Фармаиндустрията е спонсорирала с 24 млн. лв. лекарския бранш

Лъвският пай отива при белодробните болести, кардиологията, неврологията и ревматологията

Фармаиндустрията е спонсорирала с 24 млн. лв. лекарския бранш

Фармацевтични компании са спонсорирали български лекари с 24 млн. лева през 2016 година за участието им в медицински конгреси, лекции, консултации и др. Спонсорството на индустрията към лекари и медицински организации бележи ръст от около 3 млн. лева спрямо 2015 година, като нараства и броят на лекарите, които са се съгласили взаимоотношенията им с фирмите да бъдат публични. Това сочи второто годишно оповестяване на спонсорствата на фармацевтичната индустрия към медицинското съсловие.

Първите данни бяха обявени миналото лято, като тогава стана ясно, че индустрията е подпомогнала през 2015 около една трета от българските лекари или към 10 000 души с 21 млн. лева, а 60% от спонсорираните медици са дали съгласие информацията за това да е публична.

През 2016 г. вече 66% от лекарите са приели публикуване на имената им и сумите, с които са подпомогнати. Според Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители (ARPharM), обединяваща големите иновативни компании в бранша, това показва подкрепата на медицинското съсловие за инициативата на прозрачност.

Прякото подпомагане към лекари през миналата година е в размер на 16 млн. лева, а 8 млн. лева са отишли в медицински дружества, съсловни лекарски организации, болници, лаборатории, медицински университети и др.

Официалните форми на спонсорство, които подлежат на оповестяване, са поемане на разходите за регистрационни такси, път и престой на международни медицински конгреси, хонорари за изнасянето на лекции, за консултации, както и участието в клинични изпитвания.

Когато даден лекар откаже името и предоставената му сума да бъдат публикувани, компанията отчита само общият размер на изплатените към медиците суми.

От няколкостотин до 20 000 лева за участие в конгреси

Публикуваните тази година данни затвърждават тенденцията, че фармацевтичната индустрия спонсорира голям брой лекари у нас, повечето с малки суми за участие в конгреси и регистрации и хонорари, вариращи между няколокостотин до 3000-4000 лева в масовия случай. Максимумът, който са получили единици лекари, е около 20 000 лева.

Запазва се и тенденцията фармацевтичните фирми да спонсорират с крупни суми медицинските дружества в отделните специалности, като предметът на дейност на организациите съвпада с портфолиото с продукти на компаниите. В последствие дружествата ги разпределят между своите членове или за различни дейности като семинари, академии и прочие, но без да дават публичен отчет.

Според всички действащи морално-етични кодекси спонсорството на фармацевтичните компании е безвъзмездно и няма обвързване с изписването на конкретно лекарство от страна на лекарите, но участници в системата свидетелстват за обвързаности между лекари и организации и техните финансови донори.

Лъвският пай е за белодробните болести, кардиологията и неврологията

И през 2016 година индустрията съсредоточава значителен финансов ресурс в дружествата от специалностите кардиология, неврология и ревматология, където в последните години излизат нови и скъпи терапии, включително и биологични. За разлика от предишната, тази година обаче ревматологията и неврологията са по-слабо финансирани и най-ухажвано се оказва Българското дружество по белодробни болести (БДББ), като причината отново може да се търси в навлизането на пазара на нови медикаменти за астма и ХОББ.

През миналата година БДББ е получило 130 000 лева от “ГлаксоСмитКлайн“, 94 163 лева от “Астра Зенека“, 70 000 от “Бьоринген Ингелхайм“, 55 000 от “Киези“, 37 000 лева от “Рош“ и 22 500 лева от “Новартис“.

Няколкото дружества в областта на кардиологията също се радват на щедро финансиране от индустрията. Компанията “Мерк“, която има широко портфолио от продукти в областта на кардиологията, е спонсорирала със 78 591 лева Дружеството на кардиолозите в България, 54 000 лева е дала на “Фондация Академия Кардиология“, а с 31 200 лева е подпомогнала Българската сърдечно-съдова асоциация.

Дружеството на кардиолозите е получило още 58 111 лева от "Санофи", 56 789 лева от “Астра Зенека“, 43 669 лева от “Новартис“ и 38 000 лева от “Байер“.

Дружеството по “Неврология“, което също е галеник на фармацевтичната индустрия, е финансирано със 105 515 лева от “Пфайзер“, със 156 955 лева от “Санофи“ и с 30 000 лева от “Байер“.

С високи суми индустрията спонсорира и дружествата в областта на ревматологията, където в последните години навлизат новите биологични терапии. Компанията “Абви“ е подпомогнала с 53 691 лева Българската асоциация за мускуло-скелетен ултразвук и с 25 328 лева Дружеството по ревматология. Дружеството по ревматология е получило и 42 758 лева от “Рош“, 17 000 лева от “Глаксо“.

И съсловните организации спонсорирани от индустрията

Съсловните лекарски организации също са спонсорирани от фармацевтичните фирми. През миналата година най-крупни суми е получило Сдружението на общопрактикуващите лекари - 196 920 лева от “Глаксо“, 39 000 лева от “Санофи“, 27 800 лева от “Астра Зенека“.

Българският лекарски съюз (БЛС) пък е получил 10 200 лева от “Санофи“, 12 000 лева от “Новартис“ и 25 000 лева от “Глаксо“.

Подпомагани от компаниите са още лаборатории, болници, медицински университети. И тази година медицинската лаборатория “Цибалаб“ е щедро финансирана от компанията “Рош“ с 241 000 лева, като причината вероятно е във финансирането на безплатни за пациентите изследвания от компанията.

Компаниите са инвестирали и 150 млн. лева в изследвания

Отделно компаниите са инвестирали в клинични изпитвания, медицински научни изследвания, неинтервенционални проучвания близо 150 млн. лв. през 2016 година, като близо 40 млн. от тях са предоставени от местните структури на компаниите.

До 2018 г. се очаква инвестициите в клинични изпитвания у нас да достигнат 190 млн. лв. По последни данни годишно в България стартират около 190 нови проучвания, а всеки месец в програма за клинични изпитвания влизат около 1000 души. Инвестициите в клинични изпитвания оказват изключително позитивно влияние върху бюджета за здравеопазване. По-голямата част от тези средства се изразходват за медикаменти за пациентите, за лечението на които иначе би трябвало да плаща НЗОК.

Друга част се използват за закупуване на апаратура за центровете за клинични проучвания, както и за осигуряването на цялостната медицинска грижа за включените в изпитванията хора.

Още по темата
Още от България

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?