ФАЦ: ДС е заличила следите на собствените си престъпления

В полугодишното издание за югоизточноевропейска история, литература и политика на германският вестник "Франкфуртер алгемайне цайтунг" (ФАЦ) е поместена публикация на Бьорн Опфер-Клингер, посветена на Държавна сигурност, съобщи радио Дойче веле.

Историята на българската Държавна сигурност, тясно преплетена след края на Втората световна война със съветския КГБ, е потресаващата хроника на едно успешно замитане на следите на собствените ѝ престъпления, се посочва в статията.

Така например до ден днешен почти нищо не е известно за ставалото в самата Държавна сигурност през първите 12 години след завземането на властта от комунистите в средата на 1940-те години. Може само да се предполага, че Държавна сигурност е била съотговорна за убийствата на хиляди хора, както и за интернирането на огромен брой противници на режима, чиито съдби не винаги могат да бъдат установени и изяснени.

Това се отнася също и до стотици антисъветски настроени духовници, ликвидирани през 1944 - 1945 година, както и до всички онези представители на църквите, принудени да сътрудничат на тайната служба. Техният точен брой също не може да бъде установен.

Не докрай изяснени остават освен това атентатите срещу емигрирали дисиденти в Западна Европа, поръчани по всяка вероятност от все по-параноичния след 1968 година български режим, пише ФАЦ.

Обстоятелствата около убийството на писателя Георги Марков, умъртвен на 7 септември 1978 г. в Лондон с отровна инжекция, поставена посредством специално изготвен чадър, остават неясни до ден днешен, защото съветски агенти, участвали в акцията, очевидно са унищожили архивните материали, преди един от тях да загине при мистериозна злополука, а друг уж да извърши самоубийство. Че предполагаемият извършител е бил италианецът Франческо Джиулино не можа да бъде окончателно доказано.

Същото е в сила и за причините за атентата срещу папата през месец май 1981 г., сред чиито кукловоди, както се твърди, били българската тайна служба. Че тази служба е поддържала тесни контакти с турската наркомафия, благодарение на които е бил подбран и атентаторът Али Агджа, се смята наистина за сигурно, но пряко участие на българите до днес не е доказано. В полза на това участие са унищожени, но частично възстановени материали на гедеерската държавна сигурност Щази, от които става ясно, че българските колеги в Берлин са помолили за помощ при отразяването на дискредитиращата кампания срещу страната им.

Сред благодарностите, отправени от София, се срещат характерни думички като "операция" и "папа".

Причина за черните дупки са големите акции за унищожаване на досиета, извършени например по време на преструктурирането на българската Държавна сигурност още през януари 1990 година. Тогава назначеният за вътрешен министър генерал Атанас Семерджиев, по-късно вицепрезидент, нарежда особено опасните за комунистическата партия и за тайната ѝ служба досиета да бъдат унищожени - близо 150 хиляди на брой.

Оттогава политици антикомунисти неуморно се опитват да направят досиетата на тайните служби достояние на историци и частни лица, но старите комунистически кадри успешно им пречат, пише ФАЦ.

Едва в заключителната фаза на присъединяването на България към ЕС, тук трябва да се отбележи, че това става едва след като през юни 2006 г. действащият държавен глава социалист е разкрит като бивш сътрудник на Държавна сигурност, в края на същата година се приема закон, регламентиращ достъпа до досиетата на ДС и публикуването на имената на сътрудниците ѝ.

От задължителната проверка на специално създадената комисия обаче са освободени всички лица, заемали след 1991 г. ръководни постове в органите за сигурност. Отварянето на вероятно щекотливите досиета на някогашното външнополитическо разузнаване обаче не стигна почти до никъде, тъй като отговорният Божидар Дойчинов се самоубива по неизвестни причини малко след като комисията започва да действа. При все това многобройни депутати и водещи политици са разобличени като сътрудници на ДС, което остава без последствия, тъй като такива не са предвидени от законодателя.

Сега - пише Бьорн Опфер-Клингер - нито от страна на българската държава, нито от научните кръгове в България, дори не и от страна на ЕС не се проявява видим интерес към честно и критично разглеждане на миналото на Държавна сигурност.