ФАЦ: Кодово име "Патриарх"

Православните в България – християни без църква

След смъртта на патриарх Максим Българската православна църква се готви за избора на негов наследник. Длъжността е пожизнена, поради което патриарх се избира извънредно рядко. Ако и новият патриарх остане на поста толкова дълго, колкото Максим, следващите подобни избори ще бъдат едва през 2050 година, пише Михаел Мартенс на страниците на "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" (ФАЦ), цитиран от Дойче веле.

Най-важната задача на новия патриарх е ясна още отсега: той ще трябва да се погрижи за имиджа на своята институция, защото към този момент той е - меко казано - увреден, пише по-нататък Мартенс и припомня: През януари тази година Комисията по досиетата оповести, че 11 от 15-те митрополити са били сътрудници на бившата Държавна сигурност - факт с ужасяващи последствия за Българската православна църква (БПЦ). Някои от духовниците били вербувани още през студентските им години - със заплахи или примамки. Само самият патриарх, както и по-късно влезлите в Синода свещеници не са принадлежали към службите - или поне няма данни за това. Всъщност българите и преди са знаели, че ДС има свои хора и в църквата. Въпреки това е стряскащ фактът, че срещите на Светия Синод се явяват един вид съвещания на ДС. При това Светият Синод и до днес мълчи по въпроса за разкритията.

Грешките от миналото

Софийското бюро на германската фондация "Конрад Аденауер" разпространи наскоро два обширни анализа за състоянието на БПЦ. В анализите се посочва как би могло да се осъществи прочистването на църквата. Обръща се също така внимание на въпроса защо това прочистване би било от голямо значение за България. Българската социална система има редица недостатъци, много от пенсионерите бедстват, социалните връзки в градовете са слаби, провинцията страда от обезлюдяването на цели области, а потребността на населението от духовна опора е голяма. Най-голямата църква в най-бедната държава от Европейския съюз би имала много важни задачи в тази насока. За целта новият патриарх би трябвало да има смелостта да признае предишните грешки на своята институция. Проблемът обаче е, че именно персонифицираните грешки от миналото движат нещата в БПЦ - включително при избора на нов патриарх.

Две десетилетия след края на комунистическата диктатура може да се заключи, че в България политиката на изтласкване на църквата е била наистина "успешна". След сталинистката фаза на терор, убийства и отвличания на духовници, от 1953 година нататък методите стават доста по-рафинирани - религията трябва да бъде "преодоляна", а на църквата се отрежда статут на "паметник на културата". И ако през 1945 духовниците са около 2 500, то 40 години по-късно те са само 1 000. Официално комунистите твърдят, че целта им е разделяне на църквата от държавата, но всъщност става дума за отделяне на църквата от обществото. Или както се отбелязва в доклада на фондация "Конрад Аденауер" - църквата се превръща в институция за извършване на ритуали.

Рилският манастир, който е най-големият и най-красивият православен манастир в България, е одържавен и превърнат в музей. По Великден църквите са заградени от полиция - уж за защита на миряните, които дори трябва да удостоверяват самоличността си. Пак по Великден държавната телевизия излъчва любими западни филми или шоу-програми, за да задържи вярващите по домовете им. Всичко това се случва по време на комунизма и отдавна вече е минало, но определено дава своето отражение и днес.

През 90-те години пък се стига до разцепление в църквата - алтернативният патриарх и неговите поддръжници провъзгласяват своя "истинска, чиста църква". След което обаче се оказва, че алтернативният патриарх бил сътрудник на ДС още от 50-те години - под кодовото име "Патриарх". И ако разцеплението на църквата като институция е до голяма степен преодоляно в течение на годините, то това на българското общество не е.

"Резултатът е едно объркано в религиозните си убеждения общество, което често отправя противоречиви очаквания към същата онази църква, за която много добре знае, че е ръководена и представлявана от свещенослужители със съмнителен обществен авторитет", пише в доклада на германската фондация "Конрад Аденауер".

Християни без църква

При преброяването през 2011 година 80 процента от българите се определят като православни християни, но само малцина от тях имат връзка с църквата. Държавата се е оттеглила почти изцяло, подкрепата ѝ за православната църква е около половин милион евро годишно. Поради това свещениците се издържат от продажбата на свещи и извършването на церемонии - кръщенета, венчавки, погребения и помени. А междувременно някои български духовници прибягват към нестандартни идеи, за да попълват бюджета си. Така например Старозагорският митрополит Галактион удостои трима местни бизнесмени с почетната титла "архонт" - в знак на благодарност за финансовото им съдействие. И все пак - за разлика от влиятелната във вътрешнополитически план Сръбска православна църква, българската не допуска да бъде използвана за националистически политически цели.

Авторите на анализа на фондация "Конрад Аденауер", които очевидно са добре запознати с църковния живот в България, констатират също така, че се забелязват известни признаци на подобрение. Така например съществуват сайтове, на които интересуващите се миряни могат да следят и оценяват действията на висшите духовници. Това все пак е нещо. А най-много надежди се възлагат на онези млади свещеници, които успяват да сформират жизнени църковни общности в крайните квартали на София или в провинцията. Някои митрополити обаче явно осъзнават опасността, произтичаща от тези "своеволия", и местят въпросните свещеници в други църковни общности, пише ФАЦ, цитиран от Дойче веле.

Още по темата
Още от