Фармацевти настояват за реална забрана аптека и дистрибутор да са с общ собственик

Да бъде въведена реална забрана на т.нар. вертикалната интеграция във веригата на лекарствоснабдяването, при която едни и същи собственици притежават вериги от аптеки, складове и дори производители, тъй като това монополизира пазара, води до нелоялни търговски практики и дефицити на лекарства. За това настояха от Българския фармацевтичен съюз в понеделник по повод Световния ден на фармацевта 25 септември.

Това е отдавнашно искане на фармацевтите и въпреки, че законът у нас предвижда забрана за обвързаност по вертикала, тя е само проформа и се заобикаля чрез свързани лица.

Според последния секторен анализ на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) от 2016 г. 4 вериги аптеки имат вертикална интеграция с търговец на едро, като единствено веригата SOpharmacy, свързана със "Софарма", е интегрирана по цялата вертикала, освен с търговец на едро и с производител. Другите три вериги, свързани и с дистрибутор, са "Марешки"-"Фармнет"; "Медея"-"Медея-Фармако" и "Феникс"-"Ремеди Трейдинг".

Аргументите на Фармацевтичния съюз срещу вертикалната интеграция са, че по този начин свързаните помежду си структури работят във взаимна изгода, за да получат монополно положение. Това ограничава достъпа на пациентите до определени лекарствени продукти, които се осигуряват само за аптеките, свързани с дистрибутор и по този начин пациентите се насочват приоритетно към тях. А същевременно други аптеки и техните пациенти са лишени от достъп до "дефицитни“ лекарствени продукти.

Председателят на Фармацевтичния съюз Димитър Маринов и маг.-фармацевт Светослав Крумов очертаха 16 основни проблема и възможните решения.

Един от основните проблеми е липсата на данни за предписването и потреблението на лекарства. Маринов посочи, че хартиените рецепти са трудно четими, липсват им реквизити, няма регистър на рецептите и не е ясно кой на кого какво е предписал.

Затова фармацевтите са за преминаването към електронни рецепти. Поради много липси, откази и недостиг на лекарства, аптеките са се превърнали в кол центрове, които целодневно издирват лекарства за пациентите си. По думите на Крумов голяма част от проблема за недостига на лекарства е в производствената и логистичната част, като същевременно липсва навременна и обективна информация за потреблението на лекарствените продукти, така че да се съобразят доставките. От друга страна е неконтролираният паралелен експорт - както легален, така и нелегален. Затова фармацевтите настояват за преоценка на работата на електронната система за проследяване на лекарствоснабдяването СЕСПА. "Без реални данни не можем да изчисляваме реалното потребление". Срещу недостига на лекарства фармацевтите предлагат възраждане на практиката да се приготвят лекарства в аптеките, пред която в момента има редица пречки.

Дори когато има лекарства, обаче те не достигат до всички аптеки и затова виновна е вертикалната интеграция на пазара, посочи Крумов. Затова Фармацевтичният съюз настоява за забрана на вертикалната интеграция, както повелява духът на закона. По думите му сега дистрибутори отказват да обслужват определени аптеки, които не са свързани с тях или им поставят непреодолими условия, само и само да им ограничат доставките. Затова фармацевтите предлагат да се въведе задължение за дистрибутора да осигурява лекарства в посочена от пациента аптека, която му е най-удобна. Т.е. дистрибуторът да не може да отказва заявка по искането на пациент.

На графиката: Пример за отказ от зареждане на дистрибутори и аптеки, които не са част от вертикална структура.

Срещу липсите на лекарства фармацевтите предлагат и възможност за генерична замяна в аптеките, но смятат, че това не може да се случи без преди това да се премахне вертикалната интеграция в сектора.

"Не може да влезе генерична замяна без ограничаване на вертикалната интеграция. Обратното означава едни хора да произвеждат генерици за собствните си нужди, на недостъпни за останалите аптеки и пациенти цени", коментира председателят на Фармацевтичния съюз Димитър Маринов. По думите му ограничаването на вертикалната интеграция ще намали възможността едни хора да крият лекарства и да правят легален износ.

За да бъде намалено огромното доплащане за лекарства от страна на пациентите фармацевтите предлагат да се повиши нивото на реимбурсация от страна на НЗОК, като най-ниското покритие стане 50% вместо сегашните 25%.

Освен това фармацевтите предлагат да се разшири портфолиото от дейности, които могат да извършват фармацевтите в аптеките, както е в другите европейски страни. Сред допълнителните дейности могат да скринингови програми, ваксинационни кампании, контрол на зависимости и теглото и др.У нас осигуреността с аптеки и фармацевти е добра, но разпределението им е неравномерно. дейност или са денонощни.

Средно в ЕС се падат 7.3 фармацевта на 10 000 жители, а у нас са 8.7 на 10 000 и въпреки това техният недостиг е осезаем, тъй като са разхвърляни в много аптеки – повече, отколкото са необходимо. От Фармацевтичния съюз предлагат временен мораториум върху разкриването на аптеки в населените места, където са покрити минималните изискванията, определени с областните аптечни карти, до въвеждането на демографски и географски критерии за разкриването на аптеки.

Според фармацевтите всякакви опити за "решаване“ на проблема с достъпа до лекарства и фармацевтична грижа в малките населени места, където няма аптека чрез т.н. мобилни аптеки, вендинг автомати, онлайн продажби или отпускане от неквалифициран персонал, е просто замитане на проблема.

Фармацевтите отчетоха, че мерките за подкрепа на аптеките в трудно населени места дават резултати и през тази година 100 аптеки в отдалечени райони ще бъдат подпомогнати. Добър пример беше даден и с осигуряването на денонощна аптека в Благоевград. Там местната фармацевтична колегия е договорила с общината допълнително финансиране, което да обезпечи нерентабилната нощна смяна, така че хората да имат достъп до лекарства и фармацевтични услуги 24/7.