобрение на 44% от българите. Това показват данните от проучване на агенция "Екзакта" за месец май. Социолозите установяват мобилизация от предизборен тип на политическите ядра на основните партии, което обяснява повишението в рейтингите на повечето политически лидери.

Проучването, обявено в сряда, не показва съществена промяна в одобрението към парламентарните сили и отново констатира, че ако изборите се провеждаха сега, само Български демократичен център (БДЦ) не би попаднал в Народното събрание (НС). Сигурно би било присъствието там на ГЕРБ, БСП, ДПС, РБ, ПФ, а към момента "Атака" и АБВ също запазват шансовете си, коментират социолозите.

ГЕРБ е първа политическа сила с 24.5%, а БСП - втора с 14.4%. Следват ДПС с 7.3%; РБ – 6.2%; ПФ – 5-1%; "Атака" – 3.4% и АБВ – 2.8 на сто от всички анкетирани.

"В сравнение с предходния месец, през май най-изразително се покачва рейтингът на съпредседателя на ПГ на РБ – Радан Кънев (с 6%). Ръст в рамките на по 2-3% регистрираме и за работата на всички останали председатели на парламентарни групи", се казва в анализа на проучването.

Най-одобряван лидер на парламентарна група остава Валери Симеонов, който също покачва с 4% своя рейтинг, който вече е 29%. Следват Радан Кънев и Цветан Цветанов, които са одобрявани съответно от по 27% и 23%.

Със значим ръст на одобрение (от 6%) в сравнение с предишния месец е лидерът на АБВ Георги Първанов, който е одобряван от две трети от избирателите на БСП.

Министрите Павлова, Москов, Калфин и Дончев са с положителен рейтинг

Лиляна Павлова, Петър Москов, Ивайло Калфин и Томислав Дончев са министрите, към които общественото одобрение и по-високо от неодобрението.

И през май списъкът отново се оглавява от министъра на регионалното развитие и благоустройството, която е одобрявана от 55% от пълнолетните българи, което с 2% повече от април.

Здравният министър Петър Москов остава втори с рейтинг от 46%. За последния месец обаче министър Москов губи 3% одобрение. Огласените мерки за реформи в сферата на здравеопазването безспорно пораждат и съпротива, и критични коментари. Но данните от настоящото изследване показват, че министър Москов разполага със значителен ресурс от обществена подкрепа за реализация на намеренията си, коментират от агенцията.

Трети сред популярните министри е Ивайло Калфин с 43% одобрение, които остават без значими промени през последните месеци. Прави впечатление, че подкрепата за работата на Калфин е съизмерима сред левите и сред десните симпатизанти.

Четвърти е Томислав Дончев с одобрение от 41% и ръст на доверието от 6% в сравнение с април.

С 5% за последния месец нараства одобрението за работата на вицепремиера и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова. Така, одобрявана от една трета от българите, тя попада в топ 5 на министрите от кабинета, посочват от "Екзакта". Агенцията отчита нови 4% одобрение за спортния министър Красен Кралев.

През последния месец министърът на образованието Тодор Танев и министърът на енергетиката Теменужка Петкова успяват да станат малко по-разпознаваеми, но това води до ръст на негативните оценки за тяхната дейност. С 9% през последния месец расте общественото неодобрение към Танев.

31% са доволни от работата на кабинета, 58% - не

Правителството е одобрявано от 31% от българите, а министър-председателят Бойко Борисов – от 44%. Недоволни от работата на кабинета са 58%.

Парламентът е одобряван от 18% от пълнолетните българи или с 4 пункта по-малко от стойностите през март.

Президентът Росен Плевнелиев е одобряван от 31% от българите, а критични оценки към него имат 57%. По-често негативни оценки за работата на държавния глава дават избирателите на БСП, на "Атака", на ПФ и на АБВ. 60% от привържениците на партия ГЕРБ, която издигна Пелвнелиев за президент, одобряват работата му. Положителните оценки за работата на президента имат превес над отрицателните сред избирателите на ГЕРБ и на ДПС. "За пореден път регистрираме силно политизирани оценки за работата на държавния глава, което показва, че политиците пряко или косвено успяват да фокусират вниманието на хората не само върху тазгодишните местни избори, но и върху президентския вот догодина”, посочват социолозите.

Съдът и прокуратурата са най - неодобряваните институции

Съдът и прокуратурата продължават да бъдат институциите с най-ниски нива на одобрение сред българите (одобряват ги по 14%). Неодобрението към прокуратурата възлиза на 63%, а към съда – на 66%.

Армията (с 34%) и полицията (33%) остават най-одобряваните институции. Неодобрението към работата на полицията, обаче, през последните месеци се запазва като трайно по-висок дял от неодобрението към работата на армията (50%:33%). В сравнение с април, през май леко намаляват (с 3%) и негативните оценки за армията.

Хората не отчитат положителна промяна в повечето сфери

В повечето сфери на обществения живот все още не е настъпила очакваната положителна промяна, коментират от "Екзакта" и отчитат, че хората забелязват положителни промени в четири насоки, които, както се оказва, съвпадат с основните кампанийни усилия на премиера Бойко Борисов и министри от ГЕРБ.

На първо място по напредък 41 на сто от българите поставят сферата на усвояване на средствата по еврофондовете. 38 на сто (предимно високообразовани и трудовоактивни българи) твърдят, че има видимо развитие в сферата на комуникациите, а според 16 на сто това не е вярно.

Според 36% (също главно високообразовани и трудовоактивни българи), има напредък в сферата на транспорта, а 26% не са съгласни с това.

Регионалното развитие е четвъртата сфера, в която българите са склонни да виждат напредък (30% срещу 28%).

Най-често българите не виждат значими промени, нито положителни, нито отрицателни, в сферата на вътрешния ред и сигурността; опазването на околната среда; културата.

Две трети от анкетираните твърдят, че се влошава общото благосъстояние на хората. Над половината от анкетираните са дали негативни оценки за сферата на финансите, енергетиката, икономиката, здравеопазването и правосъдието.

От няколко месеца екипът на "Екзакта" мери и обществените представи за това дали основните държавни институции в дейността си следват дневния ред на обществото.

Според 56% от запитаните НС не прави това, едва 19% са на обратното мнение. За работата на правителството 53% смятат, че се отдалечава от важните за хората теми, според 27% кабинетът работи "в крачка" с актуалните обществени проблеми.