Фенклубът на Саддам

Последните разкрития, че сваленият иракски диктатор Саддам Хюсеин е използвал петролните продажби в рамките на програмата на ООН "Петрол срещу храни", за да си купува приятели и влияние в световната политика, трябва да бият камбаната за тревога във Вашингтон, Ню Йорк, Париж и други столици. Купуването на влияние от Саддам е само част от по-широк феномен. Други страни-производителки на петрол се занимават с подобна дейност дори в по-голям мащаб.

Няколко важни поуки може да се извлекат от откриването на списъка с приятелчетата на Саддам. Първо, че това е само началото: в Багдад има хиляди документи, които американските и иракските разузнавачи трябва да подредят, преведат, анализират и разследват. Предишният случай е с архивите на източногерманското разузнаване Щази, които извадиха наяве стотици шпиони в Европа и Америка.

Второ, ООН може да е направила повече поразии, отколкото добрини в Ирак - и може отново да го стори. Служителите от програмата "петрол срещу храни" са знаели за стремежа за даване на подкупи в глобален мащаб и не са направили нищо, за да го спрат. Възможно е служителите от тази височайша инстанция да са улеснявали и да са се облагодетелствали поне от някои сделки.

Ключов въпрос е дали някой си "Г-н Севан", подозиран, че е получавал ваучери за износ на петрол в Панама, и помощник-генералният секретар на ООН Бенон В.Севан, който ръководеше "Петрол срещу храни", са едно и също лице. Засега генералният секретар на ООН Кофи Анан отказва да се направи вътрешно разследване, а бюрократите в световната организация пречат и се противопоставят на външно разследване на програмата "Петрол срещу храни".

Не за първи път ООН изпортва важни политически начинания: Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци и трудоустрояването им, създадена за да облекчи положението на палестинците на Западния бряг и в Ивицата Газа, но изцяло инфилтрирана от Хамас и други терористични организации, само увековечава бежанския проблем.

Трето, струва си да се проверят настойчивите слухове. Приказките за Садамовите бонуси са в оборот от години, но никой не ги разследва. Чуват се подобни истории за купуване на влияние от страна на Саудитска Арабия и Китай. Крайно време е в сътрудничество правораздавателните и разузнавателните служби в САЩ и Европа да започнат разследване.

Документите, открити в Багдад от иракското министерство на петрола и публикувани в независимия иракски вестник Ал Мада, са същински джакпот от притеснителна информация. Тяхната истинност е потвърдена от Насър Чадърджи, член на Преходния управляващ съвет в Ирак, и от Клод-Ханкис Дрилсма, ръководител на британския клон на Бъргър стратеджи кънсълтант и съветник на Преходния съвет.

Списъците включват десетки организации и лица в над 50 страни, давали своя принос в оркестрирането на политика в подкрепа на Саддам, и насочват към мрежа от съюзници - от подкрепящия Саддам британски парламентарист Джордж Галъуей до приятеля на френския президент Жак Ширак, Патрик Можен, търговец на петрол, и влиятелния бивш френски министър на вътрешните работи Шарл Паскуа, който отрече всякакви връзки с Ирак. Макар и Бернар Мериме, бивш посланик на Франция в ООН, фигуриращ в списъка на прителчетата на Саддам, да отрича обвиненията, могат ли банковите данни в Ирак, да оневинят френския дипломат?

Списъкът включва индонезийската президентка Мегавати Сукарнопутри, Българската социалистическа партия, влиятелната православна църква на Русия, ООП на Ясер Арафат и йорданския ислямски радикален лидер Лаит Шбейлат. Някои от посочените лица отхвърлят обвиненията. Други, като г-н Можен заявяват, че не са направили "нищо нередно".

В списъка има някои изненади. Слисващо е колко много се е възползвала Русия от бизнеса със Саддам. Докато някои са получили няколко милиона барела, Русия е взела лъвския пай от 1,3 милиарда барела.

Либерално-демократическата партия на Владимир Жириновски е получила 80 милиона барела. Високопоставен член на тази крайнодясна партия се оплака на автора при среща в Думата през 2000 г., че евентуална военна операция на Вашингтон срещу Саддам "ще разруши най-доходния бизнес", който някога са имали.

Партията Единна Русия на президента Путин е била също добре "смазана". Политически влиятелните руски петролни компании са получили почти 1 милиард барела с пазарна стойност над 20 милиарда долара. "Нашето външно министерство е за продан от гледна точка на руските петролни компании. Завеждащ отдел получава месечно 200 долара - вие направете сметката", сподели с мен руски експерт по Близкия изток в Москва.

Много имена и постове в списъка изискват допълнително проучване и изясняване: Кой е анонимният "директор" на руската президентска администрация? Неотдавна напусналият Александър Волошин, който ръководеше канцеларията на Путин, или някой служител с по-нисък ранг, който все още е на поста си? Безспорно е, че съпротивата на Москва спрямо войната срещу Саддам беше колкото непреклонна, толкова и креслива.

Дали милионите барели, адресирани до Украинската социалдемократическа партия, са облагодетелствали шефа на канцеларията на президента Леонид Кучма - Александър Медведчук, който е лидер на тази партия, или са отишли направо при президента, подозиран, че е продавал оръжия на Багдад?

Така както печалбите от петрола на Саддам са корумпирали президентски канцеларии и медии, средства от други големи доставчици на петрол от Близкия изток с амбициозни религиозни и политически планове могат да предизвикат дори по-голяма бъркотия.

На карта е заложена целостта на външнополитическия процес, от който се очаква, макар и често да не го прави, да отразява националните интереси, а не големината на подкупите в министерски банкови сметки. Всъщност очертава се една грозна реалност, която трябва да бъде разследвана от американските разузнавателни и правораздавателни агенции.

Страните-потребителки трябва да се стремят да превърнат производителите на петрол в това, което те трябва да бъдат: доставчици на стока, а не амбуланти търговци на власт, корумпиращи глобални политически системи, медии и учени.

Националните приоритети трябва да се определят с оглед на избирателите и от законодателната власт, а не в палатки сред пустинята. Подкупите в световен мащаб могат да се окажат толкова опасни за Запада, колкото глобалния тероризъм. Списъкът с приятелчетата на Саддам е само върхът на айсберга.

*По БТА

Споделяне
Още от Свят

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?